Решение № 22900 от 17.12.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22900 гр. С, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110104930 по описа за 2024 година

Предявен е иск от Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес с.В, С О, ***, чрез адв.М., със съдебен адрес гр.С, ул.«Ц А» № ..., насочен срещу П Р Б, представлявана от главния прокурор, с адрес гр.С, бул.”В” № 2, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато на ищеца незаконно обвинение, по което е било образувано н.о.х.д.

№ 1306/2013 г. по описа на Специализиран наказателен съд, 6 състав, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 07.07.2020 г.

Претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е бил привлечен като обвиняем и предеден на съда за престъпление по чл.321, ал.3 пр.1, пр.2 и пр.3, т.2 вр. ал.2 от НК за това, че на 10.02.2010 г. в гр.С, без надлежно разрешително е разпространил високорисково наркотично вещество на публично място, като деянието е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Сочи се, че по време на досъдебното производство срещу ищеца не е имало доказателства, обосноваващи вината му, както и че неколкократно е изготвян и внасян обвинителен акт, връщан от съда за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. След изправяне на обвинението пред СпНС е образувано н.о.х.д.№ 1306/2013 г., по което след повече от 3 години ищецът е признат за невиновен по всички повдигнати му обвинения.

Ищецът обяснява, че има чисто съдебно минало и през време на течението на наказателния процес е изпитвал страх и притеснение да не прекара в затвора 15 г. и да не плати глоба от 100 000 лв.

Според ищеца, той е сред категория лица, за които ВКС приема, че с оглед очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, които са 1 изключително завишени, незаконното им обвинение в извършване на престъпление има посилно негативно отражение върху неимуществената им сфера. Поради това обоснвава извод, че претендирания размер на обезщетението от 25000 лв. не е завишен.

Ищецът споделя, че не познава своите съпроцесници, но за него е било ужасяващо да му бъде повдигнато обвинение заедно с тях, както и да преживее целия процес от повдигане на обвинение и разследване, до приключване на процеса в съдебната фаза, още повече, че първоинстанционната присъда и била протестирана от ответника.

Ищцата аргументира становище, че воденото срещу него накзателно производство му е причинило сериозни емоционални проблеми, изразяващи се в силен стрес, безпричинна агрессия, нетипична за него раздразнителност, депресия, самоизолиране. Тези негативни преживявания допълнително са се засилили в съдебната фаза на процена, където всяка седмица по един или два пъти е бил в съдебно заседание. Ищецът съобщава, че има и здравословни проблеми, а именно няма далак и е с един бъбрек, които са се влошили в резултат на изпитания стрес.

Ответникът П Р Б оспорва иска като неоснователен. Позовава се на разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, според която отговорността на държавата се ограничава до вредите, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Излагат се данни, че през исковия период, срещу ищеца е водено и друго наказателно производство – н.о.х.д.№ 310/2015 г. по описа на СпНС, по което е присъдено обезщетение от 10 000.0 лв. В този смисъл се аргументира становище, че претендираните по настоящето дело неимуществени вреди не могат еднозначно да се свържат с незаконното обвинение по н.о.х.д.№ 1306/2013 г. по описа на Специализирания наказателен съд, още повече, че от изготвени справки от СДВР и НСС, се установява, че в процесния период са водени и други наказателни производства срещу ищеца за кражба – ЗМ 358/2015 г. и ЗМ 1678/2015 г. и двете по описа на 8 РУ при СДВР.

Освен това се твърди, че ищецът не е представил доказателства както за здравния си статус преди процесното обвинение, така и за състоянието си по време на течение на наказателния процес. Ето защо се иска съдът да приеме предявения иск за неоснователен.

В условията на евентуалност – ако все пак намери, че ищецът е търпял неимуществени вреди, заявеният с исковата молба размер се определя като изключително завишен.

В контекста на чл.52 от ЗЗД се обръща внимание, че макар и воденото срещу ищеца наказателно производство да е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, не са представени доказателства спрямо него да са прилагани мерки за процесуална принуда, както и за интензивни процесуални действия с негово участие.

От съда се иска, вземайки предвид тези обстоятелства да приеме, че налице по-ниска степен на увреждане на ищеца, което не може да обоснове присъждане на обезщетение от 25 000 лв. Отбелязва се и че оправдателната присъда сама по себе си дава морално обезщетяване и компенсира до известна степен изтърпените страдания.

С оглед на това се иска предявеният иска да бъде отхвърле като неоснователен, а в условията на евентуалност – да се присъди обезщетение в значително по-нисък от претендирания размер.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат 2 направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното към настоящето дело н.о.х.д.№ 1306/2013 г. по описа на Специализиран наказателен съд, 6 състав, ведно с приложеното към него досъдебно производство, е видно, че с постановление за привличане на обвиняем от 06.04.2011 г. ищецът Г. М Г. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.321, ал.3, пр.1, пр.2, пр.3, алт.2 вр. ал.2 от НК и престъпления по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.3 и т.1, пр.2 вр. ал.1, пр.5 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършени в съучастие в организирана престъпна група, ръководена от С А Б и с участници М М А, С Й Г, Т Г Г, А С Н, С В Д, И В Д, Т Т Т, А Я Я, А А К, Т Г В и И А С. Спрямо Г. е взета мярка за неотклонение „подписка“.

С протокол от 19.04.2011 г. разследването е предявено на Г..

