Решение № 10 от 20.01.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Ямбол, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Николай Ив. Кирков при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Е. Зл. Г. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242300600380 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от подс. М. Н. /M.N./, гражданин на Сирийска Арабска Република, чрез служебния му защитник адв.Д. Д. от ЯАК, против Присъда №****** г., постановена по НОХД №****** г. по описа на РС – Елхово, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 29.08.2024 година в района на гранична пирамида № 159, находяща се в землището на село С. обл. Ямбол, влязъл през границата на страната ни, от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.279, ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е осъден на ПЕТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“ и на „ГЛОБА“ в полза на Държавата в размер на 500.00 /петстотин/ лева.

Със същата оспорвана присъда на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ спрямо подсъдимия за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал. 2 от НПК е постановено направените в хода на досъдебното и съдебното производство разноски за преводач да останат за сметка на органа, който ги е направил - РД „ГП" Елхово.

Жалбоподателят излага доводи, че при постановяване на атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е приложил едностранчив и 1 избирателен аналитичен подход, довел до възприемане на несъответна на доказателствата фактическа обстановка, респективно незаконосъобразни решаващи изводи. Изтъква се, че правните изводи са изградени въз основа на отделни факти, като се игнорира връзката между тях и без да се преценяват съвместно с всички събрани по делото доказателства в тяхната логична взаимовръзка и последователност. Твърди се, че постановената присъда на ЕРС не е съобразена със събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, досежно наличните предпоставки за прилагане на чл.279, ал.5 от НК.

В съдебно заседание въззивникът не се явява. Служебният му защитник поддържа изцяло жалбата. Твърди, че подсъдимият е влязъл по неустановения от закона ред в Република България с желанието да търси закрила, съгласно Конституцията на Република България. Пледира за изменение на присъдата с приложение на ал.5 на чл.279 от НК.

Представителят на ЯОП намира въззивната жалба за неоснователна. Счита, че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена от ЯОС като законосъобразна и обоснована.

Ямболският окръжен съд констатира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Проверяващата инстанция приема за установена фактическа обстановка, правилно възприета и от първоинстанционния съд, както следва:

Подсъдимият М. Н. /M.N./ е роден на ********** г. в гр. Д., Сирийска Арабска Република и е гражданин на тази страна.

Подс. Н. живеел в родината си, но заради несигурността там я напуснал преди шест години и се установил в Република Турция.

Подсъдимият целял да замине и се установи трайно в страна от Западна Европа и по-точно в Германия, където искал да живее и да работи. Предвид липсата на надлежно разрешение за преминаване през границата на Република България/ или друга страна-членка на ЕС/, подсъдимият взел решение да премине турско - българската граница по незаконен начин - без съответно разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места.

С помощта на каналджия – лице, неустановено по делото, срещу възнаграждение от 4500 евро, подсъдимият достигнал границата на Република Турция с Република България. В изпълнение на намерението си, на 23.08.2024 г. подсъдимият, като част от група лица, общо 19 човека, всички имащи 2 намерение да влязат в Република България не по установения за това ред, е превозен от гр. Истанбул в близост до турско - българската граница, след което групата, водена от едно неустановено по делото лице, продължила да се движи няколко дни пеша в гориста местност и така достигнала до възпрепятстващото съоръжение на турско-българската границата /т.н.

„ограда"/.

На 29.08.2024г, подсъдимият и спътниците му преодолели съоръжението, изградено на границата между Р. Турция и Р. България, в района на 159 гранична пирамида, находяща се в землището на с.С. обл.Ямбол, където водачът на групата им показал отвор във възпрепятстващото съоръжение и по този начин всички влезли през границата на страната ни от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Подс. М. Н. и спътниците му продължили да се придвижват към вътрешността на страната, водени от GPS координати в телефон, даден им от техния водач, който се върнал обратно в Република Турция.

Сутринта на 30.08.24г. при подсъдимият и спътниците му дошли полицейски служители, изпълняващи служебните си задължения по охрана на държавната ни граница, между които и свид. Д.С. - служител в ГПУ Болярово.

Полицаите били уведомени при застъпване на смяната им в 06.00 часа на 30.08.24г., че е констатирано нарушение на държавната ни граница в района на 159 гранична пирамида в землището на с. С. общ. Болярово, изразяващо се в изрязана мрежа и образуван отвор във възпрепятстващото съоръжение, както и наличие на пресни следи от лица с посока на движение от Турция към вътрешността на България. След предприетите издирвателни дейности от страна на свид. С. и колегата му по издирване на нарушителите, около 10.00 часа на 30.08.24г. в района на „*****", след разклона за село М. в посока село М. Ш. установили общо 19 лица - 1 жена, 2 деца и 16 мъже, отговарящи на рисковия профил за нелегални мигранти. При извършената полицейска проверка се установило, че подсъдимият и неговите спътници не носели документи за самоличност, нито притежавали документи, даващи им право да влязат в страната ни. Всички били задържани и отведени в ГПУ Болярово за изясняване на самоличността им.

