Решение № 3384 от 16.07.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 3384

Стара Загора, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - V състав, в съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар ПЕНКА МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА административно дело № 20267240700584 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Р. Н. С. с [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], ет.1, ап.3, подадена чрез пълномощника й адв. М. Х. от АК-Стара Загора, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000382 от 25.03.2026г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, на Р. С. е наложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на моторно превозно средство“, до отстраняване на неизправността.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената принудителна административна мярка (ПАМ), по съображения за постановяването на заповедта в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката поддържа, че нито е обосновано, нито е доказано наличието на възприетата материалноправна предпоставка за приложената ПАМ по чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП. Твърди, че съгласно чл.37 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, напукването или счупването на задно стъкло, което не пречи на пряката видимост на водача напред или встрани, не представлява „опасна техническа неизправност“, застрашаваща безопасността на движението по начин, изискващ незабавното спиране на автомобила. Счита, че доколкото и актосъставителят, и издалият обжалваната заповед орган, не са определили констатираната неизправност на МПС като опасна, не е налице възприетото материалноправно основание за прилагане на ПАМ чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. Сочи, че оспореният административен акт не е обоснован от фактическа страна съгласно изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като неговото съдържание се свежда до бланкетно възпроизвеждане на съдържанието на съставния акт за установяване на административно нарушение. По тези съображения и такива за издаване на обжалваната заповед в несъответствие с целта на закона и с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, е направено искане за нейната отмяна, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник група в сектор ,,Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР- Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че наличието на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП, се явява установено и доказано по несъмнен начин.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На П. С. П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 5197255/ 25.03.2026г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че П. П., на 25.03.2026г. около 16.48 часа, в гр. Стара Загора, по [улица]до № 50, управлява лек автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на Р. Н. С., което МПС е със значителна техническа неизправност – счупено задно стъкло, с което виновно е нарушил чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-1228-000382 от 25.03.2026г., издадена от Началник група в сектор ,,Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателката Р. Н. С. е наложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на моторно превозно средство“, до отстраняване на неизправността. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения АУАН серия GА № 5197255/ 25.03.2026г., за това, че на 25.03.2026г. около 16.48 часа, в гр. Стара Загора, по [улица]до № 50, собствения на Р. С. лек автомобил с рег. № [рег. номер] се управлява от водача П. С. П., като МПС е със значителна техническа неизправност – счупено задно стъкло.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ, в т.ч АУАН серия GA № 5197255/ 25.03.2026г., Справка УРИ 1959p-11451/ 22.04.2026г. и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Стара Загора, надлежно оправомощен със Заповед № 349з-4619 от 19.11.2025г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

ЗППАМ № 26-1228-000382/ 25.03.2026г. е постановена и в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая, като правно основание за издаване на оспорената ЗППАМ е посочена разпоредбата на чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „временно спиране от движение на пътно превозно средство” до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство има опасна неизправност, както и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми, или конструкцията му е изменена без съответното разрешение, или когато моторното превозно средство е със снети шумозаглушители – до отстраняване на неизправността. При тази нормативна регламентация следва извода, че предвидената в разпоредбата на чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП принудителна административна мярка, се прилага в четири хипотези: 1. когато пътното превозно средство има опасна неизправност; 2. когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми; 3. когато конструкцията на пътното превозно средство е изменена без съответното разрешение и 4. когато моторното превозно средство е със снети шумозаглушители.

В случая нито в оспорената заповед е обосновано, нито са налице данни и доказателства, към момента на извършената от контролните органи проверка, да е констатирано по отношение на лек автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателката Р. С., че съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми, или че конструкцията на автомобила е изменена без съответното разрешение, или че МПС е със снети шумозаглушители. От съдържащите се фактически констатации в АУАН серия GA № 5197255/ 25.03.2026г., въз основа на който е издаден обжалваният административен акт, следва извода, че приложената ПАМ по чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП се свързва с техническа неизправност на автомобила, спрямо който е приложена ограничителната мярка „временно спиране от движение на моторно превозно средство“.

С разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 – т.12 от ППЗДвП, нормативно са определени повредите или неизправностите, при наличието на които МПС се явява „технически неизправно”. Такива повреди (неизправности) са счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи (чл.10, ал.1, т.6, б. „в” от ППЗДвП). Съгласно чл.101, ал.4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1. Неизправностите биват незначителни, значителни или опасни, които понятия са дефинирани в § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП. Съгласно т. 73 на § 6 от ДР на ЗДвП „опасни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда. В разпоредбата на чл. 37 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, към която препраща чл. 101, ал. 4 от ЗДвП за определяне на неизправностите и тяхната класификация, освен категоризирането на неизправностите като незначителни, значителни и опасни (чл. 37, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г.), в следващите три алинеи (ал. 2, 3 и 4 на чл. 37 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г.) видовете неизправности са дефинирани, като идентично на дефиницията по § 6, т. 73 от ДР на ЗДвП, опасните неизправности са определени като такива, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението или оказват въздействие върху околната среда. Нивото на сериозността на неизправността се определя съобразно списъка в Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства – Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година. Посоченият списък, съгласно чл.37, ал.1 от Наредбата, съдържа минимален списък на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност т.е списъкът не е изчерпателен, като неизправностите, които не са посочени в списъка, се оценяват от гледна точка на рисковете, които крият за безопасността на движението по пътищата. Следователно във всеки един конкретен случай следва да се преценява, дали констатираните от проверяващите обстоятелства, представляват неизправност на автомобила и съответно ако е налице неизправност, дали същата по нормативно регламентираните критерии следва да се категоризира като незначителна, значителна или като опасна. Доколкото чл. 10, ал.1, т.6, б. „в“ от ППЗДвП определя като техническа неизправност на автомобила наличието на счупени или повредени външни стъкла, без съмнение към момента на проверката собствения на Р. С. лек автомобил с рег. № [рег. номер], е бил с техническа неизправност – счупено задно стъкло. Преценката за значителността на техническата неизправност се извършва според вида на неизправността и възможността да бъде засегната безопасността на превозното средство, от рисковете, която крие за безопасността на движението по пътищата, значителността на несъответствието и т.н. Съобразно нормативно регламентираните критерии за категоризация на неизправностите, обосновано и правилно и в съставения АУАН серия GA № 5197255/ 25.03.2026г., и в обжалваната ЗППАМ № 26-1228-000382 от 25.03.2026г., е прието, че счупеното задно стъкло на автомобила се субсумира в хипотезата на §6, т.72 от ДР на ЗДвП и на чл. 37, ал.3 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. т.е обуславя значителна техническа неизправност на МПС, като значителността на техническата неизправност не произтича от липсата на възможност за виждане, респ. на нарушена видимост, а от рисковете, която неизправността крие за безопасността на движението по пътищата. Че счупеното задно стъкло на МПС представлява значителна техническа неизправност на автомобила, се поддържа и от процесуалния представител на ответника в представеното писмено становище. Но ако и управлението на МПС със значителна неизправност да представлява нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и да съставлява основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача на техническо неизправното МПС по чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, то след измененията на ЗДвП (ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), значителната техническа неизправност на МПС не представлява материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ по чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП. Доколкото след изменението на чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП, единствено опасната неизправност на МПС се субсумира в законово регламентирано основание за прилагане на ПАМ „временно спиране от движение на пътно превозно средство“, липсва основание за наложената с оспорената заповед ПАМ по чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП на Р. С. за констатирана по отношение на притежавания от жалбоподателката лек автомобил с рег. № [рег. номер] значителна неизправност – счупено задно стъкло. След като в случая упражненото административно правомощие не се основава на установена по надлежния ред опасна неизправност на МПС по см. на §6, т.73 от ДР на ЗДвП и на чл. 37, ал.4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г., необосновано и неправилно решаващият орган е приел, че е налице материалноправно основание по чл.171, т.2, б. „а” от ЗДвП за налагане на ПАМ. В този смисъл оспореният акт се явява постановен в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.