Определение № 165 от 03.02.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 165 гр. С.З., 03.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20265500500007 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.2 48, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна частна жалба на „К.“ ЕООД, ЕИК № ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район **********, представлявано от законен представител: Н.П.П. - управител, действащ чрез Адвокатско дружество“ Н.У., М.“, чрез адв. Х. М. Г., срещу определение № 2259/08.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 2819/2024 г. по описа на Районен съд – К., с което е оставено без уважение искането му за изменяне на решение № 536/23.07.2025 г. в частта за разноските.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, и се излагат доводи, че е налице злоупотреба с права от насрещната страна по делото – ищцата Л. Д. Т., по чиито искови молби са били образувани три дела с идентичен предмет, и едни и същи страни, поради което целта на производствата била присъждането на разноски в нейна полза.

В тази връзка се сочи, че и по трите дела е представен от адвоката – пълномощник на ищцата един и същ договор за правна защита и съдействие, в чийто текст е посочено, че предметът на договора е „процесуално представителство пред РС - К.“, без да се конкретизира номера на делото.

Предвид липсата на посочена друга индивидуализация, частният жалбоподател счита, че договорът е бил оформен по начин, по който да може 1 да послужи като годно доказателство за разноски по всяко едно от трите дела, образувани по искови молби на ищцата срещу дружеството.

Неправилността на обжалваният съдебен акт се обосновава и посредством доводи за несъответствие на присъденото адвокатско възнаграждение с действителната фактическа и правна сложност на делото.

Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяването на ново, с което първоинстанционното решение бъде изменено в частта за разноските като такива не бъдат присъждани на насрещната страна, а евентуално – бъдат присъдени разноски в по-нисък размер.

В срока за отговор на частната жалба такъв е подаден от адв. Е.И. – пълномощник на Л. Д. Т., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Изложени се доводи, че не е налице твърдяната от частния жалбоподателя злоупотреба с право, а присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, при правилно прилагане на критериите за определяне на справедливо адвокатско възнаграждение, изведени в съдебната практика на СЕС, и намерили отражение в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа /НВАР/, използвана от съда като критерий при определяне на адвокатското възнаграждение.

Претендира се потвърждаването на обжалваният съдебен акт.

След обсъждане на становищата на страните и материалите по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Гр.д.№ 2819/2024 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по искова молба на Л. Д. Т., действаща чрез адв. Е.И., срещу „К.“ ЕООД, с която са били предявени в условията на евентуалност два обективно съединени установителни иска: 1/ за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, с цена 2200 лв. поради накърняване на добрите нрави;

2/ за прогласяване нищожността на същия договор поради противоречието му със закона.

В производството ищцата е била представлявана от адв. Е.И..

С договор за правна защита и съдействие, сключен на 28.10.2024 г. между Л. Д. Т. и ЕАД „Е.Г.И.“, представлявано от адв. Е.И., е било уговорено адвокатът да окаже безплатно процесуално представителство на Л. Д. Т. на 2 основание чл.38, ал.1 , т.2 от Закона за адвокатурата.

Като основание и предмет на договора е посочено „процесуално представителство по гр.д. РС-К.“.

Делото е приключило след проведено едно открито съдебно заседание, в което страните или техните пълномощници не са участвали, не са събирани доказателства и не са извършвани процесуални действия с тяхно участие.

С постановеното по делото решение съдът е уважил предявеният от ищцата иск за обявяване на нищожността на договора за кредит поради противоречието му със закона, като е присъдил в полза на адв. Е.И. адвокатско възнаграждение от 480 лв., с ДДС, определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В срока за изменение на решението в частта за разноските ответникът „К.“ ЕООД е подал молба, с която е поискал изменението му чрез неприсъждане на разноски поради злоупотреба с права по смисъла на чл.3 от ГПК от страна на ищцата, евентуално намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение съдът е оставил искането без уважение, като е приел, че присъденото адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, при определяне на размера на възнаграждението чрез използване на Наредбата за възнагражденията на адвокатите /НВАР/ като ориентир.

Не е спорно между страните, че по искове на Л. Д. Т. срещу „К.“ ЕООД са били образувани още две дела, с идентичен предмет на предмета на гр.д.№ 2819/2024 г., като и в двете производства ищцата е била представлявана безплатно от адв. Е.И..

При така установените правно-релевантни факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правнолегитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за неоснователна по следните съображения:

3

Нормата на чл.78, ал.1 от ГПК признава право на ищеца при уважаване на иска да получи заплатените от него във връзка с воденето на делото държавни такси и възнаграждение за един адвокат, респ. да ги получи съразмерно на уважената част от иска.

Съгласно чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатът има право да окаже безплатно правна помощ на определени категории лица, сред които и „материално затруднени лица“.

В случай, че делото бъде решено в полза на страната, която е получила безплатната правна помощ, то адвокатът има право на възнаграждение, което се определя от съда по реда на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, а загубилата делото страна се осъжда да го заплати на адвоката.

