Определение № 3432 от 30.09.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3432 гр. Варна, 30.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20213100102273 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по мотивирано искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /понастоящем КПКОНПИ/ с правно основание чл. 153 ал.1 от ЗПКОНПИ срещу М. П. ИВ., В. Г. В. за отнемане в полза на държавата на имущество и суми на обща стойност 224 272,63 лева.

В искането, с което е сезиран ВОС е посочено, че въз основа на постъпило в ТД на КПКОНПИ-Варна уведомление от Окръжна прокуратура Варна с Вх. № УВКПКОНПИ 1277/09.10.2019 год., че с Постановление от 17.09.2019 год. по ДП № 42/2018 год. на ОД на МВР, пр. пр. № 12696/2017 год. по описа на ОП-Варна, с което на Михайил Петков И. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1 т.2 и т.7 в вр. чл.26 ал.1 от НК.

На съдът е служебно известно, че с Определение от 02.04.2019 г. по гр. дело № 704/2017г. по описа на СГС е отправено преюдициално запитване, по което е образувано дело С-319/19 на СЕС. Част от въпросите, включени в него са 1) касателно характера на мярката по отнемане на незаконно придобито имущество – наказателна или гражданскоправна, ако обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната превенция – предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждане с него, но без да се поставя като условие за конфискацията извършване на престъпление или друго правонарушение и съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество; 2) дали следва да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на осъдено лице, чието имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство; 3) следва ли презумпцията за невиновност и изискването за зачитане на правото на защита и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която въвежда "имущественото несъответствие" като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество и допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположение за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържанието и прилагането на методиката; 4) пораждат ли директен ефект разпоредбите в частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от конфискация лица или за добросъвестните трети лица.

Цитираното преюдициално запитване има пряко отношение към правилното приложение на закона /ЗПКОНПИ, ЗОПДНПИ /отм.//, а също и към неговото съответствие с 1

Директива 2014/42/ЕС на ЕП. По цитираното преюдициално запитване към настоящия момент не е постановено решение, а то като акт по тълкуване и прилагане на общностното право е задължително за националните юрисдикции на държавите-членки на ЕС, респективно за всички държавни органи /чл.633 от ГПК/. Тази задължителност произтича от основните функции на производството по преюдициални запитвания, предвидено в чл.19, параграф 3, буква „б“ от Договора за Европейския съюз и в чл.267 от Договора за функционирането на Европейския съюз, а именно: да гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на общностното право в рамките на Европейския съюз.

Съобразно чл.631 ал.1 от ГПК, производството по делото, по което съдът е отправил преюдициално запитване се спира, а след произнасяне на СЕС то се възобновява /чл.631, ал.2 от ГПК/. Когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633, вр. чл.631, ал.1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси. В този смисъл Определение № 106 от 13.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 884/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова.

По тази причина съдът намира, че настоящото дело, по което подлежат на разрешаване материалноправни въпроси свързани с онези, които са предмет на преюдициалното запитване подлежи на спиране, доколкото отговорът по него ще има значение за правилното решаване на спора.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр.д. № 2273 по описа за 2021г. по описа на ВОС до приключване на дело С-319/2019г. на Съда на Европейския съюз, образувано по отправено с определение от 02.04.2019г. по гр.д. № 704/2017г. по описа на СГС преюдициално запитване, на основание чл. 631, вр.чл. 633 от ГПК.

Производството ще бъде служебно възобновено след отпадане на пречките по движението му.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му от страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2