Решение № 3869 от 19.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3869 гр. Варна, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20253110109390 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 66111/25.07.2025 г. от „КЛАС ФУД“ ЕООД, ЕИК 201383331, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1606, р-н „Красно село“, ул. „Лайош Кошут“ № 12, вх. А, ет. 3, ап. 8, представлявано от управителя Чавдар Любенов Спасов, срещу „ЛД ХОТЕЛИ“ ЕООД, ЕИК 207139271, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „Одесос“, ул.

„Свети Климент“ № 8, представлявано от Данаил Руменов Арабаджиев, с която първоначално са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове за заплащане на сумата от 4731,85 лв., представляваща цена на доставени в периода февруари – юли 2024 г. хранителни стоки по 13 фактури, и сумата от 856,35 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената по всяка от фактурите до 25.07.2025 г., ведно със законната лихва, както и сумата от 1396 лв. – разноски, направени преди предявяване на иска.

С молба вх. №69211/07.08.2025 г., депозирана преди връчване на исковата молба на ответника, ищецът е заявил, че след предявяване на иска ответникът е погасил част от задълженията си, поради което е оттеглил исковете за заплащане на мораторна лихва до 25.07.2025 г. в общ размер на 856,35 лв., исковете за заплащане на цената по фактури

№2000003526/24.02.2024 г.,

№

**********/26.02.2024 г.,

№

**********/04.03.2024 г., № 2000003761/27.03.2024 г., № 2000003777/29.03.2024 г., № 2000003785/30.03.2024 г. и № 2000003787/30.03.2024 г. изцяло, а по фактура № 2000003795/01.04.2024 г. – до размера от 529,09 лв., т.е. за общо 3607,22 лв. главница, както и претенцията за разноски в размер на 676 лв. Поддържа иска за сумата от 1124,63 лв. (575,01 евро), представляваща непогасен остатък от цената по фактури, както следва: № 2000003795/01.04.2024 г. – 190,69 лв.; № 2000003930/10.05.2024 г. – 45,30 лв.; № 2000004002/03.06.2024 г. – 596,40 лв.; № 2000004003/03.06.2024 г. – 152,00 лв.; № 2000004021/07.06.2024 г. – 108,58 лв. и № 2000004082/01.07.2024 г. – 31,66 лв., ведно със законната лихва от 25.07.2025 г. до окончателното плащане, както 1 и разноски в размер на 720 лв., сторени в изпълнителното производство по налагане на допуснатото обезпечение на бъдещия иск. Последната фактура в исковата молба и в уточняващите молби е посочена с № 2000002082, което се явява очевидна техническа грешка – от представения екземпляр на фактурата и от заключението на вещото лице се установява, че тя е с № 2000004082/01.07.2024 г.

Ищецът твърди, че в периода февруари 2024 г. – юли 2024 г. продавал и доставял на ответника хранителни стоки, за които издал процесните фактури, като стоките били предадени заедно с фактурите. С нотариална покана рег. № 1354, том 1, акт 55 на нотариус Анна Пачолова, рег. № 537 на НК, поканил ответника да заплати задълженията си. След предявяване на иска ответникът заплатил сумата от 4463,57 лв., която ищецът отнесъл първо за погасяване на дължимите лихви за забава и след това за главниците по фактурите по реда на възникването им, поради което останал непогасен процесният остатък. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е налице договор за продажба и доставка на стоките по фактура № 2000003526/24.02.2024 г. на стойност 500,63 лв. и по фактура № 2000003777/29.03.2024 г. на стойност 176,50 лв. Твърди, че по фактура № 2000003795/01.04.2024 г. част от стоката не е доставена, респ. не е приета, за което ищецът издал кредитно известие № 2000003828 на стойност 268,28 лв., поради което задължението по тази фактура възлиза на 451,49 лв. Възразява, че всички задължения по фактурите са погасени с платежно нареждане от 25.07.2025 г. за сумата от 4463,57 лв., в което изрично са посочени номерата на фактурите и на кредитното известие, поради което ищецът не е могъл да отнесе плащането за лихви. Оспорва дължимостта на сумата от 720 лв. разноски в изпълнителното производство, като прави и възражение за прекомерност. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане с вземането си за недължимо платени суми в общ размер на 677,13 лв., платени по фактури № 2000003526/24.02.2024 г. и № 2000003777/29.03.2024 г. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмени молби поддържа иска и моли за уважаването му. Ответникът, чрез процесуалния си представител, моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява и от събраните по делото доказателства, че в периода февруари – юли 2024 г. ищецът „КЛАС ФУД“ ЕООД е доставял на ответника „ЛД ХОТЕЛИ“ ЕООД хранителни стоки, за които е издавал фактури. Ответникът не оспорва, че фактурите, по които се поддържа искът, са осчетоводени при него и че е ползвал данъчен кредит по тях. Това е заявено в отговора на исковата молба и в открито съдебно заседание на 19.03.2026 г.