При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият е М. Н. /M.N./, гражданин на Сирийската Арабска Република.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че М. Н. /M.N./ не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

След съвкупен анализ на доказателствата, проверяващата инстанция счита, че описаната фактическа обстановка е правилно установена, изведена въз основа на събраните и проверени писмени и гласни 3 доказателствени източници - от показанията на свидетеля Д.С., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по съответния процесуален р е д . Всички доказателствата, правилно кредитирани от ЕРС, са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което не се налага тяхното подробно коментиране. От доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин се установяват релевантните факти досежно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимият М. Н. /M.N./ е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 279, ал. 1 от НК, т. к. на 29.08.2024 година, в района на гранична пирамида № 159, находяща се в землището на село С. област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Правилно контролираният съд е приел, че от обективна страна подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като с деянието си е осъществил първата форма, визирана в нормата на чл. 279, ал. 1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропускателен контрол, извършвайки фактически действия по преминаване през държавната граница, характеризиращи понятието

„влязъл” в страната. Безспорно е, че подсъдимият не се е снабдил с изискуемата се виза, предвид неговото гражданство по произход и предвид държавата, от която идва / Турция/, разрешаваща влизане в Република България/страна- член на ЕС/, като без знанието и разрешението на българските гранични власти е преминал през държавната ни граница. Деянието е довършено, тъй като подс. М. Н. е задържан на територията на страната ни, след линията на държавната граница с Република Турция. В този смисъл, законосъобразно решаващият съд е преценил, че подсъдимият нелегално и нерегламентирано - без разрешение на граничните власти е „влязъл” в страната ни, след като е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

Проверяващата инстанция счита за правилен извода на районния съд, че от субективна страна процесното престъпление е извършено с пряк умисъл, при логично съзнаване на общественоопасния му характер и последици, както и тяхното целене. Подсъдимият несъмнено е бил наясно с липсата на изискуемото се разрешение за влизане в Република България /и в 4 друга държава от ЕС/, както и с това, че има установен пропускателен граничен режим при преминаване на държавната граница и именно затова е преминал тайно, без знанието и разрешението на властите през държавната ни граница, с намерение да реализира крайната си цел - да се придвижи до страна от Западна Европа.

Предвид изложеното проверяващата инстанция намира, че правилно ЕРС е признал подсъдимия М. Н. /M.N./ за виновен по предявеното му и поддържано обвинение в престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНИТЕ НАКАЗАНИЯ:

Въззивният съд споделя напълно аргументите на ЕРС досежно това, че не са налице основания за прилагането на ал. 5 на чл. 279 от НК, съгласно който „не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията”. Решаващият съд правилно е преценил, че липсват данни и доказателства, които да аргументират извод, че по отношение на подс. М. Н. /M.N./ може да се приеме влизане в Република България с цел търсене на закрила и убежище поради застрашаване на живота или свободата му по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или поради излагане на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не може да се приеме, че всяко незаконно преминаване на границата ни от чужд гражданин без разрешение на държавните власти е поради осъществена спрямо него незаконна репресия. Тези обстоятелства следва да се изследват и да се докажат в контекста на спецификата на всеки отделен казус. Тук следва да се отбележи, че за да се приложи разпоредбата на чл. 279, ал. 5 от НК е необходимо да се установи по делото, че влизането в страната е свързано единствено с желанието на лицето-чужд гражданин да се ползва от правото на убежище по смисъла на чл. 27, ал. 2 от Конституцията на РБ. В този конкретен казус въззивната инстанция на свой ред не се установи наличие на демонстрирано такова желание. Напротив, както правилно е констатирано в оспорвания съдебен акт, въз основа на доказателствата по делото се извеждат доводи, че подсъдимият М. Н. /M.N./ е влязъл нелегално на територията на страната ни от Р. Турция, след като е напуснал доброволно родината си - Сирийска Арабска Република, като намерението му е било да премине през Р. България, откъдето да се придвижи до друга страна от Европа – ФР Германия. По делото не са налице каквито и да е данни, които да сочат, че подсъдимият е бил преследван в родината си по петте признака по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, като в обясненията му, дадени в хода на ДП като обвиняемо лице, същият не е съобщил факти, които да сочат на тежки и лични заплахи срещу живота или личността му или за проявено срещу него насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Ето защо въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд обосновано, законосъобразно и