Чл.3 от ГПК предвижда, че участниците в съдебните производства под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

В случая ищцата е предявила искове за защита на своите имуществени права, произтичащи от договор за потребителски кредит, сключен между неговият наследодател и „К.“ ЕООД.

Няма спор, че между същите страни в Районен съд – К. са налице образувани още две дела, чиито предмети касаят защита на имуществените права на Л. Д. Т., произтичащи от други правоотношения с „К.“ ЕООД, основани на договори за потребителски кредит.

Касае се за идентични, но все пак различни правоотношения, макар и между едни и същи страни.

Действащото процесуално право не съдържа норма, която да предвижда процесуално задължение за потребителите, респ. техните наследници, да защитават накърнените свои права, произтичащи от различни правоотношения с един и същ кредитор, в рамките на едно и също съдебно производство.

Самото упражняване на правото на иск за защита на произтичащи от дадено правоотношение права, при наличието и на други идентични правоотношения между същите страни, не накърнява никакви морални норми.

За да може да се приеме, че е налице недобросъвестност при упражняването на правото на иск от страна на ищцата, то следва да са налице 4 разумно обосновани в достатъчна степен съмнения, че посредством това тя цели да навреди на насрещната страна.

Следва да се има и предвид, че отговорността по чл.3 от ГПК е вид деликтна отговорност, поради което чрез предявяването на иска следва да са причинени вреди на кредитора.

В случая не са налице разумни доводи за обосноваване на такъв извод, т.к. в крайна сметка ищцата упражнява правото на иск чрез подаване на три отделни искови молби, т.к. с всяка предявява искове за нищожност на различен договор за потребителски кредит.

В крайна сметка първопричината за наличието на няколко дела с идентичен предмет между същите страни е конкретната търговска практика на кредитора за включване на едни и същи неравноправни клаузи във всеки един от договорите за кредит, които е сключил със своя клиент – наследодател на ищцата.

Поради това лишено от житейска логика е разбирането, че посредством реализирането на защитата си в отделни съдебни производство, потребителят преследва нелигитимна цел, т.к. всъщност цели да причини вреди на кредитора.

Неоснователен е и доводът за злоупотреба с право, т.к. по всяко едно от трите дела бил представен един и същ договор за правна защита и съдействие, чийто предмет бил индивидуализиран единствено като „процесуално представителство пред РС-К.“.

Договорът за правна защита и съдействие, сключен на 28.10.2024 г. между Л. Д. Т. и ЕАД „Е.Г.И.“, представлявано от адв. Е.И., с който е било уговорено адвокатът да окаже безплатно процесуално представителство на Л.

Д. Т., е представен като приложение към исковата молба в оригинал.

След като е представен с исковата молба, а не в хода на производството, обективно няма как при посочване на предмета му да бъде посочен номера на делото, по който се представя.

Законът за адвокатурата не съдържа изрична норма, предвиждаща задължителни реквизити на съдържанието на договора за правна защита и съдействие, поради което съдът приема, че към момента на сключването му индивидуализацията на предмета на този договор е достатъчна.

5

Договорът е представен в оригинал, т.к. е налице изписване на част от съдържанието със синя химикална паста, а не в заверен от адвоката препис, т.е. по трите образувани по искови молби на същата ищца срещу същия ответник дела не е представен един и същ договор.

Ето защо според въззивният съд възражението на частния жалбоподател за недължимост на разноски на ищеца поради неговата недобросъвестност по чл.3 от ГПК е неоснователно.

За неоснователно съдът намира оплакването в частната жалба, че присъденото в полза на адв. Е.И. възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че следва да изостави практиката си, обективирана в редица съдебни актове, постановени до момента по дела с идентичен предмет,съгласно която при определяне на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна защита и съдействие по гражданско дело не следва да се прилага Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа /НВАР/, а Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/

Нормата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата предвижда при присъждане на адвокатско възнаграждение в тази хипотеза то да не може да е по-ниско от предвидения в Наредбата размер, а чл.2, ал.2 от НВАР предвижда, при определяне на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата съдът следва да съобразява неговия размер с критериите, предвидени в тази наредба.

При определянето на адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ следва да изходи единствено от действителната фактическа и правна сложност на делото и трудът, който адвоката полага за защита на съответното право.

Цената на труда се определя в случая от предмета на спора, касаещ защита на ищец - потребител, и фактически извършената от адвоката работа по делото, изразяваща се в изготвяне и подаване на исковата молба, съдържаща аргументите за основателността на исковете, без участие в открити съдебни заседания.

В конкретният казус е налице изключително ниска фактическа и правна сложност на делото, т.к. спорът между страните се свежда единствено до 6 прилагането на правото, разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание, без участието на пълномощника на ищцата, а предметът на делото касае правен спор, по който има обилна задължителна за националните юрисдикции съдебна практика на Съда на европейския съюз и на Върховния касационен съд.