Определение № 794 от 22.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 794 гр. София, 22.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20238002101784 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. Р. от [населено място] срещу въззивно решение № 412 от 05.12.2022 г. по в. гр. д. № 398/2022 г. на Софийския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 61 от 16.02.2022 г. по гр. д. № 727/2020 г. на Самоковския районен съд и вместо него, по предявените от Ц. Т. Я. против И.

Г. Р., М. Г. Г., И. Х. Ц. и И. Х. Г. искове с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, е признал за установено, че наследодателят на ищцата Н. З. Г., починал на 18.03.1978 г., към момента на обобществяването на земята е бил собственик на земеделски имот – нива с площ от 8,000 дка, в землището на [населено място], общ. С., м. „С.“, който имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР, а съгласно отразеното в скицапроект /л. 96 от делото/ към заключението на вещото лице инж. К. Д., неразделна част от решението, имотът е означен с проектен номер „*.*“, оцветен в червен цвят и ограничен между точки „1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 1, 20“.

По делото е установено, че ищцата в първоинстанционното производство Ц. Т. Я. е наследник по закон на Н. З. Г., починал на 18.03.1978 г., бивш жител на [населено място], общ. С.. Ответниците са наследници на Д. Х. Р., починал на 28.06.1977 г. Със заявление вх.

№ 441/17.01.1992 г. А. Н. З., в качеството си на наследник на Н. З. Г., е заявил за възстановяване земеделски земи в землището на [населено място], Софийска област, както следва: ливада от 10 дка в местността „Н.“, ливада от 8 дка в м. „Н.“ и ливада от 8 дка в м.

1

„С.“. С решение по протокол № 1ПР/12.04.1994 г. на ПК - Самоков са признати за възстановяване на Н. З. Г. ливади с площ от 3,5 дка в местността „С.“ и ливади с площ от 8 дка в м. „Н.“, като е отказано възстановяване на 4,5 дка в м. „С.“ и 10 дка в м. „Н.“. С решение № 209 от 06.08.2015 г. по гр. д. № 154/2015 г. на Самоковския районен съд, влязло в сила на 02.09.2015 г., по жалба на Ц. Т. Я. е отменено решението на поземлената комисия в частта, с която на наследниците на Н. З. Г. е отказано възстановяване на правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху земеделски земи в землището на [населено място] – ливада с площ от 10 дка в м. „Н.“ и ливада с площ от 4,5 дка в м. „С.“ и преписката е изпратена на ОСЗ – Самоков за постановяване на решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. С решение № 1Пр/12.02.2016 г. на ОСЗ – Самоков са възстановени на наследниците на Н. З. Г. в съществуващи стари реални граници ливада с площ от 10 дка в землището на [населено място], м. „Н.“, ливада с площ от 8 дка в м. „Н.“ и ливада с площ от 8 дка в м. „С.“. Съгласно удостоверение изх. № 63/ 07.07.2014 г. на кметство на [населено място] по емлячния регистър от 1949 г. на името на Н. З. Г. има записани в землището на [населено място] ливада с площ от 16 дка в м. „Н.“ и ливада с площ от 8 дка в м. „С.“.

Според удостоверение на кметството на [населено място] по основната данъчна книга от 1957 г. на името на Н. З. Г. има записана ливада в м. „Н.“ с площ от 10 дка, ливада в м. „Н.“ с площ от 8 дка и ливада в м. „С.“ с площ от 8 дка. С решение № 25-18/02.08.2017 г. на ОСЗ – Самоков и съгласно направените измервания на земята /чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ/ е възстановено правото на собственост на наследниците на Н. З. Г. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада от 9,990 дка в м. „Н.“, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], при посочени граници и съседи. С решение № 25-18/23.10.2019 г. на ОСЗ – Самоков и съгласно направените измервания на земята /чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ/ е възстановено правото на собственост на наследниците на Н. З. Г. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 8,034 дка в м. „С. “, представляваща поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], при посочени граници и съседи. С решение № 25-18/06.03.2020 г. на ОСЗ – Самоков и съгласно направените измервания на земята /чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ/ е възстановено правото на собственост на Н. З. Г. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ от 8 дка в м. „С.“, представляваща поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], при посочени граници и съседи. От удостоверение изх. № 8/26.01.2021 г., издадено от кмета на [населено място], е установено, че м. „С.“ и м. „Р.“ са различни местности и имотът от 8 дка, възстановен на наследници на Н. З. Г., съществува по регистъра на земеделските имоти от 1957 г. на [населено място] на негово име. Според удостоверение изх. № 80/14.01.1992 г. на кметство [населено място] на името на Д. Х. Р., бивш жител на селото, има внесена земя /ниви, градини и ливади/, между които – ливада с площ от 2,7 дка в м. „С.“ и ливада с площ от 2,7 дка в м. „Р.“ в землището на [населено място]. С решение № 31-819 от 07.08.2012 г. на ОСЗ - Самоков е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. Х. Р. в съществуващи стари реални граници на нива с площ от 2,7 дка в м. „С.“, представляваща имот № * по картата на землището при посочени граници, и нива с площ от 2,7 дка в м. „Р.“, представляваща имот № * по картата 2 на землището, при посочени граници и съседи. По силата на договор за доброволна делба от 14.12.2020 г., вписан в Служба по вписванията – Самоков с вх. рег. № 2992, акт № 25, том II, И. Г. Р. е получил в дял имот с идентификатор ***, с площ от 2700 кв. м и имот с идентификатор *** с площ от 2700 кв. м, находящи се в землището на [населено място], които имоти са съседни, идентифицирани са от него съгласно съставен за това протокол, и се намират в м. „С.".

