Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 278 от 15.01.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 15612/2022
Вид
Решение № 278
Подписан
15.01.2024
Състав
Крум Борисов Гечев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Пловдив, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330115612 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив против Р. М. Б., с ЕГН: **********, с която са предявени предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Р. М. Б. дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив следните суми:

697,92 лева – незаплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 07.04.2021 г. – 07.03.2022 г. ; 17,98 лева – обезщетение за забава за периода 30.06.2021 – 28.02.2022 г., които задължения са възникнали при доставка на ВиК услуги за водоснабден имот, находящ се в град П., ул.

„***********“ №***, ап. **, към ************ г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №********/*********** г. по ч.гр.д. № ****/***** г. по описа на Районен съд – П., *** брачен състав.

Ищецът излага, че ответникът е потребител на ВиК услуги в качеството си на ползвател на имота, като същият е наемател на ОП „Жилфонд“ и в тази връзка към ********** г. фигурира в базата данни на ВиК като потребител № **********. Излага се, че за периода 07.01.2021 г. – 07.03.2022 г. ответникът има задължения към ищеца за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода, подробно посочени в приложената към 1 исковата молба таблица. Твърди се, че в имота на ответника за процесния имот не е имало измервателно устройство, което да отговаря на изисквания на Закона за измерванията и ВиК услугите, предоставени в имота му, са определяни съгласно чл.26, ал. 2 от Общите условия, действащи за процесния период. Уточнява се, че номерът посочен като номер на водомер № ********************** в справките за задължения на потребителите представлява системен номер, а не физически номер на измервателно устройство. Посочва се, че към 23.03.2022 г., датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ответникът имал качеството на потребител съгласно разпоредбата на Наредба №4 от 14.09.2004 г. и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператора в град П., в качеството на ползвател на водоснабден недвижим имот. Претендира и присъждане на законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника Р. М. Б.. С отговора на исковата молба се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Излага се, че ищецът претендира от ответника суми за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води и като основания за начисляване и фактуриране на съответните услуги е посочен чл. 26 от Общите условия, а именно служебно от ВиК, поради повреден индивидуален водомер на ответника. Поддържа се, че не такива са изложени в исковата молба твърдения на ищеца, където същият е посочил, че за процесния период в посочения имот не е имало измервателно устройство, което да отговоря на Закона за измерванията. Ето защо незаконосъобразно ищеца е предявил претенцията си на основание за начисляване на процесните суми - повреден индивидуален водомер. Излага се, че дори да е имало водомер, макар и повреден, позоваване на ищеца на чл. 26, ал. 2 от Общите условия отново е незаконосъобразно, поради липса на дадени предписания за отстраняване на повредата. Възразява, че по делото липсват доказателства в какво се изразява посочената повреда, кога е констатирана същата, дадени ли са предписания и дали е отстранена в срока по чл. 19 от Общите условия. Възразява се, че представеният като доказателство по делото от ищеца карнет е нередовно воден и не отговаря на законовите изисквания, като в представения карнет липсват подписи на потребителя или негов представител. Възразява, че разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Общите условия на ищеца следва да се счита за неравноправна клауза и като такава необвързваща ответника, доколкото същата е уговорена в полза на водоснабдителното дружество и е в нарушение на добрите нрави. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № *****/******г. по описа на Районен 2 с ъ д - Пл., **** – ти брачен състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № ******/*********г. Заповедта е връчена редовно на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление, като е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск.

Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Ето защо предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.. Съгласно чл. 11, ал.

7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от КЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “***************” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - П..

От представените от ОП „Жилфонд“ документи, се установява, че имотът, находящ се в гр. П., ул. „****************“ № ***, кв.

„***********“, *******, ап. ** е общинска собственост и за процесния период е бил отдаван под наем на ответника. Бил е сключен договор за наем на общинско жилище от ********г., като от страната са подписани и декларации за представянето на настанителната заповед на ищеца и е поето задължение за ежемесечно представяне на бележки за платени консумативи, вкл. ВиК. Ето защо съдът приема, ответникът Р. Б. е имал качеството „*********”, поради което за същия е съществувало задължение за плащане на потребената и отведена вода, която е ползвана в имота. През процесния 3 период имотът е бил водоснабден и обитаван от ответни к а , видно от представените от ОП „Жилфонд“ констативни протоколи и от самите договори.

Съгласно чл. 32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. В чл. 11, ал. 4 от Наредбата е уредено, че при сгради - етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. В ал. 5 от същата разпоредба е записано, че доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.

Установява се по делото, че в имота, обитаван от потребителя – ответник не е имало поставено измервателно устройство, което да отговаря на Закона за измерванията и ВиК услугите, предоставяни в имота, обитаван от ответника Б. са определяни съгласно чл. 26, ал. 2 от Общите условия.

Предвид представените карнети, договорите за наем, и другите събрани писмени доказателства по делото, съдът намира, че месечните количества са определени надлежно и правилно. Следва да се посочи, че м акар карнетите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, същите следва да бъдат възприети, защото ползването на ВиК услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за процесния обект се потвърждават от останалите доказателства, включително и от заключението на вещото лице С. К. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно дадено.

От заключението на вещото лице се установява, че неплатената сума по партидата на ответника Р. Б. за периода от 07.04.2021 г. до 07.03.2022 г. е в размер на 697.92 лв. лихвата за забава, изчислена по всяка отделна фактура и за периода от 30.06.2021 г. до 28.02.2022 г., възлиза общо на 17.98 лв.

Издадените фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество (по описания в констативната част начин), спазени са изискванията на закона за счетоводството, дължимото ДДС е внесено от ищцовото дружество към бюджета. През периода от 07.04.2021 г. до 07.03.2022 г. не са установени извършени плащания по партидата на Р. М. Б. за погасяване на задълженията към „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Пловдив.

Установява се още, че сумите по отделните главници (фактури) са изчислени съобразно с приложените копия на карнети (във връзка с начислените количества вода) и съобразно утвърдените от КЕВР цени на „В и К” ЕООД - Пловдив и действащи през периода м.03.2021 г. - м.03.2022г.

Съдът намира за необходимо да посочи, че в представените по делото карнети е посочено за коя година се отнасят данните, дати и месеци на проверките. Имотът е бил обитаван от ответника, поради което същият има качеството „************“. Тук следва да се отбележи, че допускането на 4 инкасатора и полагането на подпис са задължения на ответника като ползвател на имота и неизпълнението им не може да бъде използвано, за да обоснове възражения за неправилно оформяне на документите.

Въз основа на представените доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че искът е доказан по основание. По несъмнен начин се установява, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги. В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й остойностяване.

Относно размера, следва да се вземат предвид утвърдените цени от КЕВР за ищеца, достъпни в решения на интернет страницата на регулиращия орган. Претендираните суми отговарят на определение за периода цени с вкл.

ДДС. Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане на претендираните услуги.

В чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.