Определение № 4864 от 28.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4864 гр. София, 28.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Борис Илиев Частно касационно гражданско дело № 20258003104022 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на процесуалния представител на С. М. М. – ответник по делото - срещу разпореждане на Софийски апелативен съд № 3748 от 31.07.2025 г. по гр.д.

№ 197/ 2025 г., с което по искане на М. В. В. /ищца по делото/ в нейна полза е издаден изпълнителен лист за следните суми: на основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 ал.1 ЗЗД сумата от 250 000 лева, представляваща главница по договор за паричен заем с поръчителство от 05.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда 18.10.2022 г., до окончателното изплащане на задължението; на основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 ал.2 ЗЗД сумата от 15 000 лева, дължима като възнаградителна лихва по договор за паричен заем с поръчителство от 05.09.2018 г. за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда - 18.10.2022 г., до окончателното изплащане на задължението; на основание чл.92 ал.1 ЗЗД сумата от 50 000 лева, дължима като неустойка за забава по договор за паричен заем с поръчителство от 05.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда 18.10.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, въз основа на решение № 547/ 16.10.2024 г., по гр.д.№ 432/ 2022 г. на Врачански окръжен съд и решение № 436/ 10.04.2025 г. по в.гр.д.№ 197/ 2025 г. на Софийски апелативен съд.

Жалбоподателят поддържа, че изготвена по негова поръчка експертиза доказва, че не е подписал документите, въз основа на които е осъден да заплати посочените суми. Затова въззивният съд не трябвало само на формално основание да издава изпълнителен лист за тези суми. Същото следвало и от обстоятелството, че по делото било допуснато значително обезпечение на предявените искове, чрез налагане на възбрани върху множество негови 1 недвижими имоти. Поддържа, че обжалваното разпореждане е нищожно поради липса на форма. Същевременно прави искане за обезсилването му поради издаването му от некомпетентен съд – от въззивния, вместо от първоинстанционния. Моли да се изиска изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителния лист.

Ответната по частната жалба страна М. В. В. я оспорва с доводи, че разпоредбата на чл.404 т.1 ГПК изрично допуска принудително изпълнение въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивния съд и че в този смисъл е трайната съдебна практика на Върховния касационен съд. Моли частната жалба да бъде отхвърлена.

Съдът намира за неоснователно искането на частния жалбоподател за изискване на материали по изпълнително дело. В настоящето производство се обжалва съдебен акт, а не действия на съдебен изпълнител. За законосъобразността на съдебния акт последващите действия на съдебния изпълнител не биха могли да имат никакво значение.

Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Основното производство е образувано по искова молба на М. В. В. против С. М., предявени са осъдителни искове за заплащане на 250 000 лв заем, 15 000 лв договорна лихва и 50 000 лв неустойка. С решение № 547/ 16.10.2024 г., по гр.д.№ 432/ 2022 г. Врачански окръжен съд уважил исковете. Ответникът е подал въззивна жалба срещу това решение, която е оставена без уважение с решение № 436/ 10.04.2025 г. по в.гр.д.№ 197/ 2025 г. на Софийски апелативен съд. С молба от 21.07.2025 г. М. В. В. е поискала съдът да издаде изпълнителен лист по осъдителното въззивно решение, която молба е уважена с обжалваното в настоящето производство разпореждане.

Обжалваният акт е валиден и допустим. Неоснователно частният жалбоподател поддържа, че той е нищожен поради липса на форма. Актът е издаден в писмена форма, подписан е от съдията – докладчик, приложен е по делото и съдържа законоустановените реквизити.

Компетентен да издаде изпълнителен лист въз основа на свое невлязло в сила решение е именно въззивният /не първоинстанционният/ съд – чл.405 ал.2 предл. последно ГПК. Затова неоснователни са и доводите за недопустимост на разпореждането. А що се касае до това, че вземанията, за които е издаден изпълнителния лист, са приети за установени въз основа на неистински документ и че са надлежно обезпечени, те нямат отношение към законосъобразността на обжалвания акт. Той е издаден от компетентен орган и съобразно изискванията на процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърден.

По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Софийски апелативен съд № 3748 от 31.07.2025 г. по гр.д.№ 197/ 2025 г.

ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на М. В. В., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] 800 лв /осемстотин лева/ разноски за настоящето производство.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3