Определение № 2566 от 19.10.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2566 гр. София, 15.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20231000502662 по описа за 2023 година

Производство по чл.278 ал.1 ГПК.

Производството по делото е приключило с определение № 275209 от 27.10.2021 г. постановено по гр. д.№ 6897/2020г. по описа на СГС, ГО, 9 състав, с което производството по делото е прекратено на основание чл.126 ГПК, като по-късно заведено и следователно процесуално недопустимо.

Съобщението за това определение е било надлежно съобщено на процесуалния представител на жалбоподателя на 11.11.2021г. на

Частната жалба срещу това определение е депозирана на 18.11.2021г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят СЛАТИНА-БУЛГАРПЛОД” ООД изтъква факта, че правните основания на по-рано образуваното гр.д и настоящото са различни, както и ответниците по двете искови молби, че не са налице две идентични искови молби, в които да са посочени идентични факти. Посочва, че не е налице пълна идентичност на предявените искове в различните производства. По настоящото производство са предявени субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК от „СЛАТИНАБУЛГАРПЛОД“ ООД срещу П. С. Н., С. А. В., Б. Б. З., Ц. Б. М., П. И. П. и Ц. И. Б. за установяване по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-138/24.07.2017г. с площ 1741 кв.м, поради идентичност на предмета и страните с гр.д.№ 3230/2020 г. на СГС, ГО, 11 състав.

Предмет на последното е отрицателен установителен иск с петитум: да бъде установено, че „СЛАТИНА- БУЛГАРПЛОД“ ООД не е собственик на ПИ с идентификатор ***.

В настоящото производство с ищец „СЛАТИНА-БУЛГАРПЛОД“ ООД е предявен напълно 1 различен положителен установителен иск с петитум: дружеството да бъде признато за собственик на ПИ с идентификатор ***. В настоящия случай „СЛАТИНАБУЛГАРПЛОД ООД е потърсило искова защита на едно свое материално субективно право, което е напълно различно от търсената от ищците по гр. д. № 3230/2020 г. правна защита.

Изцяло различни са и обстоятелствата по смисъла на чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК, на които се основават исковете, предмет на разглеждане в двете производства. В настоящото производство ищецът твърди, че владее процесния имот и при условията на евентуалност претендира, че е придобил собствеността чрез давностно владение. Освен това твърди, че липсва и пълна субективна идентичност между страните по двете дела. Искът в настоящото производство е предявен срещу шест ответника: П. С. Н.; С. А. В.; Б. Б. З.; Ц. Б. М.; П. И. П.;

Ц. И. Б.. Докато искът, предмет на гр.д.№ 3230/2020 г. е предявен само от четирима от тях:

Б. Б. З.; Ц. Б. М.; П. С. Н. и С. А. Н..

Ответниците по ч..ж. Б. Б. З., Ц. Б. М. и С. А. Б. (с предишно фамилно име Н.), оспорват същата и молят съда да потвърди определението като правилно и законосъобразно. Изтъкват факта, че в конкретния случай е налице именно такъв обективен идентитет (предмет на гр.д.

№ 3230/2020 г. на СГС, ГО, 11 с-в, е отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът „СЛАТИНА- БУЛГАРПЛОД ООД не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, а предмет на настоящото дело е положителен установителен иск (който е предявен от „СЛАТИНА- БУЛГАРПЛОД ООД след първоначално образуваното дело по отрицателния установителен иск), с който се иска да бъде признато за установено, че същият имот - предмет на отрицателния установителен иск, е собственост на това дружество). Съгласно Определение № 234/03.05.2012 г. по ч.гр.д.

№ 185/2012 г. на ВКС, IГ.О., когато има предявен първоначален отрицателен установителен иск, процесуално недопустимо е той да се съедини с насрещен положителен установителен иск, тъй като двата иска имат за предмет все правото на собственост на ответника. Видно от отговора на исковата молба на „СЛАТИНА- БУЛГАРПЛОД ООД по гр.д. № 3230/2020 г. на СГС, ГО, 11 с-в /който е представен по настоящото производство/ в пункт IV дружеството е направило възражение за изтекла придобивна давност, каквито аналогични доводи са въведени и в настоящата ИМ.

