Решение № 460 от 16.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Велико Търново, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20214100100843 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявен осъдителен иск, имащ за предмет претендирано в приложното поле на чл.435 от КЗ вземане.

Ищецът В. Б. Й. от гр.В.Търново чрез пълномощника си адвокат Х. К. от ВТАК твърди , че с влязла в сила Присъда № 47/07.05.2019 г. по НОХД № 435/2018 г. по описа на ВТОС е признат за виновен за това, че на 24.05.2016 г. на територията на област Велико Търново, път I-4, км 132+150 при управление на МПС- лек автомобил „В.“, с рег.№ ... нарушил правилата на чл. 6, т.1 от ЗДвП вр. с чл. 51, ал.2, чл.65, т.6 от ППЗДвП, чл.25, ал.2 и чл.38, ал.3 от ЗДвП, с което заедно с подсъдимия Д.С.Д./ при управление на МПС – мотоциклет „Х.“ и в нарушение на правилото на чл. 21, ал.1 от ЗДвП/ в условия на независимо съпричиняване, причинил по непредпазливост смъртта на И.П.И. , с ЕГН:

********** от гр.П., както и средни телесни повреди на Д.С.Д.- престъпления по чл. 343, ал.4, вр. с ал.3 , б.“б“, вр. с ал.1 , б.“б“ е б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Във връзка с гражданскоправните последици от деянията на двамата, причинили смъртта на И.П.И., наказателният съд ги е осъдил да заплатят солидарно сумите , представляващи обезщетения за неимуществени вреди, както следва: на Р.П.И.- 30 000 лева ; на И.К.И. – 20 000 лева и на Р.Б.Г.- 20 000 лева , заедно със законната лихва , считано от 24.05.2016 г. до окончателното им изплащане . Осъден е да заплати още сумата от 1400 лева – държавна такса , сумата от по 1250 лева - направени разноски за адвокатско възнаграждение на всеки един от гражданските ищци, сумата от 2668 лева- разноски по досъдебното производство и сумата 175 лева – разноски по съдебното производство.

Към момента на настъпване на деликтното събитие с характер на престъпление във връзка с ползването на управлявания лек автомобил“ ВАЗ .“ с рег.№ . е бил налице валидно сключен със ЗАД „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

За принудително изпълнение на присъдените вземания срещу него са образувани изпълнително дело № 673/2020 г. и изпълнително дело № 768/2020 г. на ЧСИ с рег.№ ., в 1 район на действие ВТОС, по които са преведени / платени / следните суми : на 04.12.2020 г. – 14 000 лева / по и.д. № 768/2020 г.; на 07.12.2020 г. – 25 100 лева / по и.д. № 768/2020 г. и на 03.12.2020 г. – 9800 лева / по и.д. № 673/2020 г.- общо 48 900 лева . Преводът на сумите по и.д. № 768/2020 г. обаче е направен погрешно , поради което са прехвърлени като преведени по и.д. № 673/2020 г., което е приключено с разпореждане № 3309/15.12.2020 г. Отправил е покана до застрахователя да му възстанови на основание чл. 435 от КЗ платеното , но е последвал отказ .

Предвид това , моли съда да постанови решение , с което да осъди „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД- София да му възстанови платената сума, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху нея , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане/ изявление в с.з. на 18.01.2023 г./ , както и направените по производството разноски .

В с.з. чрез пълномощника си поддържа предявения иск, който претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1 , т.2 от ЗА.

Ответникът чрез пълномощника си адвокат П. А. от АК Плевен оспорва по основание и евентуално по размер предявения иск с възражения / доводи/, основани на положенията : а/ постановената присъда на ВТОС в частта й, с която са уважени предявените срещу делинквента / ищец по настоящото дело / искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди не поражда сила на пресъдено нещо спрямо застрахователя , при когото е застрахована гражданската му отговорност , тъй-като тези вреди са извън обстоятелствата по чл.300 от ГПК/ те са извън състава на престъплението/ и не е участвал в производството относно разглеждането им; б/ ищецът е заплатил сумите или част от тях с функция на обезщетение за неимуществени вреди на лица/ сестра и баби на починалата И.П.И. / извън кръга на правоимащите по чл. 493а, ал.3 от КЗ, за които няма доказателства да важи изключението по чл.493, ал.4 от КЗ съобразно приетото в ТР. № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС / биха имали право на обезщетение за неимуществени вреди само при наличие на обстоятелства, сочещи за съществувала трайна и дълбока емоционална връзка с починалата / особена близост/ , разкриваща различие с обичайните за обществото отношения между близки и роднини, каквито обаче не са били предмет на изследване и доказване в наказателното производство /; в/ отговорността му като застраховател към увреденото лице, определяща и обема на задължението му към застрахования по чл.435 от КЗ е ограничена и представена по съдържание с нормите на чл.429, ал.2, ал.3 , ал.5, чл.494, т.10 от КЗ и в нея и него не се включват разноските , за които е осъден ищеца по наказателното производство / тъй-като застрахователят не е привлечен в процеса да му помага /, таксите и разноските по изпълнителното производство , а лихвите за забава се дължат , считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от тях е по-ранна. Моли да бъде отхвърлен с присъждане на сторените разноски.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи :

Фактите на осъждането на ищеца по реда на чл. 301, ал.1, т.10 от НПК да заплати в режим на солидарност с другия подсъдим на въпросните три лица обезщетения за неимуществени вреди в посочените им размери , заедно със законната лихва от деня на престъпния деликт / 24.05.2016 г./, сключения с ответника- застраховател договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ във връзка с ползването на управлявания при настъпване на събитието лек автомобил, плащанията чрез извършени банкови преводи на посочените по –горе суми заявени като основание за погасяване на задължения по и.д. № и и.д. № 768/2020 г. и и.д. № 673/2020 г. на ЧСИ с рег.№ .., с район ВТОС , отправената до застрахователя покана за възстановяването им и отказа му да го направи - предмет на изложените в исковата молба твърдения, са безспорни и установени по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК с приетите по делото писмени доказателства / заверени по чл. 32 от ЗА копия на Присъда № 47/07.05.2019 г. по НОХД № 2

435/2018 г. по описа на ВТОС, операционна бележка за плащане към Б. и преводно нареждане от 04.12.2020 г. , платежно нареждане за кредитен превод от 07.12.2020 г. , вносна бележка от 03.12.2020 г. , писмо изх. № 0-92-8222829.06.2021 г. на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД , комбинирана застрахователна полица от 22.02.2016 г. , покана вх.№ 092-7081/03.06.2021 г. /.

