Решение № 105 от 24.07.2026, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Силистра, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Мирена В. Стефанова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско дело № 20263400500174 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 762 от 02.12.2025 г., постановено по гр.д. № 753 по описа на СсРС за 2025 г., съдът е

- отхвърлил като неоснователен иска, предявен от Т. В. М. с ЕГН ********** от с. Айдемир, общ. Силистра, ж.к. Север 14, ет. 3, ап. 7 против „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Сокол Радостинов Янков, чрез който ищецът моли съда да обяви недействителността на договор за потребителски кредит № 3011953 от 18.07.2024 г. на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК.

- обявил за нищожна поради нейната неравноправност клаузата на чл.

4, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 3011953 от 18.07.2024 г., сключен от Т. В. М. с ЕГН ********** от с. Айдемир, общ. Силистра, ж.к.

Север 14, ет. 3, ап. 7 в качеството на кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул.

„Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Сокол Радостинов Янков, в качеството на кредитор.

- обявил за нищожен поради противоречие със закона договор за предоставяне на поръчителство от 18.07.2024 г., сключен от Т. В. М. с ЕГН ********** от 10 с. Айдемир, общ. Силистра, ж.к. Север 14, ет. 3, ап. 7 в качеството на потребител и „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК 203508899 и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет.

4, Бизнес център „България“, представлявано от Ива М.а Шаламанова, в 1 качеството на поръчител.

- осъдил Т. В. М. с ЕГН ********** от с. Айдемир, общ. Силистра, ж.к.

Север 14, ет. 3, ап. 7 да заплати на „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Сокол Радостинов Янков, сумата от 3582 лв., (три хиляди петстотин осемдесет и два лв.), представляваща главница по договор за потребителски кредит № 3011953 от 18.07.2024 г. заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 27.06.2025 г., до окончателното плащане.

- осъдил „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 и адрес на управление: гр.

София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Сокол Радостинов Янков, да заплати на Т. В.

М. с ЕГН ********** от с. Айдемир, общ. Силистра, ж.к. Север 14, ет. 3, ап. 7 направените по делото разноски в размер на 190,78 лв. (сто и деветдесет лв. и 78 ст.) за държавна такса, като отхвърлил искането за присъждане на разноски над така посочения размер.

- осъдил „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК 203508899 и адрес на управление: гр.

София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Ива М.а Шаламанова, да заплати на Т. В. М. с ЕГН ********** от с. Айдемир, общ. Силистра, ж.к. Север 14, ет. 3, ап. 7 направените по делото разноски в размер на 190,78 лв. (сто и деветдесет лв. и 78 ст.) за държавна такса, като отхвърлил искането за присъждане на разноски над така посочения размер.

- осъдил Т. В. М. с ЕГН ********** от с. Айдемир, общ. Силистра, ж.к.

Север 14, ет. 3, ап. 7 да заплати на „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Сокол Радостинов Янков, направените по насрещния иск разноски в размер на 143,28 лв. (сто четиридесет и три лв. и 28 ст.) за държавна такса и 100 лв. (сто лв.) за юрисконсултско възнаграждение, като отхвърлил искането за присъждане на разноски над така посочения размер.

- отхвърлил искането на „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК 203508899 и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет.

4, Бизнес център „България“, представлявано от Ива М.а Шаламанова, за присъждане на разноски по делото.

- осъдил „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 и адрес на управление: гр.

София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Сокол Радостинов Янков, да заплати на адв. М.

В. М. от АК – Пловдив с адрес: гр. Пловдив, ул. Парк Отдих и култура № 3Б, ет. 3, ап. 11 адвокатско възнаграждение по делото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 540 лв. (петстотин и четиридесет лв.) в включен ДДС.

- и осъдил „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК 203508899 и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от Ива М.а Шаламанова, да заплати на адв. М. В. М. от АК – Пловдив с адрес: гр. Пловдив, ул. Парк Отдих и култура 2

№ 3Б, ет. 3, ап. 11 адвокатско възнаграждение по делото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 540 лв. (петстотин и четиридесет лв.) в включен ДДС.

От решението на РС – Силистра недоволен е останал единствено въззивникът Т. В. М. с ЕГН **********, който го обжалва в срок в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него срещу „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 иск за обявяване на недействителността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 3011953 от 18.07.2024 г. С доводи, че сключеният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като при включване на възнаграждението, предвидено в договора за гаранция, към ГПР и ГЛП, действителният размер на същите би нараснал двойно, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще направи по обслужването на кредита, въззивникът моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което процесният договор за потребителски кредит от 18.07.2025 г. да бъде обявен за нищожен. Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от „Кредисимо“ ЕАД.

В открито съдебно заседание въззивникът не се представлява, но депозира молба, с която поддържа изложените във въззивната жалба доводи.

В открито съдебно заседание въззиваемият не се представлява, но депозира становище по хода на делото и по същество.

За да се произнесе по спора съставът на ОС - Силистра съобрази следното:

Съдът, след служебна проверка по чл. 269 ГПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съда, като служебно следи за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/. Предмет на въззивната проверка, съобразно подадената въззивна жалба и пределите по чл.

