Определение № 6560 от 20.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6560 гр. София, 20.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно частно гражданско дело № 20261100502629 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3, изр.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ц. М. К., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.

В.Т. от САК срещу определение № 1217/12.01.2026 г. по гр. д. № 2153/2025 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 21406 о т 24.11.2025 г. в частта му за разноските.

Излагат се възражения, че присъденият от съда адвокатски хонорар от 1200 лв. се явява занижен по размер, както и че съда не е взел предвид всички извършени от пълномощника на ищеца процесуални действия по защита на интересите й, а именно, че е било проведено успешно обезпечително производство по предявения иск, което изисквало впоследствие образуване и на изпълнително дело пред компетентния съдебен изпълнител, което отнемало допълнително време, но за които действия, съдът не присъдил допълнително възнаграждение. Моли неправилното определение да бъде отменено и съдът да присъди в пълен размер сторените в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски, в частност да му присъди допълнително адвокатско възнаграждение за проведеното обезпечително производство.

С писмен отговор на частна жалба, насрещната страна А.Н.Х., чрез пълномощника си адв. М.З. от САК, оспорва жалбата на ищеца и моли съда да потвърди постановеното от СРС определение по чл.248 от ГПК, като правилно и законосъобразно.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

С постановеното по делото решение № 21406/24.11.2025 г. Софийския районен съд, 169 състав, е осъдил ответника А.Х. да заплати на ищеца Ц. К. сумата от 2550 лв., платена по договор от 21.10.2024 г. за предоставяне за ползване на къща за отдих „Стефанина къща“ в с.

Боженци, в периода от 29.12.2024 г. до 01.01.2025 г., развален на 28.12.2024 г., поради невъзможност да бъде изпълнен, с оглед липсата на електрозахранване в село Боженци, ведно със законната лихва от 14.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, като ответника е осъден също да заплати на ищеца и сторените от нея съдебно-деловодни 1 разноски до размер от общо 1302,00 лв., от която сума 102 лв. държавна такса и 1200 лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение.

С молба по чл.248 от ГПК от 28.11.2025 г., подадена за ищеца от адв. В.Т., е поискано решението да бъде изменено в частта за разноските, като се присъди целия претендиран размер на адвокатското възнаграждение от 2550 лв. или още 1350 лв.

Насрещната страна А.Н.Х., чрез пълномощника си адв. М.З. от САК е оспорил искането за изменение на решението, в частта за разноските.

С обжалваното определение от 12.01.20265 г. първоинстанционният съд е отхвърлил молбата по чл. 248 от ГПК.

Частната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Настоящият въззивен състав намира, че размерът на присъденото възнаграждение, претендирано от ищеца, е определен правилно и справедливо от районния съд, като при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, са съобразени всички релевантни по делото обстоятелства.

С обжалваното определение СРС е отхвърлил молбата, като е приел, че присъденото адвокатско възнаграждение отговоря на фактическата и правна сложност на делото и на извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия в защита на нейните права и интереси. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на определението на СРС решаващи изводи за неоснователност на молбата на ответника по реда на чл. 248 ГПК, като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите в жалбата, следва да се добави и следното:

Производството пред районния съд е приключило в едно единствено открито съдебно заседание, в което участие е взел пълномощника на ищеца К., адв. Т.. В хода на устните състезания ищеца е заявил искане да му бъдат присъдени сторените от него в производството съдебни разноски, като е представил Списък по чл.80 от ГПК и доказателства за реалното извършване на разноските. Видно от същите с Договор за правна защита и съдействие от 06.01.2024 г. /вероятно се касае за 2025 г./ страните са уговорили, че пълномощника адв. В.Т. ще окаже правна помощ и съдействие на ищеца изразяваща се в предявяване на иск срещу А.Х. за връщане на сумата от 2550 лв. във вр. с анулиране на резервация в с Боженци, общ. Габрово за настаняване в „Стефанина къща“ за периода от 29.12.2024 г. до 01.01.2025 г. и процесуално представителство пред първата инстанция. За тези действия, страните уговорили размер на адвокатско възнаграждение от 2 550 лв., платимо от ищеца по банков път, по посочена в договора банкова сметка, като в т. III било посочено, че възнаграждението е с ДДС и е общо за исковото, и обезпечителното производство. От приложената фактура № 47/140.01.2025 г. и платежно нареждане от с.д. се установява, че ищеца е заплатил пълния размер на уговореното адвокатско възнаграждение.

По делото се установява, че освен подаване на исковата молба от пълномощника на ищеца, в рамките на първоинстанционното производство, е поискано от съда да допусне обезпечение на предявените искове до размера от 2550 лв., което искане след изправяне нередовностите на ИМ, съдът е уважил, а след внасяне на определената парична гаранция от 500 лв., е била издадена и обезпечителна заповед. По делото обаче няма данни, въз основа на издадената на ищеца ОЗ /обезпечителна заповед/, да е било образувано изпълнително дело, с оглед налагане запор върху вземанията на ответника по посочените в ОЗ банкови сметки, по което пълномощника на ищеца да е извършил допълнителни действия, които да не са били взети предвид от първоинстанционния съд.

При тази установеност от фактическа страна, за съда се налагат следните правни изводи:

Присъждането на разноски е обусловено от изхода на делото. По силата на чл. 248, ал.

1 ГПК съдът, по искане на страните, може да измени постановеното решение в частта му за 2 разноските, ако са налице основания за това. Изменението в частта за разноските може да се наложи, поради погрешно изчисляване на размера им или на частта, която се понася от съответната страна, както и поради грешки във фактическите констатации и правните изводи на съда, въз основа на които той се е произнесъл по разпределението на разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, съразмерно с уважената част от иска, като по възражение на насрещната страна съдът може да намали разноските за адвокатско възнаграждение – арг. от чл. 78, ал. 5 ГПК.

В конкретния случай, първоинстанционния съд е преценил, че възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК е основателно и е намалил претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение до 1200 лв., като е отчел материалния интерес по делото, фактическата и правна сложност на същото и извършените от пълномощника процесуални действия в защита на правата и интересите му.

Според мотивите на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-483/22, правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК, че при намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, съдът не може да пада под минимума в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, не се прилага. Тези размери са само ориентир, като конкретният размер на адвокатското възнаграждение се определя при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото, и вида и обема на извършената работа от адвоката. В § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени критериите за преценка на "фактическа и правна сложност" при определяне размера на възнаграждението.

Съобразявайки горното, настоящият въззивен състав, като взе предвид характера на делото, вида и броя на предявените искове, обема на извършените от процесуалния представител на ищеца действия, в т.ч. във връзка с обезпечаването на иска, положените усилия по установяване и доказване на фактите, ниската фактическа и правна сложност, с която се характеризира спора, както и броят на проведените съдебни заседания /само едно/, намира, че определеният от първоинстанционния съд размер от 1200 лв. напълно съответства на посочените по-горе критерии и се явява справедлив такъв, който в първа степен възмездява положения от адвоката на ищеца, труд.

Поради изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за изменение на постановения акт в частта за разноските относно присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение, и е оставил без уважение молбата на ищеца по чл. 248 ГПК, поради което няма основание размерът на адвокатското възнаграждение да бъде изменян и от настоящия състав. При съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение като правилно ще следва да бъде изцяло потвърдено.

Така мотивиран, съдът на осн. чл.248, ал.3 от ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1217/12.01.2026 г., постановено по гр. д. № 2153/2025 г. на Софийски районен съд, 169 състав, с което е оставена без уважение молбата на Ц. К., чрез пълномощника й адв. В.Т., за изменение на решение № 21406/24.11.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4