Решение № 241 от 28.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Перник, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Даниела Бл. И.а като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20261720200261 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Л. И. Т., депозирана чрез процесуален представител, срещу НП № 25-1158-003950/15.12.2025 г., издадено от ВПД Началник сектор при ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“ – Перник, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Излагат се доводи, че нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не съответства на действителния механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и че са налице съществени противоречия и непълноти в събраните доказателства. В депозирано допълнително становище от страна на жалбоподателя се изалгат доводи по доказателствата, като се развива теза за недоказаност на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. В.

М. от ПАК, който поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендират се и сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не 1 изразява становище по жалбата. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в Районен съд Перник се моли съда да потвърди НП.

Прави се и бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районен съд - Перник, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 16.11.2025 г. около 13:19 часа в гр. Перник, на ул. „Юрий Гагарин“, в района след кръстовището за кв. „Мошино“, възникнало пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ******** управляван от жалбоподателя Л. И. Т., и мотоциклет „Сузуки“ с рег. № ******** управляван от друг участник в движението.

След подаден сигнал на място били изпратени служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник – св. В. П. К. и св. П. В. Д.. При пристигането си на място полицейските служители установили двамата участници в произшествието, както и управляваните от тях моторни превозни средства. Двамата служители провели разговори с участниците относно механизма на настъпване на ПТП, след което приели, че жалбоподателят е допуснал нарушение на правилата за движение.

Във връзка с констатираното св. В. П. К., в присъствието на св. П. В. Д., съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA № 4541668/16.11.2025 г., в който словесно описал, че на 16.11.2025 г. около 13:19 часа в гр. Перник, на ул.

„Юрий Гагарин“, като водач на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ******** при извършване на маневра „преминаване в съседна пътна лента“ не осигурява достатъчно странично разстояние спрямо движещия се мотоциклет „Сузуки“ с рег. № ******** вследствие на което допуска ПТП с материални щети. Описаното било квалифицирано като нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Така съставеният АУАН бил предявен на жалбоподателя, който го подписал. В законоустановения срок срещу съставения АУАН били депозирани възражения, с които било оспорено извършването на нарушението и механизмът на настъпване на процесното ПТП.

Въз основа на така съставения АУАН, на 15.12.2025 г. ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник издал процесното наказателно постановление № 25-1158-003950, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка и приел, че жалбоподателят, като водач на лек автомобил „Ауди А3“, при извършване на маневра не осигурява достатъчно странично разстояние спрямо движещия се мотоциклет, вследствие на което допуска ПТП с материални щети, с което виновно е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

За така описаното нарушение, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Наказателното постановление било връчено на 2 жалбоподателя, който в законоустановения срок депозирал жалба срещу него, инициирала настоящото съдебно производство.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а именно - писмените доказателства съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и показанията на разпитаните свидетели.

В хода на съдебното производство бил проведен разпит на актосъставителя В. П. К. и на свидетеля при съставяне на акта П. В. Д., както и бил допуснат и разпитан в качеството на свидетел доведеният от жалбоподателя очевидец С.В.С..

В показанията си като свидетел актосъставителят К. посочил, че към процесната дата работел като младши автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР-Перник и имал единствено бегли спомени относно случая, като поддържал написаното в акта. Свидетелят изрично заявил, че не е очевидец на процесното ПТП и не е присъствал на мястото към момента на настъпването му. Посочил, че фактическата обстановка и вината за инцидента били установени по разположението на превозните средства, по щетите по тях и „по данните на двете лица“, намирали се на място след произшествието.

Същевременно свидетелят не конкретизирал кои точно лица са дали сведения относно механизма на ПТП, нито посочил конкретни данни относно съдържанието на същите. Заявил още, че не помни дали от участниците са били снемани писмени сведения, като допуснал, че такива може да са били снети от него или от колегата му.

От своя страна свидетелят Д. посочил, че също не е очевидец на настъпването на ПТП, а е посетил мястото след подаден сигнал. Същият заявил, че първоначално между участниците възникнал спор на пътя, като по негови данни мотоциклетистът бил счупил странично огледало на лекия автомобил, а впоследствие водачът на автомобила „Ауди“ „го е догонил“, „засякъл“ го е и му е „отнел предимството“, вследствие на което настъпило произшествието. Свидетелят посочил още, че тези обстоятелства били установени от разговори с участниците, а не чрез негови преки възприятия.

Същият не може да посочи дали са били снемани писмени сведения от участниците в ПТП.