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че част от нива от 8 дка с идентификатор ***, находяща се в м. „С.“, в землището на [населено място], определена с графични точки № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 20, 18, 19, 1 попада върху имот с идентификатор ***- земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, с площ от 5208 кв. м. Част от нива от 8 дка, определена с гранични точки № 12, 13, 17, 18, 20, 12, попада върху имот с идентификатор ***, с площ от 2700 кв. м, който е възстановен на наследниците на Д. Х. Р..

Част от нива с площ от 8 дка, определена с гранични точки № 13, 14, 15, 16, 13, попада върху имот с идентификатор *** - земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, с площ от 92 кв. м. Имот с идентификатор *** по КВС попада върху имот с идентификатор ***, с площ от 5,4 дка.

Поземлен имот с идентификатор *** е образуван от имот *.*. Съгласно скиците, извадки от КВС от 2006 и от 2012 г., имот № *.* и имот № *.* са съседни и се намират в м. „С.“. В протокол за идентифициране на неприпознати имоти от И. Г. Р. са показани границите на поземлен имот с идентификатор ***, нанесен в КВС. По представена извадка 2 от КВС от 2012 г. поземлен имот с идентификатор *** попада изцяло в поземлен имот с идентификатор ***, показан в извадка 1 от КВС от 2006 г. Имот с идентификатор *** с площ от 2,7 дка е идентичен по своята площ с имот с идентификатор *** по КВС.

От показанията на свидетелите Д. Н. Г. и Х. А. В. е установено, че Н. Г. е имал имот преди масовизацията в землището на [населено място], с площ от около 7-8 дка, с неправилна Гобразна форма, граничещ с имота на Д. Г. и дупнишкия път.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че правен интерес от иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ или при възможност да бъде образувано; при окончателно решение за възстановяване на собствеността в реални граници или за обезщетяване на собствениците по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ, както в настоящия случай, при които и двете страни имат възстановени по реда на ЗСПЗЗ имоти, но ищцата твърди, че възстановеният в реални граници имот на ответниците е бил собственост на нейния наследодател към момента на образуване на ТКЗС. В тази хипотеза следва да се установи кому принадлежи правото на възстановяване в тези пространствени предели като се използват съществуващи на място топографски знаци или стари карти, чрез които да се установят възстановимите граници. Посочено е, че в настоящия случай следва да се разгледа само спорът за местоположението на имотите на страните, тъй като те не спорят за принадлежността на правото на собственост, което им е признато с решения на административния орган по земеделска реституция. Двете страни твърдят, че определен участък от терена е идентичен с притежаваните от техните наследодатели имоти, тъй като и на двете страни е признато право за възстановяване и положително приключило производство с нанасяне на реалните граници на имотите, поради 3 което основният спорен въпрос по делото се свежда до някогашното местоположение на реституираните земеделски имоти. Позовавайки се на практиката на ВКС, въззивният съд е приел, че изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ писмени доказателства за доказване правото на собственост са допустими и в настоящото производство, както и че при липсата на доказателства, който да оборват удостовереното в опис-декларация от 1957 г., следва да се приеме, че това доказателство установява принадлежността на спорното право в патримониума на наследодателя на ищцата, респ. че същият е притежавал нива от 8 дка, находяща се в м. „С.“, в землището на [населено място] /имот с идентификатор ***/, част от която попада върху имот с идентификатор *** - земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, с площ от 5208 кв. м, а друга част от нея попада върху имот с идентификатор ***, с площ от 2700 кв. м, който имот е възстановен на наследниците на Д. Х. Р.. Тъй като съгласно приложените скици проекти, издадени от ЕТ „Геосад-Г.Ш.“, двата имота на И. Г. Р. от по 2,7 дка, идентифицирани от него, са посочени като съседни в м. „С.“, а по делото е установено, че м.

„Р.“ се намира на друго място, съдът направил извод, че не е възможно възстановените имоти на ответниците да се намират един до друг /да са съседни/ при положение, че се намират в две различни местности и няма данни тези местности да са съседни. По тези съображения въззивният съд е приел, че към момента на обобществяването на земята процесния имот е принадлежал на наследодателя на ищцата, респ. че предявеният иск по чл.

14, ал. 4 ЗСПЗЗ е основателен.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Относно задължението на съда да обсъди всички допустими и относими доказателства и начина, по който се оценяват доказателствата; може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, твърдения и доводи, без да обсъди и изложи съображения защо отхвърля част от тях като недостоверни или неоснователни“, и 2. „Възможно ли е в спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ точното местоположение на имоти към момента на обобществяването да бъде решаван, изследвайки местоположението и състоянието на възстановените имоти, още повече когато възстановяването е извършено чрез предоставяне на общински имот“. Поддържа се, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, а вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Релевира се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответната страна по жалбата Ц. Т. Я. е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.