По делото са представени 13 фактури, издадени от ищеца на ответника. Във всяка от тях е посочено, че плащането е по банков път, с изрично посочен падеж, както следва:

1/ № 2000003526/24.02.2024 г. на стойност 500,62 лв., с падеж 15.03.2024 г.;

2/ № **********/26.02.2024 г. на стойност 222,10 лв., с падеж 17.03.2024 г.;

2

3/ № **********/04.03.2024 г. на стойност 206,40 лв., с падеж 24.03.2024 г.;

4/ № 2000003761/27.03.2024 г. на стойност 1 160,49 лв., с падеж 19.04.2024 г.;

5/ № 2000003777/29.03.2024 г. на стойност 176,50 лв. (кайма смес 7 кг и краве сирене 8 кг), с падеж 18.04.2024 г.;

6/ № 2000003785/30.03.2024 г. на стойност 548,98 лв., с падеж 19.04.2024 г.;

7/ № 2000003787/30.03.2024 г. на стойност 263,04 лв., с падеж 19.04.2024 г.;

8/ № 2000003795/01.04.2024 г. на стойност 719,78 лв. (кайма смес 15 кг, пилешко филе 22,5 кг, свински врат обезкостен 20,19 кг, хек филе 10 бр. и олио 1 бр.), с падеж 21.04.2024 г.;

9/ № 2000003930/10.05.2024 г. на стойност 45,30 лв., с падеж 30.05.2024 г.;

10/ № 2000004002/03.06.2024 г. на стойност 596,40 лв., с падеж 23.06.2024 г.;

11/ № 2000004003/03.06.2024 г. на стойност 152,00 лв., с падеж 23.06.2024 г.;

12/ № 2000004021/07.06.2024 г. на стойност 108,58 лв., с падеж 27.06.2024 г.;

13/ № 2000004082/01.07.2024 г. на стойност 31,66 лв., с падеж 21.07.2024 г.

Фактури № 2000003761, № 2000003795, № 2000004002 и № 2000004003, 2000003785, 2000003787, са подписани от получател в графа „Получил“. Останалите фактури, вкл. Фактура № 2000003777/29.03.2024 г. не са подписани от получател. В исковата молба и в уточняващите молби последната фактура е посочена с № 2000002082. От представения екземпляр и от заключението на вещото лице обаче се установява, че тя е с № 2000004082/01.07.2024 г.

Видно от представеното с отговора на исковата молба кредитно известие № 2000003828/05.04.2024 г., ищецът е издал към фактура № 2000003795/01.04.2024 г. кредитно известие на обща стойност 268,28 лв. с ДДС, с основание „върната стока“.

Известието е за 20,19 кг свински врат обезкостен вакуум на стойност 201,90 лв. и 2,6 бр. хек филе на стойност 21,67 лв. без ДДС. Ищецът не оспорва издаването на кредитното известие.

От представената нотариална покана рег. № 1354, том 1, акт 55 на нотариус Анна Пачолова, рег. № 537 на НК, се установява, че ищецът е поканил ответника да заплати задълженията си по фактурите. Поканата е връчена на 17.06.2025 г. при условията на чл. 50, ал. 4 във връзка с чл. 47 ГПК.

Видно от товарителница на „Еконт Експрес“, исковата молба е приета от куриера за доставка до Районен съд – Варна на 24.07.2025 г. и е постъпила в съда на 25.07.2025 г. (вх. № 66111/25.07.2025 г.).

Видно от платежно нареждане IBD20250725116816167, на 25.07.2025 г. в 12:10 ч. ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от 4463,57 лв. с основание „Фактури 3526, 3554, 3615, 3761, 3777, 3785, 3787, 3795, 3828, 3930, 4002, 4003, 4021, 4082“.

Платената сума е равна на общата стойност на 13-те фактури (4731,85 лв.), намалена със стойността на кредитното известие (268,28 лв.). Със същата дата, в 15:21 ч., ответникът е превел на ищеца и сумата от 676 лв. с платежно нареждане IBD20250725116841673, с основание „Адв. хон. 516 лв. Обезс. дело 40 лв. д.т. изп. дело 120 лв.“.

По делото са представени и платежни документи за разходи на ищеца:

• 40 лв. държавна такса по Софийски районен съд с основание „д.такса обезпечително производство против ЛД ХОТЕЛИ ЕООД“;

3

• 516 лв., платени на 23.06.2025 г. на АД „Славчева, Д. и партньори“ с основание „адвокатско възнаграждение обезпечително производство“;

• 120 лв., платени на ЧСИ Надежда Денчева с основание „такса изп. д. и запори“;

• 720 лв., платени на 02.07.2025 г. на АД „Славчева, Д. и партньори“ с основание „адв. възн. образув. произв. по изп. дело“.

Представен е и договор за правна защита и съдействие от 08.07.2025 г. между ищеца и същото адвокатско дружество с предмет „процесуално представителство в изпълнително производство против „ЛД ХОТЕЛИ“ ЕООД“ и договорено възнаграждение от 720 лв.

За настоящото производство ищецът е представил:

• договор за правна защита и съдействие от 23.05.2025 г. с договорено възнаграждение 485 лв. без ДДС;

• платежно нареждане от 04.08.2025 г. за 582 лв. с основание „адв. възн. образув. проц. представ. по иск. произв. за ЛД Хотели“;

• платежно нареждане от 04.08.2025 г. за 73,80 лв. държавна такса по гр. д. № 9390/2025 г. на ВРС.

Представена е счетоводна справка на ищеца, според която по фактури № 2000003795, № 2000003930, № 2000004002, № 2000004003, № 2000004021 и № 2000004082 е налице неплатен остатък в общ размер на 1124,63 лв.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушано и прието в открито съдебно заседание и неоспорено от страните, се установява следното:

Всички 13 фактури са включени в дневниците за продажби на ищеца за съответните данъчни периоди. Дължимият ДДС по справките-декларации за тези периоди е внесен от ищеца.

При ответника в дневника за покупки са включени:

• фактури № **********, № 2000003761, № 2000003785 и № 2000003787 – за м. май 2024 г.;

• фактура № 2000003795 – за м. април 2024 г.;

• фактури № 2000003930, № 2000004002, № 2000004003 и № 2000004021 – за м. юли 2024 г.;

• фактура № 2000004082 – за м. август 2024 г.;