Разпитан в качеството на свидетел С.С. посочил, че се намирал в близост до мястото на инцидента и възприел част от случилото се. Свидетелят заявил, че видял черен автомобил, движещ се в близост до мантинелата, както и мотоциклет, който преминал между автомобила и мантинелата, след което настъпил удар между тях. Посочил още, че автомобилът се движел на около 50-60 см. от мантинелата, а мотористът застигнал автомобила и преминал от лявата му страна. Свидетелят не описал възприета от него маневра по навлизане в съседна пътна лента от страна на жалбоподателя, нито други обстоятелства, еднозначно сочещи на механизма на нарушението така, както е описан в наказателното постановление.

3

При така установената фактическа обстановка, подкрепена от всички приобщени и събрани в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Следва да се отбележи, че АУАН е съставен от длъжностно лице по чл.

189, ал. 1 ЗДвП, компетентно да осъществява контрол по този закон.

Издаденото въз основа на акта НП също е издадено от компетентен орган. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила - АУАН е надлежно предявен и връчен на нарушителя, съгласно изискванията на ЗАНН; на същия е предоставена възможност да подаде възражения по акта, от която жалбоподателя се е възползвал и е написал възражения си. Както АУАН, така и НП притежават необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Описаното в АУАН и НП нарушение обаче се явява недоказано.

От събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин жалбоподателят да е осъществил описаното в наказателното постановление административно нарушение, нито да е налице именно посоченият от административнонаказващия орган механизъм на настъпване на процесното ПТП.

На първо място следва да се отбележи, че нито един от разпитаните по делото полицейски служители не е очевидец на процесното произшествие.

Както актосъставителят К., така и свидетелят Д. изрично заявяват, че са посетили мястото след настъпване на ПТП и не са възприели лично механизма на възникването му. И двамата свидетели сочат, че са формирали изводите си относно причините за инцидента въз основа на проведени разговори с участниците и въз основа на разположението на превозните средства и щетите по тях.

В тази връзка съдът намира, че показанията на двамата полицейски служители не представляват преки доказателства относно механизма на ПТП, а възпроизвеждат данни, получени от трети лица извън съдебното производство. Същевременно лицата, въз основа на чиито сведения свидетелите твърдят, че са формирали фактическите си изводи, не са индивидуализирани по категоричен начин, нито са разпитани непосредствено пред съда. Другият участник в ПТП също не е разпитан в хода на съдебното производство, като освен това не е и индивидуализиран в АУАН и НП, поради което съдът е лишен от възможността непосредствено да провери достоверността на твърденията относно начина на настъпване на произшествието.

Следва да се отбележи, че показанията на свидетелите – полицейски служители дори не изграждат еднопосочна и непротиворечива обвинителна теза относно вината на жалбоподателя. Напротив – свидетелят Д. сочи, че по данни на участниците водачът на мотоциклета първоначално счупил 4 страничното огледало на автомобила, а впоследствие жалбоподателят „го е догонил“, „засякъл“ го е и му е „отнел предимството“, като именно това поведение довело до настъпването на произшествието. Посочените твърдения не само не подкрепят еднозначно механизма на нарушението, описан в АУАН и НП, но и въвеждат различна фактическа версия относно причините за възникване на ПТП. Не става ясно и как точно са му били предадени тези обстоятелства, нито какви са твърденията на различните участници.

Отделно от това, разпитаният по делото свидетел С.С. заявява, че е възприел случилото се непосредствено и описва механизъм на произшествието, различен от възприетия от административнонаказващия орган. Свидетелят сочи, че автомобилът се е движел в близост до мантинелата, а мотоциклетът е преминал между автомобила и мантинелата, след което е настъпил удар между тях. В показанията му липсват данни за възприета от него маневра от страна на жалбоподателя, изразяваща се в навлизане в съседна лента или неосигуряване на странично разстояние по начина, описан в наказателното постановление.

При така събраните доказателства съдът намира, че обвинителната теза на административнонаказващия орган остава недоказана. В случая липсват преки и категорични доказателства относно механизма на настъпване на ПТП и конкретното противоправно поведение на жалбоподателя. Налице са единствено косвени данни, извлечени от разговори с неразпитани лица и възпроизведени неконкретно от свидетелите, а са налице и свидетелски показания, които разколебават фактическите изводи, възприети в АУАН и НП.

Съгласно общите принципи на административнонаказателния процес, административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения, вероятности или непроверени данни, а следва да бъде ангажирана само когато нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по несъмнен начин всички елементи от състава на нарушението, включително конкретния механизъм на извършването му и вината на нарушителя. В настоящия случай това не е сторено, поради което съдът приема, че не е преодоляна презумпцията за невиновност на жалбоподателя.