Решение № 368 от 27.11.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Казанлък, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЯН Г. ИЛИЕВ при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно наказателно дело № 20255510201045 по описа за 2025 година Обжалван е Електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“. Жалбоподателят „К.“ ООД, гр. С., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Възразява за изтекла давност.

В с.з. жалбата се поддържа от адв. С. С., който моли съда да отмени ЕФ.

Претендира за разноските по делото.

Въззиваемата страна, редовно призован в с.з. не изпраща представител. В съпроводителното преписката писмо и в писмена молба на юрисконсулт П. И. оспорва жалбата и моли съда да потвърди ЕФ. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Оспорва размера на адвокатския хонорар.

Съдът, като извърши цялостна проверка на Електронния фиш (ЕФ), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

В ЕФ като електронно волеизявление на административно-информационна система по см. на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е било прието, че на 24.03.2022 г. в 13.44 часа било установено нарушение (посочен номер) с ППС т.а. „М.А.“ с рег. № ****** с технически максимална маса 18000 кг, брой оси 2, екологична категория Евро 5 в община М. за движение по ПП I-6, км. 331+828 в посока нарастващ километър, 1 включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Нарушението е било установено с устройство № 10321, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, с което е било извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

Описаната фактическа обстановка се установява отчасти от 2 бр. фотоснимки, Договор с предплатен баланс, справка нарушения, справка нарушение № ******, издадено от KAPSCH, протокол № 28765/21, заповед № РД-11-983/13.09.2021г., становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ от „УИСИ“, НТУ, които кореспондират помежду си.

Фактическата обстановка не се оспорва в жалбата и в с.з. в хода на съдебните прения. Съдът накратко следва да отбележи с оглед отхвърлените от съда доказателствени искания в с.з., че наличието на договор за предплатен аванс не е гаранция за подаване на тол декларации от бордовото устройство, водещо до изразходването му. От справката на АПИ е видно, че за сегмент „…476“ на 24.03.2022 г. в 13.44 часа не е имало подадена тол декларация. Тъй като от справката е видно, че тол декларации от бордовото устройство не са били подавани за кратък период от време – 12.28-13.58 часа може да се обсъжда маловажност на случая с оглед цената за заплащане на преминаването през тол сегмента.

Съдът не споделя възражението за изтекла давност.

Относно давността е релевантно ТП № 1-15 на ВКС и ВАС, според което се прилагат правилата за давността по НК. НК различава относителна и абсолютна преследвателна давност, които са съответно три или четири години и шест месеца от извършване на деянието – чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 3 от НК. Относителната давност може да бъде прекъсвана с всяко действие по наказателно преследване, което е с цел реализиране на наказателната отговорност.

Нарушението е било извършено на 24.03.2022 г. и електронната система автоматично е генерирала ЕФ.

ЕФ е приравнен на НП (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП). НП представлява правораздавателен акт.

Следователно с автоматичното издаването на ЕФ наказателната отговорност е била реализирана, а последващото връчване на ЕФ, дори и след изтичане на 3годишния срок има само уведомително действие за нарушителя и правна възможност да реализира правата си по обжалване, но не и преследвателно действие.

Следователно поради автоматичното генериране на ЕФ, спрямо фишовете е приложима абсолютната давност, а тя изтича на 24.09.2026 г., т.е. няма основание за прекратяване на наказателното преследване.

2

При правилно установената фактическа изводът, че жалбоподателят е извършил формално нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП със забележката по-горе, той като бордовото устройство на т.а. не е генерирало тол декларация за съответния сегмент.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

В с.з. не се спори, че ПП I-6 е част от републиканската пътна мрежа и за който се дължи тол такса за ползване.

Правилно също за извършеното административно нарушение е била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. по съответната санкционна норма на чл.

179, ал. 3б от ЗДвП.

Но ЕФ следва да се отмени на две основания и приема възраженията на жалбоподателя в тази насока:

Първото. ЕФ е бил издаден (електронно генериран) на 24.03.2022 г Нормата е процесуална и посочва, че само при нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП може да се издава ЕФ, т.е. по арг. на противното изключва издаването на ЕФ по отношение на нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която е била обнародвана със същия бр. ДВ.

Следователно без законово овластяване за това е било генерирано електронно волеизявление вместо да бъде започната процедура по ЗАНН по общия ред.

Следователно ЕФ е издаден в противоречие с процесуалните правила.

Второто. Според Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса " с фиксиран размер.

В случая нормите на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която предвижда имуществена 3 санкция във фиксиран размер противоречи на цитираната Директива.

Принципът на законоустановеност на наказанията и липсата на съответна правна норма подобна на тази на чл. 55 от НК не дава възможност на съда да определи санкция в по-нисък размер от посочения, която да бъде пропорционална на извършеното нарушение, предвид искането на въззиваемата страна.

Следователно ЕФ следва да се отмени като необоснован и незаконосъобразен.

Относно разноските жалбоподателят претендира разноски в размер на 960 лв. с ДДС на осн. Списък за разноски, Договор № 305/1 от 24.07.2025 г., Фактура № 632 от 28.07.2025 г. и Преводно нареждане от 28.07.2025 г.

В писмена молба се оспорва размера на адвокатския хонорар.

Съдът приема възражението, но следва да вземе предвид, че по делото е било осъществено процесуално представителство в открито с.з. – едно заседание, изготвяне на жалба и пътуване на процесуален представител от гр. С.. От др. страна доколкото предметът на делото се отнася до еднотипни дела решаване от съдилищата еднакво и предизвестено на базата на цитираното по-горе решение на СЕС съдът счита, че следва да присъди разноски по делото в размер на 700 лв. с. ДДС в жалбоподателя. В останалата част до 960 лв. искането за присъждане на адвокатски хонорар следва да се отхвърли.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш №

********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя „К.“ ООД, гр. С., ЕИК 040967273 е било наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ жалбоподателя в размер на 700 лв. с. ДДС. да заплати разноски на

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за разликата от 700 до 960 лв. с ДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4