На следващо място „СЛАТИНА-БУЛГАРПЛОД” ООД твърди, че липсва и пълен субективен идентитет, защото ИМ, въз основа на която е образувано гр.д. № 3230/2020 г. по описа на СГС, ГО, 11 с-в, е предявена от Б. Б. З., Ц. Б. М.; П. С. Н. и С. А. Н., а по настоящото дело е предявен положителен установителен иск освен срещу горепосочените лица, така и срещу П. И. П. и Ц. И. Б.. Считат, че и това твърдение на „СЛАТИНАБУЛГАРПЛОД” ООД е неоснователно, доколкото ответниците по настоящото производство П. И. П. и Ц. И. Б. не са ищци по гр.д. № 3230/2020 г. по описа на СГС, ГО, 11 с-в, но положителният установителен иск на „СЛАТИНА- БУЛГАРПЛОД” ООД (въз основа на който е образувано гр.д. № 6897/2029 год. на СГС, ГО, 9 с-в) е предявен и срещу тях, като наследници на К. Г. Х. (също както и останалите ответници по настоящото дело) и са придобили права върху процесния имот въз основа на Решение № 51/31.03.1997 г. на ПК 2

Слатина. Това решение на ПК Слатина е оспорено по законосъобразност от „СЛАТИНАБУЛГАРПЛОД” ООД, както по гр.д. № 3230/2020 г. по описа на СГС, ГО, 11 с-в, така и по настоящото производство. В този смисъл всички ищци по гр.д. № 3230/2020г. по описа на СГС, ГО, 11 с-в и всички ответници по гр.д. № 6897/2020г. на СГС, ГО, 9 с-в, черпят собственически права върху процесния имот въз основа на един и същи титул на собственост, а именно Решение № 51/31.03.1997г. на ПК Слатина. Страните и в двете производства са обикновени другари, а не необходими другари . Претендират разноски.

Ответницата П. С. Н., ЕГН **********, е починала (на ********г.), видно от удостоверение за наследници изх.№ 262/***.2021г. на община ***, от което е видно, че единствен наследник на П. С. Н. е нейната дъщеря С. А. Б. (с предишно фамилно име Н.), ЕГН **********, която вече е страна по делото.

Ответницата по ч.ж. Ц. И. Б. оспорва същата и моли съда да потвърди определението като правилно и законосъобразно. Изтъква факта, че в случая без значение е дали и по двете дела страни са всички наследници на първоначалния собственик на процесния имот, тъй като всички те черпят правата си от един и същ наследодател — К. Г. Х.. А това обстоятелство се признава от ищеца по настоящото дело още в исковата молба, в която изрично е заявено, че Ц. И. Б. и П. И. П. са наследници на Г. Ц. П., която от своя страна е един от наследниците на К. Г. Х.. Следователно, налице е и субективен идентитет, тъй като и по двете дела страни са именно наследниците на К. Г. Х.. И след като има съвпадение на предмета на двата съдебни спора и на участващите в тях страни, то по-късно образуваното дело следва да бъде прекратено на основание чл.126, ал.1 ГПК, както правилно е приел СГС.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е частично основателна.

Предявени са субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от „Слатина Булгарплод“ ООД срещу П. С. Н., С. А. В., Б. Б. З., Ц. Б. М., П. И. П. и Ц. И. Б. /всички в качеството им на наследници на наследодател - К. Г. Х. /за установяване по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор *** по кад. карта и кад. регистри, одобрени със заповед № РД-18-138/24.07.2017г., с площ от 1741кв.м., при съседи: ПИ с идентификатори ***, *** и улица. Ищецът твърди, че е собственик на недвижимия имот като универсален правоприемник на „Слатина Булгарплод“ЕАД, който е включен в капитала на това дружество по силата на съответни актове на МС и СО и въз основа на приватизация по чл.17а ЗППДОбП /отм./. Процесният имот представлява част от собствения на ищеца недвижим имот с обща площ от 376 286 кв.м., като е обособен и възникнал въз основа на издадено в полза на ответниците решение на ПК Слатина №51 от 31.03.1997г., което твърди да не ги легитимира като собственици, тъй като е незаконосъобразно и постановено без да са налице установените в закона предпоставки за земеделска реституция. Направено е искане за проверка законосъобразността на решението по пътя на косвения съдебен контрол.