269 ГПК, е правилността на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният главен иск за прогласяване недействителността на процесния договор за потребителски кредит.

Във въззивното производство не се спори относно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка в частта, имаща отношение към предмета на въззивното обжалване, а именно, че на 18.07.2024 г. между първия ответник „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на кредитор, и ищеца, в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 3011953 от 18.07.2024г., по силата на който на последния е предоставен кредит в размер на 6 000 лв. Договорено е кредитът да бъде олихвяван с годишен лихвен процент от 19,63 %, като задължението следва да бъде погасено чрез 24 месечни погасителни вноски с краен падеж 31.07.2026 г.

3

Съгласно чл. 4 от договора, в случаите, когато кредитополучателят е заявил при кандидатстването си, че ще обезпечи кредита, той е длъжен в 48-часов срок от подаване на заявлението да предостави банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с юридическо лице, одобрено от „Кредисимо“ ЕАД. В изпълнение на това договорно условие на същата дата – 18.07.2024 г., между ищеца и втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който кредитополучателят е поел задължение да заплати възнаграждение в общ размер на 4 769,47 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че възнаграждението по договора за поръчителство представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите (ГПР), тъй като предоставянето на обезпечението е било фактически задължително условие за отпускане на кредита. Според първата инстанция включването на това възнаграждение води до превишаване на максимално допустимия размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Независимо от това съдът е приел, че посоченото превишение не обуславя недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК нищожни са единствено клаузите, които водят до превишаване на законово допустимия ГПР, без това да засяга действителността на останалата част от договора. Потребителят е бил достатъчно информиран за действителните си задължения, поради което договорът за кредит е приет за валиден, като са прогласени за нищожни единствено договора за поръчителство и клаузата, предвиждаща осигуряване на обезпечение на задълженията по кредита.Същевременно съдът е отхвърлил и останалите наведени от ищеца основания за недействителност на договора за потребителски кредит.

Настоящият въззивен състав не споделя тези правни изводи.

Безспорно процесният договор притежава белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. За този вид договори законодателят е предвидил императивни изисквания относно тяхната форма и съдържание, уредени в чл. 10, чл. 11 и чл. 12 ЗПК, като съгласно чл. 22 ЗПК неспазването на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 1, т. 7–12 и т. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7–9 ЗПК води до недействителност на договора.

С оглед предмета на въззивното производство следва да бъде извършена преценка дали процесният договор отговаря на тези императивни законови изисквания.

На първо място, установява се, че както в договора, така и в неговото приложение не е посочен лихвеният процент на ден, приложим при упражняване на правото на отказ в 14-дневния срок от сключването му. Макар правото на отказ да е изрично уредено в чл. 8 от договора, липсва задължителната информация по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК относно размера на дължимата дневна лихва. Това нарушение е самостоятелно основание за недействителност на договора по чл. 22 ЗПК. Същият извод е възприет и в Решение № 59/20.05.2024 г. по гр. д. № 2695/2022 г. на ВКС, чиито мотиви не необходимо да се преповтарят.

4

Съществува и нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е от особена важност:

С Решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/2023 г. Съдът на Европейския съюз е приел, че член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48/ЕО следва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, сключването на който е наложено на потребителя като условие за предоставяне на кредита и които водят до увеличаване на общия размер на задължението му, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, а съответно и в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. Настоящият въззивен състав приема, че договорът за предоставяне на поръчителство е свързан с предмета на потребителския договор и възнаграждението, което се дължи по него, е разход по договора за потребителски кредит. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни съображения относно необходимостта разходите за поръчителството да бъдат включени при определяне на действителния ГПР, които настоящият състав споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. В настоящия случай по делото не се спори, а и ответникът изрично признава в отговора на исковата молба, че възнаграждението по договора за поръчителство не е било включено при определянето на ГПР. Това означава, че посоченият в договора ГПР от 21,50 % не отразява всички разходи, които потребителят следва да понесе във връзка с кредита, поради което не съответства на действителния размер на годишния процент на разходите. Не е необходимо да бъде установяван конкретният размер на действителния ГПР чрез математическо изчисление, тъй като нарушението не се изразява единствено в отклонение между посочен и реален процент, а в неизпълнение на императивното изискване на закона за предоставяне на потребителя на точна и пълна информация относно общата цена на кредита. Следователно като е посочил в договора ГПР от 21, 50 %, който не отговаря на действителния общ размер на разходите, ответникът е нарушил нормите на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК, договорът за кредит е недействителен изцяло. В този смисъл е Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на Съда на Европейския съюз, съгласно което неточното посочване на ГПР поради невключването в изчислението му на всички задължителни компоненти се приравнява на липса на посочен ГПР, тъй като лишава потребителя от възможността да определи обхвата на задължението си. Същото разрешение е възприето и в Решение № 50013/05.08.2024 г. по т.д. № 1646/2022 г. на II т.о. на ВКС. Нарушението представлява самостоятелно основание за недействителност по чл. 22 ЗПК, поради което не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че е достатъчно единствено прогласяването на нищожността на договора за поръчителство и на съответната договорна клауза, предвиждаща предоставяне на платено поръчителство като обезпечение на задълженията на кредитополучателя.