Сумите/ съгласно посочения им в исковата молба общ размер от 48 900 лева / в действителност са заплатени за погасяване на задължения на Й. по изпълнително дело № 673/2020 г. по описа на ЧСИ . ..с район на действие ВТОС , образувано въз основа на изпълнителен лист № 24/19.02.2020 г. по НОХД № 435/2018 г. на ВТОС , издаден в полза на Р.П.И. – сестра на загиналата от престъпния деликт - И.П.И. , включващ присъденото й обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева , заедно със законната лихва от датата на увреждането -24.05.2016 г. до окончателното му изплащане / вж.писмо изх. № 33 986/05.12.2022 г. на ЧСИ ...- л.86 и копие на изпълнителния лист – л. 106 от делото/.

Погасените чрез плащане задължения към правоимащото пострадало от престъпния деликт лице съгласно изпълнителния лист възлизат на сумата от 43 823,53 лева , от които: главница в размер на 30 000 лева и обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено за времето от 24.05.2016 г. до 09.12.2020 г. в размер на 13 823,53 лева / вж. писмо, изх. № 3812/30.01.2023 г. на ЧСИ В. Георгиев- л. 105 от делото/. Остатъкът над 43 823,53 лева от общо платеното твърдяно в исковата молба /48 900 лева/ покрива разноски по изпълнението/ 954,38 лева/ и задължения към присъединените взискатели Община Велико Търново и държавата чрез ТД на НАП/ информацията в двете писма /.

Когато застрахованият по застраховка „ гражданска отговорност“/ в случая става въпрос за задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“- чл.477 от КЗ/ е удовлетворил увреденото от събитието лице / т.е. това спрямо което той носи имуществена / деликтна или договорна/ отговорност за причинените му неимуществени и/или имуществени вреди- чл. 432, ал.1, вр. с чл. 429, ал.1, чл. 478, ал.2, чл.493, ал.1, т.1, чл.493а, ал.1 , ал.3, ал.4 от КЗ/ има право да получи от застрахователя платеното застрахователно обезщетение в рамките на застрахователната сума / лимита на отговорност и на покритието по застрахователния договор – чл.435 от КЗ. Покритието по застрахователния договор „гражданска отговорност на автомобилистите“ включва и разумно направените разходи във връзка с предявяване на претенция за обезщетяване на вредите , включително и съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования, ако първият е бил привлечен в процеса / ищецът не твърди да е платил такива /, както и лихвите по чл. 429, ал.2, т.2 от КЗ – чл. 429, ал.5, чл. 493, ал.1, т. 4 и т.5 от КЗ.

Лихвите по чл. 429, ал.2, т.2 от КЗ според правилата, съдържащи се в разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ всъщност са обезщетението за забава в размер на законната лихва, което застрахованият/ причинителят на вредите / дължи на увреденото лице / чл.86, ал.1 от ЗЗД/, но при деликт застрахователят ги покрива/ лихвите за забава/ не от деня на увреждането, както застрахования / чл.84, ал.3 от ЗЗД/, а за времето от датата , на която е уведомен от същия за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице , която от датите е най- ранна .

Ищецът не твърди и от събраните писмени доказателства не се установява да е изпълнил задължението си по чл.430, ал.1, т.2 от КЗ да уведоми застрахователя за събитието в срок от 7 работни дни .

Застрахователят е уведомен за него на 12.11.2019 г. , когато е получил писмена претенция изплащане на обезщетения на увредените от събитието лица, сред които е и Р.П.И./ вж. заверено копие на л. 109 от делото /.

Следователно покритието по застрахователния договор по смисъла на чл.435 от КЗ би могло да включва обезщетението за забава в размер на законната лихва върху присъденото в полза на последната обезщетение за неимуществени вреди , считано от 12.11.2019 г. до 07.12.2020 г. когато е окончателно погасено в битността му на главно 3 задължение.

Размерът му изчислен с помощта на електронен интернет калкулатор възлиза на сумата от 3266,67 лева.

В тежест на ответника – застраховател е възникнало задължението да възстанови на ищеца платеното на увреденото от престъпния деликт лице обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, по чийто почин е образувано изпълнителното дело, по което е извършено погасяването му, както и част от платеното му обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща/ частта / на сумата от 3266,67 лева.

Възраженията му са неоснователни.

Вярно е , че присъдата / решението / на наказателния съд в частта й/му/ относно гражданскоправните/вредоносните/ последици от деянието, определящи правоимащите увредени лица и размера на обезщетенията им, няма сила на пресъдено нещо спрямо застрахователя според обхвата на понятието , включен в текстовете на чл. 298, ал.1, ал.2 и ал.4 от ГПК и доколкото не е бил привлечен като помагач на ответника- делинквент / ищец по настоящото дело / няма установително действие в отношенията му с тях / увредените лица/ , нито задължителната обвързваща сила на мотивите в отношенията му с подпомаганата страна / чл.233, ал.1 и ал.2 от ГПК/.