Решение № 1885 от 01.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1885 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. И. като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20221110201806 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. Б. Е. срещу Наказателно постановление (НП) № 2269/07.12.2021 г. издадено от директора на СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл.

209а, ал. 1 от Закона за здравето, вр. чл. 63, ал. 4 и чл. 63а, ал. 1 от ЗЗ, вр. Раздел I, т. 7 от Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването.

В подадената жалба се претендира за отмяна на НП поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, включително и липса на правна квалификация на нарушението в акта, липсата на втори свидетел при съставянето на акта и неправилна правна квалификация на нарушението в НП. Жалбоподателят претендира и за маловажност на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят Е., редовно призован, не се явява, но изпраща своя процесуален представител – адв. М., която поддържа жалбата и в пледоарията си моли за отмяна на НП, като поддържа изложените в жалбата основания. Сочи, че единственият свидетел по акта не е очевидец, поради което са нарушени процесуалните правила за издаването му. Алтернативно пледира за маловажност на нарушението, както и за присъждането на адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган – директорът на СДВР, редовно призован, не изпраща представител. Но от него е депозирано писмено становище с доводи за потвърждаване на НП.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.11.2021 г. около 07:45 ч. свидетелят Е. Я. – на длъжност старши полицай при 1 сектор Метрополитен в ООП, СДВР се намирал в гр. София, на перона на метростанция Надежда. Там той лично установил, че жалбоподателят Е. Е. се намирал на перона в метростанцията, която представлява закрито обществено място, като същият слязъл от мотриса, като не бил поставил защитна маска на лицето си за еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата му. Свидетелят забелязал, че лицето изобщо не носело маска въпреки въведените в страната противоепидемични мерки и задължението на закрити места да се носи предпазна маска, покриваща носа и устата. Жалбоподателят обяснил на свидетеля, че не желае да ползва защитна маска и настоял да му бъде съставен АУАН, който да оспори. Затова св. Св. Я. съставил АУАН № 358238 на жалбоподателя Е. Е. за нарушение на чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването, издадена на осн. чл. 63, ал.4 и чл. 63а от Закона за здравето, за това, че се намирал на закрито обществено място без поставена маска. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя и на свидетел при съставянето на акта, което се установява от положените от тях подписи. Свидетелят бил колега на актосъставителя, който бил на съседна метростанция и бил повикан за съдействие. При пристигането си свидетелят лично възприел, че жалбоподателят е без маска и присъствал на съставянето и връчването на акта. Актът бил връчен на жалбоподателя, който написал в него, че заповедта на министъра е незаконосъобразна и не може да го наказват за неспазването й, като не е подал възражение в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

При пълна идентичност на фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация, на 07.12.2021 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от директора на СДВР, като в него е прието, че жалбоподателят е нарушил чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, вр. чл. 63, ал. 4, вр. чл. 63а, ал. 1 от ЗЗ и Раздел I, т. 7 на Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването.

Видно от приложеното по делото Наказателното постановление, то е връчено на жалбоподателя на 27.01.2022 г. Жалбата срещу НП е входирана в СДВР на 01.02.2022 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

Е. Я., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са подробни и логични и са подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят потвърждава, че лично е възприел, че жалбоподателят е бил в метростанцията без поставена маска, покриваща носа и устата му, като изобщо не е носел такава, макар че е бил на закрито обществено място. Във връзка със случая от него е съставена и докладна записка, описваща нарушението. А писмените доказателства послужиха за установяване на компетентността на актосъставителя и наказващия орган, както и за конкретното съдържание на цитираната в НП заповед на министъра на здравеопазването. Жалбоподателят не оспорва вмененото му нарушение от фактическа страна, доколкото в жалбата не се твърди да е носил маска, като същият не се е възползвал от правото си да даде обяснения, поради което и съдът прие за установено деянието, както е описано от св. Я..

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да 2 провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно два броя удостоверения, при спазване на материалния закон и процесуалните правила.

В процесното НП (както и в АУАН) макар и лаконично е описано административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, с което са изпълнени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като е посочена и датата и мястото на нарушението, включително и факта, че жалбоподателят се е намирал на закрито обществено място и е уточнено, че това е конкретна метростанция в гр. София.

В АУАН и в НП е уточнено, че описаното деяние нарушава именно чл. 209а, ал. 1 ЗЗ и е цитирана и конкретната точка от процесната заповед, относима към вмененото нарушение.

В този смисъл на деянието е дадена и съответната на описанието му правна квалификация и възраженията на жалбоподателя в тази насока са изцяло неоснователни.

