Определение № 43 от 10.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Стара Загора, 10.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20235500500836 по описа за 2023 година Обжалвана е заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4440/2023 г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател П. Б. Т. счита, че направените от заявителя в заповедното производство разноски за възнаграждение за един адвокат са прекомерни. Излага съображения в подкрепа на становището си и иска съдът да постанови определение, с което да отмени обжалваната заповед в частта за разноските над размера на 400 лв. до претендирания размер от 500 лв.

Ответникът по частната жалба етажни собственици, представлявани от „П.д.-*“ ЕООД, чрез адв. Д. Д., взема становище, че жалбата е изцяло неоснователна и недоказана. Твърди, че действително според разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минималното възнаграждение за процесуално представителство по делото е 400 лв., но в договора за правна защита и съдействие е посочено, че договорената и оказана правна помощ се изразява в две направления: 460 лв. за изготвяне на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и за процесуално представителство и 40 лв. за заверяване на 19 бр. страници преписи от документи, приложени към заявлението. Иска съдът да постанови определение, с което да отхвърли частната жалба.

Частната жалба е постъпила в срок, от оправомощено от закона лице и разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по заявление от етажни собственици, представлявани от „П.д.-*“ ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение срещу П. Б. Т. от гр. Д. за сумата от 221,22 лв., представляваща сбор от дължими вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ и за разходи за управление и поддържане на общите части на етажната собственост. Заявителят е бил представляван от пълномощник – адв. Д. Д., 1 видно от представеното заедно със заявлението пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Производството пред заповедния съд е приключило в издаване на заповед № 2146 от 07.11.2023 г. по ч.гр.д. № 4440/2023 г. на РС Стара Загора, с която съдът е разпоредил длъжникът П. Б.

Т. да заплати на кредитора търсените от него суми, заедно сумата за платена държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение. На 23.11.2023 г. по делото е постъпило възражение по чл.414а ГПК, заедно с разписки за внесената сума и дължимата лихва. С разпореждане от 24.11.2023 г. съдът е разпоредил на кредитора да се връчи препис от възражението по чл.414а ГПК и му е даден 3-дневен срок за становище. Съобщението е връчено на 30.11.2023 г. на процесуалния представител на кредитора, адв. Д.. По делото няма данни в дадения срок да е постъпило становище.

Съгласно чл. 78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв. Съгласно чл. 36, ал.1 и 2 ЗАдв адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Законодателят не дава легално определение на понятието „справедлив и обоснован”, но посочва изрично долната граница на този размер. Съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес, каквото е настоящото, се определя в зависимост от този материален интерес. Видно от приложения договор за правна помощ, сключен между ищеца и процесуалния му представител, уговореното възнаграждение е в размер на 460 за съставяне и подготовка на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и 40 лв. за заверяване от адвоката на 19 бр. страници преписи от документи, приложени към заявлението.

Възнаграждението е заплатено изцяло в брой. Съгласно чл. 7, ал.7 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на чл.7 на базата на половината от стойностите на претендираните суми.

Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от посочената наредба при защита по дела с материален интерес до 1 000 възнаграждението е 400 лв. В случая интересът е 221,22 лв., респ. минималното възнаграждение е 400 лв. С оглед на извършените от процесуалния представител действия, който се ограничават само и единствено до изготвяне на заявление по чл.410 ГПК (процесуалният представител не е изготвил дори становище във връзка с възражението на длъжника за плащане в срока за доброволно изпълнение), всяка сума, която 2 надвишава минималния размер на адвокатското възнаграждение, е прекомерна и необоснована именно от гледна точка на действията, които процесуалният представител е извършил. Затова съдът счита, че следва да намали задължението за плащане на разноски за адвокатско възнаграждение на 400 лв. Неоснователно ответникът по частната жалба се позовава на разпоредбата на чл.6, т.13 от наредбата, твърдейки, че е заверил 19 бр. страници преписи от документи, за което също му се дължи възнаграждение.

Представените документи представляват доказателства за дължимостта на вземането. В заповедното производство такива доказателства не следва да се представят, тъй като то не е по същество. Целта му е да се провери дали вземането на кредитора е спорно. Затова и в чл.410, ал.2 ГПК не е предвидено препращане към чл. 127, ал.2 ГПК, която задължава ищецът да посочи с исковата си молба доказателствата и да представи писмените. Ако заявителят по своя преценка представи със заявлението си по чл.410 ГПК доказателства, каквито законът не изисква, то длъжникът не следва да носи отговорност за направените във връзка с тези доказателства разноски.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че следва да отмени обжалваната заповед за изпълнение в частта за разноските за присъдената сума над 400 лв. за платено от заявителя адвокатско възнаграждение.

Воден от горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение № 2146 от 07.11.2023 г., издадена по ч.гр.д. № 4440/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта за разноските за сумата над 400 лв. за заплатено от кредитора адвокатско възнаграждение до размера на присъдените 500 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3