Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 69 от 16.05.2022, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Наказателно дело за възобновяване 431/2021
Вид
Решение № 69
Подписан
16.05.2022
В сила
16.05.2022
Състав
Павлина Георгиева Димитрова, Георги Николов Грънчев, Ангелина Йоргакиева Лазарова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Варна, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Ил. Хр. Н. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Наказателно дело за възобновяване № 20213000600431 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.420, ал.1 от НПК.

Образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД №4100/2021г. по описа на Районен съд – Варна и отмяна на постановеното по него определение № 390 от 18.10.2021 г. за решаване на делото със споразумение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В същото се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Твърди се, че при сключване на споразумението е допуснато нарушение на материалния закон и по-точно на разпоредбите на чл. 53 от НК. Съдът е одобрил споразумението в нарушение на изискванията на чл.382, ал.7 от НПК, тъй като одобреното съгласие между страните за прилагане на чл. 53 от НК и за отнемане на веществените доказателства в полза на държавата е извън допустимите, изрично изброените в разпоредбата на чл. 381, ал.5 НПК въпроси, по които може да бъде постигнато съгласие и противоречи на предвидения в нормата 1 на чл. 383, ал.2 от НПК ред.

В съдебното заседание пред настоящия състав, представителят на Апелативната прокуратура поддържа искането на Главния прокурор.

Осъденият И.М. не се явява и не се представлява.

Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, констатира следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Определението на ВРС не е било проверявано по касационен ред и искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК.

В Районен съд - Варна е било образувано НОХД № 4100/2021 г., по внесено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство между прокурор от Районна прокуратура - Варна и защитника на обвиняемия ИВ. П. М..

С одобреното споразумение обвиняемият И.М. се е признал за виновен за извършено на 17.04.2019г. в гр. Варна престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК, за което при условията на чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ НК му е определено наказание пробация със следни пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година и безвъзмезден труд в полза на обществото 100 часа в рамките на една година.

С определението за одобряване на споразумението, съдът е постановил веществените доказателства по делото да се отнемат в полза на държавата и да бъдат унищожени.

Определението на съда е влязло в законна сила на 18.10.2021 г. и не подлежи на касационна проверка.

Варненският апелативен съд намира искането за неоснователно поради следните съобразения:

Действително в диспозитива на определението, с което се одобрява споразумението е записано, че веществените доказателства се отнемат в полза на държавата и следва да бъдат унищожени. Съдът, обаче не е посочил 2 законовото основание за това и в случая терминът „отнема“ не може да се тълкува еднозначно в смисъла на разпоредбата на чл.53 от НК, тъй като законодателят е използвал същият термин и в чл.112 от НПК. Съставът на апелативния съд намира, че отразеното в диспозитива на определението „да се отнемат в полза на държавата и да бъдат унищожени“ представлява поскоро техническа грешка, като съдът е имал предвид разпоредбата на чл.133 от ПАС, където е уредено унищожаването на веществените доказателства.

На следващо място, дори да се приеме, че е налице нарушение на закона, то същото се преценя като несъществено, тъй като се касае за веществени доказателства и веществени доказателствени средства без стойност, които към момента на изготвянето на искането за възобновяване са били унищожени на 20.10.2021г./л.14 от НОХД № 4100/2021 г./. Тук следва само да се отбележи, веществените доказателствени средства/чл.125 от НПК/, какъвто е дискът с разпечатки следва да бъдат приложени към делото и да се унищожат заедно с него след изтичане срока на за съхранението му.

Предвид изложеното искането на Главния прокурор следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Варненският апелативен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор за възобновяване на производството по НОХД №4100/2021г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3