Решение № 602 от 21.07.2025, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. гр. Хасково, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20245640100387 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на Н. В. П. и А. В. П. против С. А. Б., с която са предявени ревандикационни искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на по 1/2 /една втора/ идеална част за всеки от тях на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр.Хасково, местност - ж.р. „Куба-1“, с площ от 810 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10м., номер по предходен план: 103, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, *** и ***, който имот ищците твърдят ответникът държи без правно основание, и за осъждане на ответника да им предаде владението и освободи гореописания недвижим имот - Поземлен Имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково.

В исковата молба е направено и искане по чл. 537 ал.2 ГПК по отношение на Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 87, том 3, рег.№ 2992, дело № 420 от 2018 год. на нотариус с рег. № 081 по РНК, с район на действие РС-Хасково, вписан в Службата по вписвания гр.Хасково на 09.10.2018 год. вх.рег.№ 6674, дв.вх.рег. № 6666, акт № 39, том XXI, дело№ 3161, с който ответникът С. А. Б. е призната за собственик на процесния имот с идентификатор № *** по КККР на гр.Хасково.

1

Ищците твърдят да са собственици на по 1/2 /една втора/ ид. част от Поземлен Имот /ПИ/ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, месност -ж.р. „Куба-1”, с площ от 810 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10м., номер по предходен план: 103, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, *** и ***; както и да са придобили собствеността му по силата на Заповед № УТ 166/31.03.2023 год. на Кмета на Община Хасково, влязла в сила и вписана в Служба по вписванията гр.Хасково на 15.05.2023год. под № 25, том X, рег.№ 3145, дв.вх.рег. № 3137 д. 1671. Твърдят процесния имот да се владее и ползва на отпаднало правно основание от ответника, притежаващ за имота констативен акт за собственост - Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 87, том 3, рег.№ 2992, дело № 420 от 2018 год. вписан в Службата по вписвания гр.Хасково на 09.10.2018 год. вх.рег.№ 6674, дв.вх.рег. № 6666, акт № 39, том XXI, дело № 3161. Твърдят да са се свързали с ответника, първо лично, а после и чрез изрична писмена покана, за да освободи имота, но ответникът отказал да го освободи, твърдейки, че е собственик на имота. Твърдят, че тъй като ПИ *** влиза в Плана на новообразуваните имоти за ж.р. „Куба-1“, землище на гр. Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 год. на Областен управител на област Хасково и им е възстановен на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, както и на решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ № 3651/01.04.1998год., то техният титул за собственост се явява с конститутивно действие и ги прави собственици на процесния имот, а нотариалният акт за собственост на ответника да трябва да бъде отменен. Поддържат, че придобивна давност не може да им бъде противопоставена, тъй като съобразно разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗСВОНИ и константната съдебна практика до момента на легитимното вписване на техния титул за собственост - 15.05.2023 год., не е текла давност за процесния имот в полза на ответника, а от 15.05.2023г. до исковата молба не е налице необходимата такава по закон.

Искат да се установи по отношение на ответника, че ищците са собственици на имота в посочените квоти и да бъде осъден да им предаде владението върху имота. Искат да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 87, том 3, рег.№ 2992, дело № 420 от 2018 год. вписан в Службата по вписвания гр.Хасково на 09.10.2018 год. вх.рег.№ 6674, дв.вх.рег. № 6666, акт № 39, том XXI, дело№ 3161. Претендират присъждане на направените съдебни и деловодни разноски по делото.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба чрез процесуален представител – адвокат, в който счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Оспорва ищците да са собственици на посочения в исковата молба недвижим имот. Твърди, че поради неприлагане на посочените в приложения от ищците титул за собственост –Заповед № УТ166/31.03.2023 год. на Кмета на Община Хасково скици, отразени в нея като нейна неразделна част, да не може графически да се установи идентичността 2 на възстановения имот с процесния. Твърди заповедта да не е влязла в сила, тъй като не му е съобщавана в качеството му на заинтересовано от административния акт лице. Посочва, че видно от издадено на 07.08.2018 год.

Удостоверение на Община-Хасково, процесният имот по кадастралната карта на гр.Хасково представлява имот със стар пл.№103 по кадастралния план, одобрен със Заповед №969/1988год, който имот по разписен лист да е бил записан на Д.И.М., придобит чрез замяна. Поради това, твърди, че наследодателят на ищците В.П.Х. не е бил носител на правото на собственост на процесния имот. Твърди да липсва и заявление по реда на ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху този имот според Удостоверение с изх. №РД06-171/04.09.2018г. на ОСЗ-гр.Хасково. Твърди ищците да не са могли да придобият на соченото основание правото на собственост, тъй като то вече е било придобито от ответника и това му право да е обективирано в нотариален акт №87/09.19.2018г. по описа на Нотариус peг. №081 Х.К.. Твърди да е завладял имота с намерение да го свои през 1989 год., от когато до настоящия момент да го е владял като свой и в негова полза в качеството му на недобросъвестен владелец да е изтекла 10-годишната придобивна давност като оригинерно основание за придобиване правото на собственост. Поддържа, че административният акт, с който на наследниците на В. Х. е възстановено правото на собственост с приложената Заповед, не може да породи права за лица, които изначално не са техни носители, което моли да се установи по реда на косвения съдебен контрол (чл. 17, ал. 2 ГПК).

