Решение № 326 от 18.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Пловдив, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20235330108766 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.

Ищецът В. К. Г., ЕГН: **********, чрез пълномощник- адв. С. В., със служебен адрес: ************************, е предявил против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, иск за признаване на установено, че не дължи на ответника поради изтекла давност следните суми: по изпълнителен лист от 02.06.2010 г., издаден по частно гр. дело № 15422/ 2009 г. на ПРС, XIX гр. с-в: главница в размер на 1 663, 27 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.11.2009 г. до окончателното й плащане, както и разноските по делото в размер на 254, 76 лева; по изпълнителен лист от 29.06.2011 г., издаден по частно гр. дело № 5576/ 2011 г. на ПРС, XVI гр. с-в: главница в размер на 856, 13 лева ведно със законната лихва, считано от 25.03.2011 г. до окончателното й плащане, както и разноските по делото в размер на 138, 36 лева; приетите разноски по изпълнително дело № ******/******** г. на ЧСИ **********, рег. № ********- 641, 45 лева.

В исковата молба се твърди, че изпълнително дело № ******/******** г. на ЧСИ **********, рег. № ********, било образувано по изпълнителен лист от 02.06.2010 г., издаден по частно гр. дело № 15422/ 2009 г. на ПРС, XIX гр. с-в и изпълнителен лист от 29.06.2011 г., издаден по частно гр. дело № 5576/ 2011 г. на ПРС, XVI гр. с-в. По първото дело листът бил за главница в размер на 1 663, 27 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.11.2009 г. до окончателното й плащане, както и разноските по делото в размер на 254, 76 лева. По второто дело листът бил за главница в размер на 856, 13 лева ведно със 1 законната лихва, считано от 25.03.2011 г. до окончателното й плащане. Изпълнителното дело било образувано повече от три години от издаване на изпълнителните листове, при приложима в случая кратка давност по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, поради което вземанията били погасени по давност. Това се отнасяло както до главниците, така и до акцесорните лихви и разноски. Освен това изпълнителното дело било образувано в района на Окръжен съдСмолян, а длъжникът нямал местоживеене там, поради което била нарушена местната компетентност на ЧСИ. След образуване на изпълнителното дело пък била налице хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради което производството следвало да се прекрати. В тази връзка моли за признаване на установено, че не дължи сумите по изпълнителните листове, като погасени по давност. Претендира и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Допълнително представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който твърди, че искът бил частично недопустим за вече платени суми, които не можели да се погасят по давност. В останалата си част искът бил неоснователен, като за вземанията по частно гр. дело № 15422/ 2009 г. на ПРС, XIX гр. с-в първоначално било образувано изп. дело № ******/******** г. по описа на ЧСИ **********, а за вземанията по частно гр. дело № 5576/ 2011 г. на ПРС, XVI гр. с-в било образувано изп. дело № ******/******** г. по описа на ЧСИ **********. В последствие двете изпълнителни производства били обединени в едно общо- изпълнително дело № ******/******** г. на ЧСИ **********, рег. № ********. С образуване на двете изпълнителни дела при ЧСИ ********** се прекъсвала изпълнителната давност, тъй като с първоначалната молба се искало извършване на изпълнителни действия. Отделно от това, до 26.06.2015 г. по време на висящото изпълнително дело не течала давност. Плащанията прекъсвали давността и срока на перемпцията. Взискателят ежегодно искал извършване на изпълнителни действия, с които се прекъсвала давността, която в случая била петгодишна. Моли за отхвърляне на иска, претендира и разноски. В съдебно заседание страната чрез пълномощника поддържа отговора, като също представя писмена защита.

Постъпило е становище от ищеца за допустимост на исковата молба. Посочва, че издаденото от ЧСИ запорно съобщение се отнасяло до сумите, посочени в исковата молба.

Без прилагане на изпълнителното дело не можело да се твърди, че претенцията е недопустима.

