Решение № 260343 от 13.10.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260343 / 13.10.2020г. гр. Перник, 13.10.2020 г.,

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА

БОРИСОВА при участието на секретаря Цветелина

Малинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3683 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247, чл. 248, чл. 250 и чл. 251 ГПК.

Образувано е по молба на „Теленор България“ ЕАД, чрез адв. Цанев, изпратена по пощата на 06.07.2020 г., видно от пощенското клеймо, за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Решение № 696/20.03.2020 г., евентуално – решението да бъде допълнено като съдът се произнесе по искането за присъждане на сумата 62,49 лв., представляваща частично претендирана неустойка на основание чл. 11 от Договор за мобилни услуги № *********/12.12.2016 г., с който е предоставен мобилен номер *****, сумата 62,49 лв., представляваща частично претендирана неустойка на основание чл. 11 от Договор за мобилни услуги № *********/26.12.2016 г., с който е предоставен мобилен номер *****, сумата 49,98 лв., представляваща частично претендирана неустойка на основание чл. 3.3 от Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № *********/12.12.2015 г., с който е предоставен мобилен номер *****, сумата 49,98 лв., представляваща частично претендирана неустойка на основание чл. 3.3 от Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + №

*********/12.12.2015 г., с който е предоставен мобилен номер *****, сумата 34,98 лв., представляваща частично претендирана неустойка на основание чл. 3.3 от Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + №

*********/12.12.2015 г., с който е предоставен мобилен номер *****, и изменение на решението в частта за разноските, съразмерно с допълването относно посочените претенции, евентуално – за тълкуване на съдебния акт.

Искането за поправка на очевидна фактическа грешка не е ограничено във времето, а исканията за допълване на решението, изменението му в частта за разноските и тълкуването му са направени в срок, видно от разписката за връчено съобщение на 01.07.2020 г. и предвид обстоятелството, че решението не е изпълнено, поради което молбата е допустима.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна, която не е изразила становище.

В открито съдебно заседание ищецът поддържа искането с писмена молба.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „Теленор България“ ЕАД, чрез адв. Цанев, срещу Е.Ш.Н. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 1221,45 лв., дължима по фактура № **********/15.12.2016 г., фактура № **********/18.12.2016 г., фактура № **********/05.01.2017 г., фактура № **********/15.01.2017 г., фактура № **********/18.01.2017 г., фактура № **********/05.02.2017 г., фактура № **********/15.02.2017 г., фактура № **********/15.03.2017 г., фактура № **********/18.03.2017 г. и фактура № **********/05.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 00131/2019 г. на РС - Перник. Отправено е и искане за присъждане на сторените разноски за заповедното и исковото производство.

С молба от 20.02.2020 г. ищецът поддържа предявения иск и моли за присъждане на сторените разноски.

С постановеното по делото решение № 696/20.03.2020 г. съдът е уважил изцяло предявения иск и е присъдил на ищеца сторените разноски за заповедното и исковото производство.

С решение № 792/19.06.2020 г. е допусната очевидна фактическа грешка в решение №

696/20.03.2020 г. като е постановено вместо „гр.д. № 07090“ на л. 1, ред 8 от решението да се чете „гр.д. № 3683“.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

По искането с правно основание чл. 247 ГПК:

Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Според константната съдебна практика очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между формираната и изразена воля на съда.

В случая, видно от постановения по делото съдебен акт, поправен с Решение № 792/19.06.2020 г. относно номера на делото, съдът е формирал воля за уважаване на предявения иск в пълния предявен размер от 1221,45 лв. по посочените фактури и именно тази воля е отразена в диспозитива на решението.

С оглед изложеното, не е налице разминаване между формираната от съда воля и нейното отразяване в диспозитива, поради което молбата за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решението следва да бъде оставена без уважение.

По искането с правно основание чл. 250 ГПК:

Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.

Видно от депозираната искова молба, че ищецът е сезирал съда с искане да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата 1221,45 лв., дължима по фактура № **********/15.12.2016 г., фактура № **********/18.12.2016 г., фактура № **********/05.01.2017 г., фактура № **********/15.01.2017 г., фактура № **********/18.01.2017 г., фактура № **********/05.02.2017 г., фактура № **********/15.02.2017 г., фактура № **********/15.03.2017 г., фактура № **********/18.03.2017 г. и фактура № **********/05.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 00131/2019г. на РС – Перник.