Твърди към началния момент на завладяване на процесния имот, неговият статут да е държавен, а малко след това - частен общински. Тогава действал Закона за собствеността в редакцията му от ДВ бр.38/1989г., в която в чл.86 е въведена забрана за придобиване на имоти по давност, които са държавна и общинска собственост, като след няколко изменения, съставляващи пречка за придобиване на имота по давност, с редакцията на текста в ДВ бр.33/19.04.1996г. законодателят уредил възможността от тогава да могат да се придбиват по давност частни общински имоти. С начален момент тази дата до 2006 год. ответникът твърди да е придобил това право с изтичането на 10годишен давностен срок в нейна полза. Претендира разноски по делото.

В първото открито съдебно заседание ищците своевременно са оспорили истинността на Удостоверение с изх. №РД-06-171/04.09.2018г. на Общинска служба „Земеделие” Хасково в частта на съдържанието като е открито производство по чл. 193, ал. 1 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Ищците извличат твърденията си за право на собственост върху процесния имот от Заповед № УТ - 166/31.03.2023 г. на Кмета на Община Хасково и наследствено правоприемство от В.П.Х..

От събраните по делото доказателства се установява, че със Заповед № 3

УТ - 166/31.03.2023 г. на Кмета на Община Хасково, вписана в Служба по вписванията гр.Хасково на 15.05.2023год. под № 25, том X, рег.№ 3145, дв.вх.рег. № 3137 д. 1671, издадена от Кмета на Община Хасково, на осн. чл.

4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, вр. § 4б, ал. 1, изр. първо ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.

„Куба-1”, землище на гр. Хасково, одобрен със Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на областния управител на обл. Хасково, решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ №36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 51620 по чл. 11 ЗСПЗЗ и скици №4601/15.03.2023г. и №4602/15.03.2023г. е възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на В.П.Х. върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен път, одобрен с решение №67/29.02.2000г. на Общински съвет Хасково с идентификатор ***, ж.р. „Куба-1”, землище на гр. Хасково, с площ 810 кв.м., при граници и съседи: №№ ***, ***, ***, *** и ***. Към Заповедта е приложена Скица №4602/15.03.2023г. за процесния имот – л. 5, л. 38-41.

Установява се от писмените доказателства, че със Заявление вх.№ 1853/13.02.1992 г., впоследствие получило № 51620/13.02.1992 г. - л. 303, пред Поземлена комисия Хасково (сега Общинска служба по земеделие), ищецът Н.

В. П. като наследник на В. П. Х. е поискала възстановяване на собствеността на три ниви - две от които в местността „Ташлъка” с площ 6.2 дка и 7.0 дка и една от 4.3 дка в местността „Ючките лозя”, Хасковско землище, с обща площ на трите ниви от 17.500дка. Към заявлението е приложен Договор за доброволна делба от 07.08.1959 г. -л. 54, извършена между наследниците на П.

В. Х., съгласно който В.П.Х. – наследник на П. В. Х. е придобил в дял имотите заявени за възстановяване, в т.ч. нива от 4.3 дка, находяща се в м. Ючките лозя, Хасковско землище, при граници: Р.С.Г., мера, А.Т. и М.Г. – л.54-55. По делото е приложен нотариален акт 626 от 04.11.1920 г., от който се установява, че П. В. Х. е придобил имотите, предмет на Договора за доброволна делба от 07.08.1959 г. – л. 52-53. С Протокол № 36-11/18.02.1993 г. на Поземлена комисия -Хасково (сега Общинска служба по земеделие), на осн. чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ, е признато и определено за възстановяване на наследниците на В.

П. Х. правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне на заявените със Заявление вх.№ 1853/13.02.1992 г., впоследствие получило № 51620/13.02.1992 г. три ниви, с обща площ 17.500дка – л. 49.

Със следващо свое Решение по чл.18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ, обективирано в Протокол

№ 36-24/21.12.1994г.,

Поземлена комисия

Хасково отказва допуснатото възстановяване с план за земеразделяне и постановява, че трите ниви, две от които в местността „Ташлъка” с площ 6.2 дка и 7.0 дка и една от 4.3 дка в местността „Ючките лозя”, Хасковско землище, ще се възстановят по § 4, поз. 1-3. -л. 50.

С Решение № 36-51/01.04.1998 г. на Общинска служба по земеделие и гори - Хасково, на основание чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, чл. 18в, ал.1, 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ е признато право на собственост на наследниците на В.П.Х. на три ниви - две от които в местността „Ташлъка”, едната с площ 6.2 дка, заявена с 4 пореден № 1 от заявлението, втората с площ от 7.0 дка, заявена с пореден № 2 от заявлението и друга с площ от 4.3 дка в местността „Ючките лозя”, заявена с пореден №3 от заявлението. И за трите ниви е посочено, че са установени с договора за делба – л. 51. Посочено е, че трите ниви се намират в терен по § 4 на гр. Хасково и, че възстановяването на правото на собственост щ е се извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти - л.

309.

С изрично удостоверително волеизявление на Общинска служба „Земеделие“ – Хасково се посочва, че решенията и протоколите с подписи на членовете на комисията са издадени в един оригинал и са връчени на съответното лице, като след това ОСЗ-Хасково издава само дубликати на тези решения и протоколи – л. 10, том II.

С решение № 67 на Общински съвет – Хасково е одобрен околовръстния полигон на земите по § 4, ал. 3 ЗСПЗЗ като в строителните граници на гр. Хасково се включва и зона „Куба“, в който е процесния имот – л. 314