От ответника е постъпило ново становище за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за вече платени суми. В тази връзка именно се иска и допускането на ССчЕ.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С изпълнителен лист от 29.06.2011 г., издаден по частно гр. дело № 5576/ 2011 г. на ПРС, XVI гр. с-в, ищецът е бил осъден да заплати на ответника следните суми: сумата от 935, 98 лева- главница, представляваща стойност на ТЕ, доставена за периода 01.06.2009 г.2 31.07.2010 г. в обект на потребление в ************************, сумата от 102, 46 левалихва за забава за периода 01.08.2009 г.- 24.03.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2011 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото: сумата от 25 лева- държавна такса и сумата от 100 лева- юрисконсултско възнаграждение.

Видно от писмо от Служба „Архив“ при ПРС, делото е било унищожено, след изтичане на 5- годишния срок на съхранение. Представена само е справка от деловодната програма САС за записванията по движението на делото.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 20.10.2011 г. ответникът е образувал против ищцата изпълнително дело № ******/******** г. по описа на ЧСИ ********** ***********, рег. № ********, за принудително събиране на присъдените суми.

Още с молбата за образуване на делото взискателят е овластил съдебния изпълнител с правата по чл. 18 от ЗЧСИ. Извършени са справки за личен статус (адрес, родствени връзки, семейно положение), за наличие на публични задължения на лицето (от ТД на НАП), за декларирани имоти (от Общината), за притежавани имоти (от Служба по Вписванията) и за МПС (от КАТ). Изпратена е ПДИ от 21.10.2011 г.- невръчена на длъжника, като с разпореждане от 21.10.2011 г. е наложен запор върху МПС на лицето. С молба от 03.02.2012 г. е вписана възбрана върху недвижим имот на длъжника. С молба от 16.12.2013 г. взискателят е поискал да се пристъпи към изпълнение срещу длъжника чрез всички предвидени в ГПК способи. С разпореждане на ЧСИ от 07.09.2015 г. изпълнителното дело се присъединява към изпълнително дело № ******/******** г. по описа на ЧСИ ********** ***********, рег. № ********, като двете дела се обединяват за общо разглеждане под № ******/******** г. по описа на ЧСИ ********** ***********, рег. № ********. Заверен препис от изпълнителното дело е приложен към настоящото производство.

С изпълнителен лист от 02.06.2010 г., издаден по частно гр. дело № 15422/ 2009 г. на ПРС, XIX гр. с-в, ищецът е бил осъден да заплати на ответника следните суми: сумата от 1 663, 27 лева- главница, представляваща стойност на ТЕ, доставена за периода 01.11.2007 г.- 30.04.2009 г. в обект на потребление в ************************, сумата от 254, 76 лева- лихва за забава за периода 01.01.2008 г.- 22.11.2009 г., законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2009 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото: сумата от 38, 36 лева- държавна такса и сумата от 100 лева- юрисконсултско възнаграждение.

Видно от писмо от Служба „Архив“ при ПРС, делото е било унищожено, след изтичане на 5- годишния срок на съхранение. Представена само е справка от деловодната програма САС за записванията по движението на делото.

Въз основа на този изпълнителен лист с молба от 09.07.2010 г. ответникът е образувал против ищцата изпълнително дело № 389/ 2010 г. по описа на ЧСИ ********** ***********, рег. № ********, за принудително събиране на присъдените суми. Още с молбата за образуване на делото взискателят е овластил съдебния изпълнител с правата по чл. 18 от ЗЧСИ. Извършени са справки за личен статус (адрес, родствени връзки, семейно 3 положение), за декларирани имоти (от Общината), за наличие на публични задължения на лицето (от ТД на НАП), за притежавани имоти (от Служба по Вписванията) и за МПС (от КАТ). Изпратена е ПДИ от 12.07.2010 г.- невръчена на длъжника, като с разпореждане от 09.09.2010 г. е наложен запор върху МПС на лицето. С молба от 30.03.2015 г. взискателят е поискал да се присъедини това изпълнителното дело с изпълнително дело № ******/******** г. по описа на ЧСИ ********** ***********, рег. № ********, като наред с това е поискано още да се пристъпи към изпълнение срещу длъжника чрез всички предвидени в ГПК способи. С разпореждане на ЧСИ от 07.09.2015 г. изпълнителното дело се присъединява към изпълнително дело № ******/******** г. по описа на ЧСИ ********** ***********, рег. № ********, като двете дела се обединяват за общо разглеждане под № ******/******** г. по описа на ЧСИ ********** ***********, рег. № ********. С резолюция на ЧСИ от 06.10.2015 г. е наложен запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение. С молба от 29.10.2015 г. взискателят е поискал двете присъединени изпълнителни дела да бъдат продължени от друг ЧСИ- **********, рег. № ********, като искането е било удовлетворено. Заверен препис от изпълнителното дело е приложен към настоящото производство.

