Решение № 1348 от 12.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1348 гр. София, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20221000501054 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 07.01.2022 г., постановено по гр. дело № 2067/2021 г. по описа на СГС, ГО, І-13, изцяло са уважени предявените от Ц. срещу Сдружение „Следваща стъпка” главни кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 14760 евро, представляваща дадено при отпаднало с обратна сила правно основание (по Договор за финансова подкрепа № 2018-1BG01-KA105-047761/30.05.2018 г.), ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 16.02.2021 г., до окончателното й заплащане, както и за заплащане на сумата от 1363,21 лв. – законна мораторна лихва върху главното парично притезание, изтекла за периода от 31.08.2020 г. до 16.02.2021 г.

Срещу така постановеното решение е предявена въззивна жалба от ответника, в която се излагат съображения за неправилност на крайния съдебен акт, постановен от СГС.

Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел за установено, че управителят на бенефициера „London Mobility Company 2000” Ltd. – Д. К., не е изпълнил своето задължение по чл. II. 5.2. от Общите условия към процесния договор незабавно да уведоми финансиращия орган за наличието на конфликт на интереси – интимните и емоционални отношения между него и един от независимите оценители А. П. П., прераснали в сключен граждански брак. Счита, че възприетото от страните по делото понятие „конфликт на интереси” представлява „единствено положение, при което е опорочено безпристрастното и обективното изпълнение на договора”, а „не обхваща отношенията между страните преди сключване на договора”. Не било установено и че П. има каквото и да е участие при изпълнението на договора. Твърди, че липсва конфликт на интереси, тъй като гражданският брак между управителя на дружеството-изпълнител - Д. К., и независимият оценител А. П. П. е сключен след приключване на оценяването на 1 проектното предложение на ответника и „London Mobility Company 2000” Ltd. От друга страна, поддържа, че не са настъпили юридическите факти, уговорени в клаузата на чл. II.

17.3.1. и обуславящи възникването на потестативното право с едностранно волеизявление финансиращият орган да развали (прекрати) процесния договор, тъй като ответникът не е имал субективна представа, че независимият оценител А. П. П. и управителят на дружеството-изпълнител по образователния проект „Традиции и перспективи”, по програма „Еразъм+” - Д. К., са били в емоционална връзка, прераснала в сключване на граждански брак. Счита, че, тъй като проектът е бил осъществен съобразно уговореното, като ищецът е приел без възражение това изпълнение, за финансиращия орган не е възникнало притезателното право да иска връщане на даденото при отпаднало с обратна сила правно основание. Въззивникът не излага правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение в частта, в която е присъдена законна мораторна лихва за периода до подаване на исковата молба, поради което в тази част тя се явява бланкетна (изразяваща общо недоволство).

Въззиваемият е подал писмен отговор на въззивната жалба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но се явява неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

СГС, ГО, І-13 състав е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и съединени под евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че между страните е съществувало действително облигационно правоотношение по Договор за финансова подкрепа № 2018-1-BG01-KA105-047761/30.05.2018 г., в изпълнение на който ищецът е превел на ответника исковата сума в размер на 14760 евро. Но тъй като между управителя на дружеството-бенефициер „London Mobility Company 2000” Ltd - Д. К., и независимия оценител А. П. П. е съществувал конфликт на интереси – емоционална връзка, прераснала скоро след сключване на договора в граждански брак, са породени уговорените в клаузата на чл. II.17.3.1. юридически факти, обуславящи възникването на потестативното право с едностранно волеизявление ищецът да развали („прекрати”) процесния договор.

Следователно, възникнало е и твърдяното кондикционно вземане за връщане на предоставените финансови средства за изпълнение на проекта в размер на сумата от 14760 евро – поради отпадане на правното основание с обратна сила. Достигнал е до правния извод, че ответникът е изпаднал в забава на 31.08.2020 г., поради което от този момент се дължи и претендираната мораторна лихва в размер на сумата от 1363,21 лв. – до подаване на 2 исковата молба.

Съобразно релевираните във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение правният спор през САС се съсредоточава върху обстоятелството дали е бил налице твърдяният от ищеца конфликт на интереси, дали той представлява основание за пораждане на потестативно право финансиращият орган да развали („прекрати”) процесния договор на основанието, уговорено в чл. II.17.3.1. от Общите условия към договора, респ. дали за този конфликт на интереси отговаря ответникът или трето лице, както и дали ищецът би могъл да развали договора при доказаност на факта, че уговорения проект е бил изцяло осъществен. Следователно, не са спорни обстоятелствата, че в изпълнение на породеното правно задължение ищецът е превел на ответника исковата сума, както и че между управителя на дружеството-бенефициер „London Mobility Company 2000” Ltd - Д. К., и независимия оценител по проекта А. П. П., е съществувала емоционална връзка, прераснала скоро след сключване на договора в граждански брак.

