Решение № 77 от 23.01.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1798/2022
- Вид
- Решение № 77
- Подписан
- 23.01.2023
- В сила
- 23.01.2023
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Кристиян Антониев Попов
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал. 1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.234в · Наказателен кодекс
- чл. 234в ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 77 гр. Бургас, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20222100501798 по описа за 2022 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по въззивната жалба на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕАД, ЕИК: ****** представляван от изпълнителния директор Г*Т*, действащ чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Д*З* против решение № **** от *****2022 г., постановено по гр. дело № **** /2022 г. по описа на РС- Бургас, с което са уважени исковете на А. К. Н. от гр.П* ,предявени на осн.чл. 55 ал. 1 пр.1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за осъждане на въззивното дружество да заплати на ищеца сумата 972,15 лв.,с която се е обогатило ,получавайки я без основание ,ведно със законната лихва върху тази сума ,начиная от 11.02.2022 г. до окончателното й изплащане ,като въззивникът е осъден и да заплати на ищеца направените разноски в размер на 510 лв..
Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като се твърди, че е неправилно и необосновано .
1
Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че не е проведено успешно доказване на легитимацията на ищеца като потребители на ВиК услуги,наличие на облигационно правоотношение във връзка с установяването на незаконното присъединяване към водопроводната мрежа от страна на ищеца и съставянето на облагателна сметка .В това се състои основанието за плащане , а именно –както е прието от районния съд –онзи юридически факт ,даващ право на насрещната страна да получи плащането .В тази връзка не се споделя изводът относно констатираното незаконно присъединяване и съставената облагателна сметка ..Това е така ,тъй като по делото не било спорно ,че ищецът е абонат на ответника,по партида с абонатен номер за обект в гр. П******,като на 23.09.2020 г. е извършена проверка от инспектор Д. ,при която е съставен костативен протокол за неправемерно ползване на питейна вода ,за което е съставена облагателна сметка в размер на 508,86 лв.с ДДС .Не е спорно ,че е било образувано гр.д.
№ *****/2021 г. на ПРС ,като в хода на делото е извършено плащане на сумата от 942,15 лв. ,при което поради отказ от иска производството е било прекратено .Не се спори същи и че за сумата 508,86 лв. е издадена фактура и е била изпратена покана за доброволно плащане от 08.04.2021 г.В хода на делото било установено по категоричен начин основанието за облагателната сметка и издадената въз основа на нея фактура от 05.10.2020 г. за сумата от 508,86 лв. От разпита на свидетеля се установило ,че облагателната сметка била съставена поради констатираното от него правонарушение –а именно ползването на вода без водомер,за което бил съставен констативния протокол от 23.09.2020 г. .ВиК операторът е извършил всички действия във връзка с осъществяването на процедурата по прекъсване на водоподаването ,съобразно ОУ и Наредба 4/2004 г..Към момента на плащането обаче е било налично годно основание за плащане на сумата от длъжника и основание за кредитора да я получи.Излагат се доводи, че районният съд неправилно не е зачел доказателствената стойност на представените по делото доказателствасвидетелските показания на свид. Д. / за които не става ясно в какво се изразява разминаването и противоречията ,както е посочил съдат /,както и докателствената сила на констативния протокол .Затова и неправилно е прието ,че не било налице незаконна присъединяване и затова липсвало основание за съставяне на облагателна сметка
Твърди се ,че са допуснати и процесуални нарушения-при наличие на 2 противоречия в показанията на свидетеля съдът е следвало да назначи експертиза ,за допускането на която е направено искане от ответника още с отговора на исковата молба .
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят исковите претенции изцяло,като се иска и присъждане на разноски В законовия срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваеми ят чрез адвокатския си представител е оспорил въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати сочените нарушения. При така създадените едностранно от ответника документи относно наличието на водопроводно отклонение в имота и начислените на това основание суми по реда на Наредба № 4 на МРРБ,ответникът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи съпричастността на ищеца към това отклонение и че именно последният е ползвал безотчетно вода от така изграденото съоръжение,за да може да бъде валидно ангажирана санкционната му отговорност .Липсата на всякаква съпричастност се установява според въззиваемата страни и от констативния протокол ,като в него не е записан като потребител ищецът,а П* Н. ,в чието присъствие е била извършена проверката ,като е отбелязано ,че проверката се извършва в обект ,представляващ къщата на П*Н. . Затова не става ясно защо на ищеца е вменена отговорност .
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявени са били искове с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 и пр. 3 ЗЗД ,както и чл. 86 ал. 1 ЗЗД ,както е било прието и в определението на първоинстанционния съд по чл. 140 от ГПК .
Няма спор, че ответникът е абонат на ответното водоснабдително дружество, с адрес на потребление: гр.П*******,аб. № ********.
На 23.09.2020 год., при извършена проверка от служители на ответното дружество, е съставен констативен протокол за установено неправомерно ползване на питейна вода - без водомер, през отклонение с Ф 25 мм и байпасна връзка със спирателен кран, монтирани във водомерната шахта на 3 горецитирания адрес .