На 05.05.2011 г. е внесен обвинителен акт срещу Г. и останалите подсъдими по ДП № 34СЗ/2010 г. на ВКП-СЗ, пр.пр.№ СЗ-38-2010 г. на ВКП-СЗ, въз основа на който е образувано НОХД № 1960/2011 г. по описа на СГС. С разпореждане от 27.07.2011 г. на съдиятадокладчик, производството е прекратено и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Срещу така постановения съдебен акт са подадени от подсъдимите жалби, по които е образувано ВЧНД № 1115/2021 г. по описа на САС. С определение от 16.11.2011 г. разпореждането на СГС е потвърдено.

След прецизиране на обвинението, с постановления от 28.03.2012 г. и от 12.06.2012 г. Г. е привлечен отново като обвиняем по досъдебното производство. Повторно предявяване на разследването е извършено на 07.03.2013 г.

Със заключително мнение от 08.05.2013 г. на разследващ полицай от ГДБОП по ДП 40/2012 г. по описа на ГДБОП, пр.пр.№ 7348/2010 г. е предложено на наблюдаващите прокурори от СГП да предадат на съд част от обвиняемите лица, като по отношение на И В Д, К А М и ищеца по настощето дело Г. Г., производството да бъде прекратено.

С постановление от 07.06.2013 г. на прокурор при СГП наказателното производство е прекратено частично по отношение на определени лица и деяния.

На 08.10.2013 г. е внесен обвинителен акт в Специализирания наказателен съд срещу ищеца Г. Г. и още 12 лица. По същия е образувано НОХД № 1306/2013 г. В това производство са провеждани съдебни заседания в периода от 28.10.2013 г. до 31.03.2016 г. На 01.04.2016 г. е произнесена присъда, с която Г. Г. е признат за невиновен и е оправдан в извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Освен това е отменена и взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“. На 15.04.2016 г. е постъпил протест от Специализираната прокуратура. По същия е образувано ВНОХД № 352/2016 г. по описа на Специализиран апелативен наказателен съд, което е прекратено с определение от 27.01.2017 г. и върнато на първоинстанционния съд за администриране на жалбата на гражданския ищец Н. С. и протестна на специализираната прокуратура.

След администриране на постъпилите жалба и протест, делото отново е изпратено на 3

Специализирания наказателен съд и е образувано под № 43/2017 г. по описа на съда. По същото са провеждани съдебни заседания в периода от 10.05.2017 г. до 19.06.2020 г. На 22.06.2020 г. е постановена присъда, с която е частично е изменена присъдата на първоинстанционния съд спрямо определени подсъдими и за определени деяния, като по отношение на подсъдимия Г. е оставена в сила.

От страна на подсъдимите С Б, И С, С Г, Т Г, А К и А Н са подадени касационни жалби, по които е образувано КНОХД № 290/2022 г. по описа на ВКС. Същото е приключило с решение от 22.02.2023 г.

По делото не е спорно, а и от представеното от ответника окончателно решение № 50087/11.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 3431/2022 г. по описа на ВКС, III ГО, че на ищеца е присъдено обезщетение от 10 000.00 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано в периода от 2010 г. до 2019 г. спрямо него обвинение за извършено престъпление.

Видно от представените от ответника справки, срещу ищеца са налице и други образувани наказателни производства и заявителски материали.

По настоящето дело са събрани гласни доказателства чрез разпита на св.П Н Т и И П Л.

Св.Т живее на съпружески начала с ищеца и твърди, че й е известно, че срещу него е водено в последните 10 години - от 2010 г. до 2020 г., наказателно производство. Разказва на съда, че делото е за разпространение на наркотични вещества, но такива деяния ищецът не е извършвал и не е познавал другите свои съпроцесници. Обяснява, че многократно са му повдигани обвинения, тъй като е имало несъответствия в делото. Свидетелката е категорична, че ищецът е оправдан.

Според Т, през периода, в който срещу ищеца е водено наказателното дело, той е бил под голям стрес и е треперел преди всяко явяване пред съда, тъй като се е притеснявал какво ще се случи, още повече, че има 3 деца. Свидетелката пояснява, че ищецът е имал опасения и да не му бъде наложена глоба, доколкото за престъпленията, за които е обвинен е предвидено такава от 100 000 лв.

В показанията си Т сочи, че повдигнатото срещу ищеца производство е рефлектирано и върху децата му, които са сочени като такива на престъпник. Твърди, че това се е отразило както на самите деца, така и на ищеца като техен родител.

Свидетелката е категорична, че освен процесното наказателно производство, срещу ищеца са водени и други такива – едно от 2010 г. и едно от 2015 г., като и двете са били за участие в организирана престъпна група.

По отношение конкретно претърпените от ищеца вреди свидетелката заявява, че те се изразяват в раздразнителност, безсъние, отчуждаване от близки.

Св.Л е майка на св.Т, с която ищецът живее на съпружески начала. В показанията тя твърди, че е запозната с наказателното производство, водено срещу ищеца, в което той е бил обвинен с други лица в извършване на престъпления. Заявява, че преди това дело е имало друго, по което са го оправдали ищеца, а към настоящия момент има трето висящо производство срещу него. Според Л, ищецът е бил включен в организирана престъпна група за разпространение на наркотици. Тя съобщава, че ищецът е ходел по 2 пъти в седмицата на 4 дела и това му е пречело да си намери работа, като той и дъщерята на свидетелката са работили в нейния ресторант, но след приказките, които са се разпространили за Г., хората са се отдръпнали и се е наложило да затвори ресторанта.

Св.Л обяснява, че ищецът се е притеснявал какво да не му наложат наказание лишаване от свобода, което за престъпленията, в които е бил обвинен е било в рамките от 5 г. до 15 г., така и от паричната санкция, предвидена в закона за подобен вид деяния. Пояснява, че от всички дела водени срещу него, Г. се е притеснявал най-много за процесното, тъй като за него това е било висша форма на несправедливост.