Решение № 893 от 15.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 893 гр. Пазарджик, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220105157 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от Т. Г. Х., с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „***** чрез ЕАД „Е. И.“, представлявано от Е. Г. И. против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.

София, р-н Средец, ж. к. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, с която се иска от съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на Договор за кредит № 40016919808 като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В исковата молба ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за кредит № 40016919808. Съгласно уговореното в договора ищецът е следвало да върне сумата от 3500 лева при ГПР 48,98%, годишен лихвен процент 41.00 %, със срок на кредита от 36 погасителни вноски върху главницата от 3500 лева, с обща стойност на всички плащания в размер на 6074,64 лева. В раздел 6 от договора страните уговорили, че кредитополучателят дължи заплащане на пакет от допълнителни услуги, с включването на които задължението на ищеца по договора нараства на сумата от 9224,64 лева.

Твърди, че сключеният между страните договор е потребителски по своята същност и с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.

1

Посочва, че по отношение на услугата по пакет от допълнителни услуги предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената услуга е несъизмеримо по- голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.

По този начин кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на 100 % от предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което освен на предвидените в ЗПК ограничения противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност.

Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. на ПМС №426/14г. В договора са уредени условията, при които се предоставят допълнителните услуги под формата на пакет от допълнителни услуги, като правата по пакета от допълнителни услуги не стават авТ.тично с изпълнение на изискванията за това, а е предоставено на дискрецията на заемодателя, като за целта това е обективирано в договора за кредит. Твърди, че реално няма допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

Счита за нищожни клаузите на раздел VI от договора за заем, в които е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49.00%, а действителният ГПР е в различен размер от посочения, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Не бил установен и механизмът, по който е изчислен този процент ГПР и по - конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него.

Счита, че в случая нищожните клаузи на договора относно определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не биха могли да се заместят по право от повелителни норми на закона. Тъй като договорът за потребителски кредит е възмезден, кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпусналия кредит.

Позовава се на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, съгласно която при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 712 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и на годишния процент на разходите - чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен.

2

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява лично, за него не се явява процесуален представител. Депозирана е молба от пълномощника му – адв. Е. И. от АК Пловдив, с която моли съдът да уважи исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба.

Не оспорва, че между ищеца в качеството на заемополучател и ответното дружество, в качеството му на заемател, е сключен договор за потребителски кредит № 40016919808 при посочените в ИМ параметри, по силата на който ответното дружество е предоставило сумата в размер на 3500 лева.

Счита за неоснователни изложените в ИМ доводи за недействителност на процесния договор. Твърди, че договорът отговаря на общите условия за действителност на договорите и е сключен в предписаната от закона форма. Счита, че договорът за потребителски кредит отговаря на специалните изисквания на ЗПК за действителност, не противоречи на императивни норми на закона и не съдържа нищожни клаузи.

Доколкото ГПР по процесния договор бил фиксиран като абсолютна процентна стойност, то в този случай не било необходимо посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Въпреки това в общите условия били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. Наред с това в ЗПК не е посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно залегнали, поради което не е налице такова нормативно задължение за кредитора – ответник.

Оспорва твърдението на ищеца, че възнаграждението по предоставените допълнителни услуги е следвало да бъде включено в размера на ГПР, тъй като същите са били закупени от потребителя по негов избор и не са били задължително условие за получаване на кредит. Също така възнаграждението за допълнителните услуги не следвало да се включва при изчисляване на ГПР, защото би въвело в заблуждение потребителя относно разхода по кредита и поради това, че се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, поради което не представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Счита, че дори и размерът на ГПР да е по-висок от законово допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава максималният размер, но не и недействителност на договора за кредит. Според него неправилното посочване на ГПР не може да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до нищожност на целия договор за кредит, като се позовава на чл. 10, § 2, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Твърди, че правото на Съюза и практиката на Съда допускат недействителността на договора да се преценява отделно спрямо конкретни клаузи от основния предмет на договора, при което действието на договора се запазва без тези недействителни клаузи, което на по-силно основание важи за допълнителни услуги, които не са част от основния предмет на договора. Поради това договорът за кредит може да бъде сключен и да съществува валидно, независимо от клаузата за допълнителна услуга, дори в 3 случай, че има основание за недействителност на тази клауза.