От Договор за финансова подкрепа № 2018-1-BG01-KA105-047761/30.05.2018 г., сключен между страните в настоящото съдебно производство, се установява, че по одобрения образователен проект „Традиции и перспективи”, по програма „Еразъм+” финансиращ орган е ищецът, координатор е ответникът (бенефициер), а другият бенефициер (често неправилно в българското законодателство се използва терминът „бенефициент”, което би означавало не лице, което се ползва от предоставена облага, а субект, предоставя облагата) „London Mobility Company 2000” Ltd (този факт се установява и от проектното предложение – на стр. 5 от него, раздел „Партньорски организации”; в Приложение II, Анекс II – л. 71 от кориците на първоинстанционното дело). Именно на стр. 2 от договора е установено между страните по него, че в Приложение II е удостоверен списъкът с другите бенефициери (ползващи се от проекта лица). Съгласно клаузата, уговорена в чл. I.4.1. от договора, финансиращият орган – ищецът (Националната агенция), следва да заплати на ответника (координатора) авансово определена сума, която е насочена към финансиране на бенефициерите (третите ползващи се лица от това финансиране – изпълнители по одобрения проект) - чл. I.4.1. и чл. I.4.8. от договора. Фактът, че договорът между Националната агенция и координатора и договорът между координатора и бенефициера разкриват една неразривна връзка, един правен и житейски конекситет (за да се постигне социалното назначение на извършеното публично финансиране), се разкрива и от клаузата, уговорена в чл. II.25.1.18 от договора, съгласно която Националната агенция може да изиска непосредствено от бенефициерите (третите ползващи се лица – изпълнители по проекта) да предоставят за нуждите на надзорната дейност на финансиращия орган „всякаква информация”, а когато проверка или одит започва след плащането на баланса, тази информация се предоставя от „съответния бенефициер” и в случай че те откажат тази информация, Националната агенция може да счете за недопустими всички разходи, които не са достатъчно обосновани с представената от бенефициера информация и за недължима всяка единична сума, която не е достатъчно обоснована с представената от бенефициера 3 информация.

Тази неразривна правна връзка в отношенията между всички правни субекти, заели се да осъществяват целите на съответната образователна програма, финансирана от фондовете на ЕС, е подчертана и от уговорките в сключения на 24.06.2018 г. между координатора (ответника) и третото ползващо се лице (бенефициера – изпълнителя по проекта) - „London Mobility Company 2000” Ltd, и по-конкретно от клаузите на чл. 10 от договора („Прекратяване на договора”): напр. чл. 10, б. „г” – „в случай че бенефициерът установи или има сериозни подозрения за осъществяването на измама, корупция, участие в престъпна организация или други незаконни действия, неблагоприятни от гледна точка на финансовите интереси на ЕС, от страна на бенефициера или свързано с него физическо или юридическо лице или на техен представител, вкл. за извършване на опит и приготовление за горните действия”; чл. 10, б. „д” – „в случай че бенефициерът установи предоставяне на неверни декларации, данни и твърдения относно изпълнението на договора…, в това число и нарушения относно изискванията за предотвратяване на конфликт на интереси”. По този начин координаторът е обезпечил своите интереси по договора с финансиращия орган, а именно да изпълни своите задължения, уговорени в Общите условия към процесния договор – напр. чл. II.5.1. „Бенефициерите вземат всички необходими мерки, за да предотвратят наличието на конфликт на интереси”, като съгласно чл. II.5.2. „бенефициерите уведомяват незабавно Комисията за всяка ситуация, която представлява конфликт на интереси или която има вероятност да доведе до конфликт на интереси”. Те незабавно предприемат всички необходими мерки за коригиране на тази ситуация” (в чл. II.1 от Общите условия страните са изяснили понятието на следните термини: „конфликт на интереси” – „положение, при което безпристрастното и обективно изпълнение на договора от бенефициер е опорочено по причини, свързани със семейството, емоционален живот, политическата или националната принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг интерес, който се споделя от Комисията или от трета страна и е свързан с предмета на договора”; „измама” – „всяко преднамерено действие или бездействие, което засяга финансовите интереси на Съюза и е свързано с използването или предоставяне на фалшиви, неверни или непълни отчети или документи, ис неоповестяването на информация в нарушение на конкретно задължение”; „нередност” – всяко нарушение на разпоредба на правото на Съюза, което произтича от действие или бездействие на бенефициер и което засяга или ще засегне бюджета на Съюза”; „ свързано лице” – „всяко лице, което има правото да представлява бенефициера или да взима решение от негово име”).

Неизпълнението на тези правни задължения е прието от страните за толкова съществено, че то би породило потестативното право за разваляне на договора между финансиращия орган и координатора – арг. чл. II.17.3.1., б. „ж” от Общите условия – „Комисията може да прекрати договора или участието на един или няколко бенефициери, ако Комисията разполага с доказателства, че бенефициер или свързано с него лица са извършили съществени грешки, нередности или измама в рамките на процедурата по 4 предоставяне на средства или по време на изпълнението на договора, вкл. когато този бенефициер или свързано с него лице са подали невярна информация или не са подали изисканата информация”.