Пред ЧСИ **********, рег. № ********, на 05.11.2015 г. по случая е образувано изпълнително дело № ******/******** г. Извършени са справки за личен статус (адрес, родствени връзки, семейно положение), от НОИ, ОСЗ- Чепеларе, община, за притежавани имоти. Изпратени са още ПДИ и запорно съобщение до работодател на 08.01.2016 г.невръчени. Изпратени са повторно на 17.02.2016 г. ПДИ и запорно съобщение до работодател, възложено за връчване чрез друг ЧСИ от гр. София- невръчено, с отбелязване, че лицето не е техен служител. С молба от 13.10.2016 г. взискателят е поискал да се пристъпи към изпълнение срещу длъжника чрез всички предвидени в ГПК способиизпълнения върху недвижими имоти, движими вещи и вземания от трети лица. С разпореждане на ЧСИ от 02.05.2017 г. са наложени запор върху ТВ на длъжника, както и запор върху банкова сметка. На длъжника чрез работодателя му е връчена лично и ПДИ на 15.05.2017 г. С молба на взискателя от 28.09.2017 г. е поискано налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Последвали са нови справки за длъжника, след уведомление от работодателя му, че същият вече не е негов служител. С молба на взискателя от 15.10.2018 г. е поискано налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, както и опис на притежавани от него движими вещи. С молба от 19.08.2019 г. взискателят е поискал да се пристъпи към изпълнение срещу длъжника чрез съответните способи- запори върху банкови сметки, ТВ, МПС, възбрана на недвижими имоти, опис на движими вещи. Идентична молба взискателят е подал и на 29.09.2020 г. Същите молби са подадени още на 30.09.2021 г. и на 17.01.2023 г. С разпореждане на ЧСИ от 28.02.2023 г. е наложен запор върху платежни сметки на длъжника и на ТВ, като до работодателя е връчено и запорното съобщение. С разпореждане на ЧСИ от 10.07.2023 г. производството по изпълнителното дело е спряно, във връзка с издадена по настоящото дело обезпечителна заповед. Заверен препис от изпълнителното дело също е приложен към настоящото производство.

4

По делото е приета съдебно- счетоводна експертиза (основна и допълнителна), по която вещото лице, след извършена проверка в счетоводството на ответника, е установило размерите на платените по двата изпълнителни листа суми, както и датите на съответните погасявания. По частно гр. дело № 5576/ 2011 г. на ПРС, XVI гр. с-в, на 24.08.2011 г. е платена сумата от 100 лева- за погасяване на юрисконсултско възнаграждение по заповедното дело, на 01.09.2011 г. е платена сумата от общо 250 лева (с която са били погасени: главница- 79, 85 лева, държавна такса- 25 лева, законна лихва- 42, 69 лева и лихва102, 46 лева), а на 16.05.2017 г. е платена сумата от 56, 11 лева, погасяваща юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело. По частно гр. дело № 15422/ 2009 г. на ПРС, XIX гр. с-в, на 04.07.2011 г. е платена сумата от общо 350 лева (с която са били погасени: държавна такса- 38, 36 лева, такси по изпълнителното дело- 61, 64 лева, юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело- 150 лева и юрисконсултско възнаграждение по заповедното дело- 100 лева).