Твърди, че правният му интерес от предявяване на положителен установителен иск се 3 обуславя от обстоятелството, че към датата на ИМ владее имота на правно основание, тъй като постановеното в полза на ответниците решение не може да му се протИ.постави и да доведе до загуба на право на собственост, което притежава от 1993г. по силата на закона.

При условията на евентуалност твърди, че е придобил имота по давност чрез непрекъснато владение, започнало през 1993г., което продължава към датата на исковата молба.

Ответниците П. С. Н., С. А. В. Б. Б. З., Ц. Б. М., П. И. П. и Ц. И. Б. правят възражение за недопустимост на исковете на основание чл.126 ГПК, тъй като по предявена от тях искова молба срещу „Слатина Булгарплод“ООД вече е образувано гр.д.№ 3230/2020г. по описа на СГС, ГО, 11 състав, с предмет отрицателен установителен иск срещу „Слатина Булгарплод“ООД с предмет същия недвижим имот с идентификатор ***.

Направено е искане за спиране на настоящото дело до приключване на гр.д. №3230/2020г. по описа на СГС на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, в случай че делото не бъде прекратено.

Представен е препис от ИМ, от която се установява дата на подаване 30.03.2020г. т.е. преди 13.07.2020г. /настоящата ИМ/

След служебна справка СГС е констатирал, че гр. д. №3230/2020г. на СГС, 11 състав е образувано по отрицателни установителни искове, предявени от ответниците по настоящото дело Б. Б. З., Ц. Б. М., П. С. Н., С. А. В. срещу ищеца по настоящото дело „Слатина Булгарплод“ООД, за установяване по отношение на ответника, че не е собственик на недвижим имоти с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-138/24.07.2017г. Ищците твърдят да са собственици на процесния недвижим имот по силата решение за възстановяване на земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници в полза на наследниците на К. Г.

Х., че в издадената им скица от КККР като собственик на имота фигурира и ответника, с което обосновават интереса си от установителния иск. Ответникът твърди, че е собственик на недвижимия имот, който е част от имот с площ от 376 286 кв.м., върху който е реализирано цялостно мероприятие - изграждане на ДСО „Булгарплод“, който имот през 1993г. е придобит от ответното дружество на основание чл.17а ЗППДОП /отм./ при преобразуването му. Оспорва да са били налице предпоставките за земеделска реституция в полза на ищците и моли законосъобразността на акта на поземлената комисия да бъде проверена по пътя на косвения съдебен контрол. Евентуално твърди, че е станал собственик на имота по силата на непрекъснато и необезпокоявано владение, установено още 1993г. до депозиране на първата ИМ на 30.03.2020г.

С обжалваното определение съдът прекратява производство поради наличие на предпоставките на чл.126, ал.1 ГПК, тъй като видно от представените искови молби се установява, че има заведено по-рано дело, чийто предмет съвпада напълно с този по настоящото дело, при разменени процесуални роли на ищец и ответник, както и при наличието на субективен идентитет, доколкото физическите лица се легитимират като наследници на К. Г. Х..

Настоящият съдебен състав намира, че определението за прекратяване на производството е частично правилно и като такова следва да бъде частично 4 потвърдено по следните съображения:

Първо - няма протИ.речие между приетото в обжалваното определение и приетото в т. 2Б от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС. В посоченото тълкувателно решение е разгледна хипотеза на предявени от едно и също лице положителен установителен иск за собственост /респ.ревандикационен иск/ и отрицателен установителен иск за собственост на един и същ имот. Прието е, че в този случай не е налице идентичност на делата по двата иска, тъй като предмет на делото по предявения положителен установителен иск за собственост /респ. по ревандикационния иск/ е правото на собственост на ищеца, а предмет на делото по отрицателния установителен иск за собственост е правото на собственост на ответника. Настоящото дело касае различен случай- на предявен от ответника по първото дело положителен установителен иск за собственост след като за същия имот е депозиран по-рано отрицателен установителен иск, от ответниците по настоящото дело т.е. при разменени процесуални качества. В тази хипотеза, напълно в съответствие с приетото в т. 2Б от горепосоченото тълкувателно решение СГС е приел, че предметът на предявения от физическите лица срещу Булгарплод отрицателен установителен иск за собственост е идентичен с предмета на предявения от Булгарплод срещу физическите лица положителен установителен иск. В този смисъл е налице обективен идентитет.