Въз основа на тези констатации, на 01.10.2020 год. е съставена облагателна сметка за неотмереното количество вода, обоснована с разпоредбата на чл.37 от Наредба № 4/2004 год., като на ищеца са начислени 165 куб.м. на стойност от 508.86 лв., за период, предхождащ с 3 месеца 1 проверката.
С нарочна покана от 08.04.2021 год. ищецът е поканен да заплати стойността на така начисленото количество вода. Поканата и приложената към нея фактура са получени от П* Н. на 13.04.2021 год.
По заявление на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД от 25.05.2021 год. е образувано ч.гр.д. *******/2021 год. на РС - гр.Поморие, приключило с издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за стойността на начисленото количество вода, заедно с лихва от 27.71 лв. и разноски от 75 лв.
Длъжникът - настоящ ищец е възразил своевременно срещу издадената заповед по реда на чл. 414 ГПК , поради което, след указания на заповедния съд и по искова молба на ответното дружество-заявител, е инициирано исково производство - гр.д. № *****/2021 год. на РС - гр.Поморие.
Съгласно заповед на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД от 04.10.2021 год., на началника на техническиексплоатационен район - гр.Поморие е наредено да спре водоподаването на 8 бр. абонати, сред които на ищеца А. Н. .
На 22.11.2021 год., след прекъсване на водоподаването, ищецът е заплатил в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата от 972.15 лв., като на искането му за посочване на формиращите я компоненти, от ответното дружество е отказано, с мотив, че същите могат да бъдат изведени от материалите по заповедното производство. Заведено е и ДП № *****/2020 г. год. на РУ – П* /приложено по гр.д. № ***/2021 г. на РС-Поморие/, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.234в от НК. Последното е прекратено, поради липса на извършено престъпление.
От разпитания по делото свид.Д. се установява ,че при извършената от него проверка се установило наличие на байпас преди водомера на ищеца, представляващ тръба със спирателен кран, продължаваща като дворна чешма за маркуч, а водата, протичаща от него не била отчитана от нито един от 4 четирите водомера в двора. Св.Ж* разказва, че през м.ноември 2021 год. е спряна водата в имота на ищеца, което принудило сина му да заплати някакви суми за възстановяване на водоподаването.
Пред настоящата инстанция е депозирано и прието заключение на вещо лице по назначена по делото техническа експертиза ,което сочи ,че при огледа на ВиК мрежата в процесния имот е установил ,че за имота има едно водопроводно отклонение от градската водопроводна и канализационна мрежа,развити по прилежащата на парцела улица.Съответните абонати ползват тази мрежа с отклонения към всяка сграда .В парцела има построена двуетажна жилищна сграда и открити две партиди с абонатни номера *****и *****в програмата на водния оператор.Вещото лице счита ,че с оглед изложените в констативния протокол констатации относно монтирането на байпасна връзка със спирателен кран ,правилно била съставена облагателната сметка при спазване на методиката за нейното съставяне с оглед разпоредбата на чл. 35 ал. 6 и чл. 37 ал. 1 от Наредба № 4/2004 г.И тъй като за имота има отрити две партиди за вода ,били съставени две облагателни сметки .
Това е изяснената фактическа обстановка по делото ,по която като цяло няма спорове между страните и въз основа на така изяснените факти настоящият съдебен състав счита направените изводи на първоинстанционния съд за правилни ,поради което препраща към тях на осн.чл. 272 от ГПК .
По исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД хипотезите на "получаване без основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. Първата хипотеза на чл. 55 от ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание.
5
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже единствено даването, а в тежест на ответника е да докаже наличието на оснавание за получаване на процесната сума, респективно – основание за задържането на процесната сума.
Основателността на иска се обуславя от доказване на първо място на извършена от ищеца в полза на ответника престация на парична сума, получена от ответната страна без основание, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД липсата на основание следва да е начална, каквито са и фактическите твърдения на ищеца.
Наредба № 4/14.09.2004 г. урежда, както условията и реда за присъединяване на потребителите, така и условията и реда за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Незаконното присъединяване към водопроводните и канализационните системи може да бъде осъществено, както от лице, което е в договорни отношения със снабдителното дружество (потребител), така и от лице, което не е обвързано от договор. Във всеки случай то дължи обезщетение за ползваната вода и канал без измерителен уред (вж. решение № 320/14.07.2011 г. на ВКС, IV ГО по гр. д. № 231/2010 г.). В чл. 35, ал. 6 и чл. 37, ал, 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е уреден начинът на определяне на обезщетението, когато поведението на ползвателя е виновно и противоправно - при отказ на достъп за отчитане на показанията на измерителните уреди и при извършването на незаконно присъединяване. Когато ползвателят няма вина (при незаконно присъединяване вината може да бъде доказана само с влязла в сила присъда) и при липсата на достатъчно доказателства за определяне на количеството ползвана вода, обезщетението се определя по преценка на съда съгласно чл.