Не е налице и твърдяното нарушение, свързано с издаване на акта в присъствие само на един свидетел, тъй като е установено, че той лично е присъствал при установяване на нарушението и е възприел, че жалбоподателят се намира на метростацията без поставена защитна маска. Липсата на ЕГН на този свидетел по никакъв начин не нарушава правото на защита на жалбоподателя, като свидетелят е могло да бъде установен и разпитан по делото.

Основният проблем от правна гледна точка в случая е свързан с правната характеристика на Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването, като съдът следва да прецени дали заповедта представлява нормативен или общ административен акт, който въпрос към момента на изготвяне на решението не е решен еднозначно в съдебната практика.

Относно съответствието с материалният закон, съдът съобрази, че заповедите на министъра на здравеопазването по чл. 63, ал. 4 и 10 от ЗЗ носят белезите на нормативен административен акт, още повече – с оглед интензитета, периодичността, задължителната сила и последиците от регулаторната си функция. От друга страна, разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗЗ императивно дефинира заповедите по ал. 4, 7, 10 и 11 като общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от АПК, публикуват се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на интернет страницата на РЗИ и подлежат на предварително изпълнение.

Последните две години, значителна част от съдебната практика приема, че Законът за здравето се явява специален спрямо общите правила на АПК и допуска дефиниране на определена категория актове като общи, с оглед специфично преследваните от законодателя цели, особено при обявена извънредна епидемична обстановка, оправдаваща предприемането на своевременни действия, с временен характер, чиято пропорционалност обаче следва да се преценява с оглед всеки отделен случай, така както постановя и Конституционния съд в своето Решение № 10 от 23 юли 2020 г. по к. дело № 7/2020 г. В решението на КС е прието, че ограничаването на основните права на гражданите с този вид заповеди е временно, преследва легитимна цел – да бъде съхранен човешкият живот и здравето на гражданите, което е и в общ интерес с оглед належащата обществена нужда от опазване на народното здраве. КС приема, че дадената възможност в чл. 63, ал. 4 до 7 от ЗЗ за ограничаване упражняването на определени права /на свободно придвижване, правото на 3 труд и икономическите права/ съответства на принципа на пропорционалност, тъй като с оспорените разпоредби не се надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимните цели, свързани с опазване живота и здравето на гражданите, които имат приоритет.

В този смисъл независимо от противоречието на разпоредбата на чл. 63, ал. 11, вр. ал.

14 от ЗЗ с дефиницията по чл. 65 от АПК, в случая е разумно да се приеме, че това противоречие се явява нормативно съвместимо. В този смисъл следва да се тълкува и константната практика на ВАС, че заповедите на министъра на здравеопазването по чл. 63, ал. 10 от Закона за здравето, по своят характер представляват общ административен акт /например Определение № 10632 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10269/2021 г., Определение № 7736 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5785/2021 г., Определение № 12029 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11380/2021 г., Определение № 1001 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 763/2021 г., Определение № 12122 от 26.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11530/2021 г. и др./ В този смисъл са и влезлите в сила решения на АССГ по идентични казуси с настоящия - Решение № 4143 от 21.06.2022 г. по адм. дело № 3779/2022 г.; Решение № 4253 от 24.06.2022 г. по адм. дело № 2556/2022 г. и др.

Гореизложеното дава основание да се заключи, че процесната заповед на министъра на здравеопазването представлява общ административен акт, какъвто може да се издава при преследване на специфична законова цел, поради което основното възражение на жалбоподателя се явява неоснователно и съдът следва да разгледа спора по същество.

Съгласно актуалната редакция на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ към датата на нарушението и на издаване на НП, „Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.

4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лева.“

В практиката си по идентични случаи, касационната инстанция е достигнала до извода, че всъщност чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ съдържа състав на административно нарушение, а не конкретната разпоредба на заповедта на министъра на здравеопазването или овластяващата норма на чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Обстоятелството, че административнонаказателната разпоредба е бланкетна и препраща към общ административен акт, /в случая Заповед № РД-01743/31.08.2021 г. на министъра на здравеопазването/ относно въведената и неизпълнена противоепидемична мярка, според практиката на АССГ не означава, че с този акт са въведени административни нарушения. В този смисъл е и Решение № 1781 от 17.03.2022 г. на АССГ по адм. д. № 107/2022 г. Съгласно чл. 63, ал. 11 от ЗЗ, тези заповеди са общи административни актове, с които са въведени определени задължения за спазване на противоепидемични мерки спрямо неопределен брой лица. Но неизпълнението на тези задължения е въведено като административно нарушение именно в чл. 209а, ал. 1 ЗЗ.