Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 310 от 14.10.2024, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно частно гражданско дело 243/2024
Вид
Определение № 310
Подписан
14.10.2024
В сила
10.01.2025
Състав
ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 310 гр. Търговище, 11.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500243 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от ю.к. Д. К., пълномощник на Община Търговище, за изменение на определението на съда № 952 от 22.08. 2024 г., с което се отказва изменение на решението по гр.д. № 1431/2023 г. на РС – Търговище, в частта за разноските. Тя счита, че определението е неправилно, защото Община Търговище е признала иска с отговора на исковата молба и не е дала повод за завеждането му. Затова и не следва да носи отговорност за разноските на другата страна. Развити са подробни съображения в жалбата.

От въззиваемата страна постъпи отговор на частната жалба, чрез адв. В..

В него се оспорва жалбата. В съдебно заседание поведението на ответника е било по-различно, защото не са признати претендираните площи. Т.е. на практика, независимо от признанието на определени обстоятелства, то е имало оспорване.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: молбата е редовна и процесуално допустима. По същество е неоснователна.

1

С определението, чието изменение се иска, съдът е отказал да измени решението си от 14.06. 2024 г. в частта за разноските, като е посочил, че няма основания за промяна в становището му и се е позовал на съдебна практика.

Исковото производство е по иск за установяване правото на собственост на ищците върху земеделски имот, който е отразен в КК на землището на с.

Кралево като общински имот, по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ – т.е. спрямо този имот не са били заявени претенции за възстановяването му и по силата на законовата разпоредба той е записан като общинска собственост. От друга страна ищците са посочили, че са направили опит да се снабдят с нот. акт за собственост на имота, но не са успели именно по тази причина. За тях не е имало друга правна възможност да установят правото си на собственост, което е придобито по наследство и давност от техния баща.

Действително в отговора на исковата молба ответникът – Община Търговище е признал иска. В съдебно заседание обаче е възникнал спор относно площта на имота и е назначено вещо лице. От събраните по делото доказателства се установява по-скоро грешка в КК, но това не е предмет на делото. Съдът е уважил иска и с оглед на това е присъдил разноските на ищците. Не е уважил направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Посочил е, че ищците не разполагат с друго правно средство за защита и с оглед на това именно общината е надлежният ответник по делото и следва да понесе отговорност и за разноските.

Въззивният съд споделя тези изводи на районния съд. Ответникът не е оспорил твърденията на ищците, че те са направили опит да се снабдят по друг ред с акт за собственост, но не са успели. Действително има възможност за снабдяване с нот. акт по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК. Но ищците са направили подобен опит, както твърдят и едва тогава са разбрА., че имотът е записан като общински, по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Действително няма представени доказателства в тази насока, но тези твърдения не са били спорни по делото и затова не са събирани доказателства в тази насока. От друга страна е установено, че имотът никога не е бил в ТКЗС и винаги се е обработвал от семейството на ищците. Т.е. те не са имА. повод да предявяват претенции за възстановяването му по ЗСПЗЗ.

След като общината признава, че никога не е владяла процесния имот, то защо не е направила искане пред Агенцията по кадастъра, че имотът не 2 следва да бъде записан на тяхно име. Вярно е, че няма издаден акт за частна общинска собственост, но записването в кадастъра е нА.це. Т.е. общинските власти също може да се каже, че са бездействА..

На следващо място трябва да се посочи, че от друга страна в производството по делото е имало спор относно площта на имота. С оглед на това няма как да се приеме, че искът е бил изцяло признат.

По тази причина не може да се говори за пълно признание на иска. С оглед на това въззивният съд счита, че не са нА.це предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК и ответникът следва да понесе разноските.

Въззивният съд се съгласява с изводите на първата инстанция и относно това, че заплатеният от ищците адвокатски хонорар не е прекомерен, особено с оглед развитието на процеса и неговата продължителност.

Предвид на така изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение.

В това производство – по чл. 248 от ГПК, не се присъждат разноски, в който смисъл е и трайната съдебна практика.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Община Търговище, представлявана от ю.к. Д. К., против определение № 952 от 22.08. 2024 г., по гр.д. № 1413/ 2023 г. на РС – Търговище, като неоснователна.

Определението може да се обжалва, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС, по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, при нА.чието на основания по чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3