За неоснователни счита твърденията в исковата молба, че поради невключването на възнаграждението за предоставения пакет от допълнителни услуги в ГПР се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочва, че параметрите и условията, свързани с допълнителните услуги са ясно определени още в допълнителната преддоговорна информация, предоставена на ищеца. Клиентът още от първоначалния момент на кандидатстването си за потребителски кредит е бил наясно и е разполагал с цялата информация относно параметрите както на кредита, така и на допълнителните услуги.

Заявява, че в процесния случай страните са постигнали съгласие за сключване на договор с включени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като ищецът е изявил желание да закупи тези допълнителни услуги. Сочи, че изборът за закупуване на тези допълнителни услуги не е задължително условие за сключване на договора.

Отделно от това по своята същност първата услуга представлява право на приоритетно разглеждане и становище по искането за потребителския кредит, което означавало, че както е посочено и в самия ДПК в раздел VI Параметри, допълнителната незадължителна услуга „Фаст“ към момента на подписване на договора вече е била предоставена на ищеца и използвана от последния. След като ищецът е поискал приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, представителите на ответното дружество са извършили всички необходими действия за проучването на кредитната способност на ищеца, подготвили са нужните документи и са сключили договора в рамките на няколко часа. Тази услуга безспорно е предоставена на ищеца и последният се е възползвал от нея.

Счита, че описаните по-горе възможности за потребителя представляват услуги в смисъл на дейности, които ще се извършат по повод на сключения договор за кредит в полза на друго лице - кредитополучателя. Съгласно съдебната практика с договора за предоставяне на услуга изпълнителят поема задължение да извърши конкретни действия срещу дължимо от възложителя възнаграждение, като тези действия обикновено са фактически, а не правни.

Доколкото втората част от определението за договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 от ЗПК предоставя известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни услуги, които са извадени от договора за потребителски кредит, то е допустимо уговарянето на такива. В процесния случай ищецът дължи възнаграждение на кредитора по сключеното споразумение за предоставяне на допълнителни услуги за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане и становище по искането за потребителски кредит. Всички предпоставки за упражняването на закупените допълнителни услуги били ясно и точно описани. Кредиторът не би могъл да откаже заявената от потребител допълнителна услуга, ако са спазени предварително договорените условия.

Възразява дейностите, които се предоставят по пакета за допълнителни услуги, да представляват такива по усвояване и управление на кредит.

Посочва, че допълнителните услуги, уговорени между страните по договора за кредит, представляват и предлагани само от конкретния кредитор и не следва уговореното 4 за тях възнаграждение да се включва при изчисляване на ГПР, именно защото би въвело в заблуждение потребителя относно разхода по кредита. В тази насока излага съображения.

Допълнителните услуги, които кредиторът е предоставил на ищеца дават възможности на ищеца да извършва едностранна промяна на погасителния план по кредита си, а не представляват възнаграждение за кредитора за извършени неизбежни административни действия по кредита. Допълнителните услуги, които кредиторът е предоставил на ищеца, гарантирали на ищеца, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, няма да изпадне в забава и да дължи лихви за забава, а ще може да отложи плащането или да намали размера на определен брой погасителни вноски. Гарантирал си, че ако доходът му намалее, ще може да си намали размера на няколко вноски, както и че ще може да промени падежната дата по кредита си. Видът на действието, за което се дължало възнаграждение, бил уговорен в договора и общите условия - приоритетно разглеждане и изплащане, отлагане на определен брой вноски, намаляване на определен брой вноски, смяна на дата на падеж.