Това искане е обективирано в доклада на съда, обявен за окончателен, и е поддържано от ищеца с писмена молба по хода на делото. Именно по така направеното искане се е произнесъл съдът с решението.

Видно от книжата по делото, че до постановяване на решението по делото ищецът не е направил искане за присъждане на всумата 62,49 лв., представляваща частично претендирана неустойка на основание чл. 11 от Договор за мобилни услуги № *********/12.12.2016 г., с който е предоставен мобилен номер *****, сумата 62,49 лв., представляваща частично претендирана неустойка на основание чл. 11 от Договор за мобилни услуги № *********/26.12.2016 г., с който е предоставен мобилен номер *****, сумата 49,98 лв., представляваща частично претендирана неустойка на основание чл. 3.3 от Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № *********/12.12.2015 г., с който е предоставен мобилен номер *****, сумата 49,98 лв., представляваща частично претендирана неустойка на основание чл. 3.3 от Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + №

*********/12.12.2015 г., с който е предоставен мобилен номер *****, сумата 34,98 лв., представляваща частично претендирана неустойка на основание чл. 3.3 от Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + №

*********/12.12.2015 г., с който е предоставен мобилен номер *****.

С оглед изложеното, не е налице непълнота на постановения съдебен акт, налагаща допълването му.

По искането с правно основание чл. 248 ГПК:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските.

В случая с депозираната молба от 08.07.2020 г. ищецът е поискал решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските, съразмерно на допълването с произнасянето по исковите претенции за неустойки. Страната не е навела други съображения за неправилност на решението в частта за разноските, които да бъдат обсъдени, поради което и предвид извода, че не е налице основание за допълване на решението относно искането за неустойки, следва, че е неоснователно и искането за изменение на решението в частта за разноските.

По искането с правно основание чл. 251 ГПК:

Съгласно чл. 251, ал. 1 ГПК споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. Според трайната съдебна практика, на тълкуване подлежи диспозитивът на решението, когато е неясен и поражда спорове относно изпълнението му.

В случая диспозитивът на решението е ясен, че ответникът дължи на ищеца сумата 1221,45 лв. по конкретно посочени фактури, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 00131 по описа за 2019 г. на РС – Перник.

С оглед изложеното, искането за тълкуване на решението е неоснователно.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ искането на „Теленор България“ ЕАД за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 696/20.03.2020 г., постановено по гр.д. № 3683 по описа за 2019 г. на РС – Перник.

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ искането на „Теленор България“ ЕАД за допълване на Решение № 696/20.03.2020 г., постановено по гр.д. № 3683 по описа за 2019 г. на РС – Перник, с произнесяне относно сумата 62,49 лв., представляваща частично претендирана неустойка на основание чл. 11 от Договор за мобилни услуги № *********/12.12.2016 г., с който е предоставен мобилен номер *****, сумата 62,49 лв., представляваща частично претендирана неустойка на основание чл. 11 от Договор за мобилни услуги № *********/26.12.2016 г., с който е предоставен мобилен номер *****, сумата 49,98 лв., представляваща частично претендирана неустойка на основание чл. 3.3 от Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + №

*********/12.12.2015 г., с който е предоставен мобилен номер *****, сумата 49,98 лв., представляваща частично претендирана неустойка на основание чл. 3.3 от Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + №

*********/12.12.2015 г., с който е предоставен мобилен номер *****, сумата 34,98 лв., представляваща частично претендирана неустойка на основание чл. 3.3 от Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + №

*********/12.12.2015 г., с който е предоставен мобилен номер *****.

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ искането на „Теленор България“ ЕАД за изменение в частта за разноските на Решение № 696/20.03.2020 г., постановено по гр.д. № 3683 по описа за 2019 г. на РС – Перник.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Теленор България“ ЕАД за тълкуване на Решение № 696/20.03.2020 г., постановено по гр.д. № 3683 по описа за 2019 г. на РС – Перник.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –

Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: