Решение № 785 от 04.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 785 гр. Варна, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110114712 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от Р. К. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., срещу „***“ ЕАД, **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., ж. к. ...., ул. .... № ......, вх. ..., ет. .., искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване за недействителен на Договор № 100448895 за потребителски кредит тип кредитна линия – ***, сключен на 10.08.2022 г. между ищцата в качеството на кредитополучател и ответника в качеството на кредитодател; в евентуалност:

- иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2, вр. чл. 19, ал. 5 от ЗПК за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 1, ал. 3, т. 3 от Договор № 100448895 за потребителски кредит тип кредитна линия – ***, сключен на 10.08.2022 г. между ищцата в качеството на кредитополучател и ответника в качеството на кредитодател, предвиждаща дължимостта на такса за оценка на риска.

В исковата молба ищцата Р. К. А. излага, че на 10.08.2022 г. между нея като кредитополучател и „***“ ЕАД – кредитодател, бил сключен Договор № 100448895 за потребителски кредит тип кредитна линия – ***, по силата на който кредитодателят й предоставил сумата от 3000 лева при следните условия: лихвен процент по кредита – 28,82%; такса за оценка на риска – 360 лева, дължима еднократно в деня на подписване на договора, финансирана от кредитодателя и възстановявана от кредитополучателя 1 разсрочено, ведно с месечните вноски по кредита, като се включва в общия размер на усвоената главница; ГПР – 49,97%; издължаване – на 24 бр. анюитетни вноски в размер на 185,68 лева всяка, съгласно погасителен план, с краен срок 10.08.2024 г.

Счита, че Договор № 100448895 за потребителски кредит тип кредитна линия – ***, е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него ГПР е посочен само като цифрова величина, без да са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Отделно твърди, че договорът е недействителен и тъй като посоченият в него ГПР е неточен, доколкото не включва таксата за експресно разглеждане; навежда и че при включването на таксата за експресно разглеждане би била нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максимално допустимия размер на ГПР. Излага подробни съображения в тази насока, позовава се на практика на СЕС.

Твърди, че в ГПР следва да бъде включено и възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от ищцата без да има право на свободен избор за това.

Намира за недействителна клаузата на чл. 1, ал. 3, т. 3 от Договор № 100448895 за потребителски кредит тип кредитна линия – ***, в частта относно таксата за оценка на риска. Счита, че същата е начислена за действие, свързано с усвояване и управление на кредита, и е в пряко противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК; отделно при включването й в ГПР размерът му надвишава допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Настоява за уважаване на предявения главен иск, а ако същият не бъде уважен – на евентуалния. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че договорът за кредит съдържа всички предвидени в чл. 11 на ЗПК реквизити, включително относно обявения ГПР, и отговаря на всички изисквания на действащото законодателство, поради което е действителен. Оспорва доводите за неговата недействителност поради невключване в ГПР на разход за предоставяне на поръчителство; сочи че съгласно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, ГПР включва всички разходи, които потребителят трябва да заплати и които са известни на кредитора, като оспорва, че към датата на сключване на договора за кредит разходът за поръчителство е бил известен на кредитора. Оспорва твърденията за неравноправност на договора за кредит, както и на отделни негови клаузи, като сочи, че от ищцова страна не са представени никакви доказателства за липса на индивидуално уговорени клаузи, предвид изключението на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Настоява за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата Р. К. А. не се явява лично, не се представлява. С молба вх. № 7779/30.01.2026 г. процесуалният й представител поддържа исковата молба.

2

В съдебно заседание ответникът „***“ ЕАД не се представлява.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Сключването на Договор № 100448895/10.08.2022 г. за потребителски кредит тип кредитна линия – ***, между „***“ ЕАД - кредитодател, и Р. К. А. – кредтополучател, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата сума в размер на 3000 лева, както и усвояването на сумата, е безспорно между страните.

Видно от чл. 1, ал. 3 от договора, кредитът е отпуснат при следните параметри: лихвен процент - 28,82%; такса за оценка на риска – 360 лева, дължима еднократно в деня на подписване на договора, финансирана от кредитора и възстановявана от кредитополучателя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителен план, като се включва в общия размер на усвоената главница по кредита; условия за издължаване – 24 анюитетни вноски в размер на 185,68 лева всяка, съгласно погасителен план; ГПР - 49,97%.

Изрично е посочено в същата алинея, че ГПР е изчислен в съответствие с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК при отчитане на цитираните по-горе общи параметри; подробно посочени са и допълнителните допускания при извършеното изчисление. В погасителния план към договора са посочени: общ размер на кредита: 3360 лева, и обща сума, дължима от потребителя: 4456,32 лева.

За горното облигационно правоотношение, доколкото едната страна по договора е потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, относими са императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, за чието спазване съдът следи и служебно.

Императивно с чл. 22 от ЗПК законодателят е въвел изискуемо съдържание на договорите за потребителски кредит, чиято липса е порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – уредил е, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

При извършения от съда дължим контрол за съответствие на договорните клаузи с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, се установява недействителност на договора за кредит на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1 , т. 10 от ЗПК.

Неоснователни са доводите на процесуалния представител на ищцата за нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради посочване на ГПР само като цифрова величина, без да са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, както и поради невключване в ГПР на таксата за оценка на риска и възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство. Както беше посочено по-горе, изрично в чл. 1, ал. 3 от договора е отразено, че при изчислението на ГПР са взети предвид цитираните в същата алинея параметри, сред които и таксата за оценка на риска. Установява се освен това, включително и от заключението на вещото лице Р. С. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, че таксата за оценка на риска е включена при изчислението на ГПР – каквито са и твърденията на ответника в отговора на исковата молба.

Не се установява във връзка с процесния договор за кредит да е сключван договор за предоставяне на поръчителство, както и да е договаряно възнаграждение по такъв.

Основателен е обаче доводът на ищцовата страна, че при включването на таксата за оценка на риска в ГПР е нарушено изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максимален допустим размер на ГПР, доколкото с експертното заключение по допуснатата ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно дадено, ГПР по кредита е изчислен в размер на 50,03%.

Разликата между обявения в договора ГПР - 49,97%, и изчисления от вещото лице, макар и в цифрово изражение да е в размер само на 5 стотни от процента, в конкретния казус е 3 съществена поради императивния характер на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Към датата на сключване на процесния договор – 10.08.2022 г., основният лихвен процент на БНБ е 0%, респективно петкратният размер на законната лихва е 50%, като сочената императивна разпоредба е нарушена.

Съдът намира освен това, че в случая не се касае за техническа грешка при изчисляването на ГПР, а за целенасочено заобикаляне на законовите изисквания от кредитора. Видно от коментираната вече ал. 3 на чл. 1 от договора за кредит, в същата е заложено, че таксата за оценка на риска се включва в общия размер на усвоената главница по кредита, като в погасителния план е посочен общ размер на кредита: 3360 лева (3000 лева – сума за усвояване, и 360 лева – еднократна такса за оценка на риска). Доколкото обаче еднократната такса за оценка на риска представлява разход по кредита - което и кредиторът е признал, включвайки я в ГПР, включването й заедно с това към общия размер (главницата) по кредита е незаконосъобразно. Съгласно §1, т. 2 от ДР на ЗПК, по смисъла на този закон "общата сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, от което следва, че няма как едно и също вземане да се отнесе както към разходите, така и към общия размер на кредита. Относимо в случая е Решение от 21.04.2016 г. по дело С-377/14 на СЕС, задължително за българския съд, с което е прието, че член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита включва предоставените на разположение на потребителя суми и не включва тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Доколкото, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, при включване на таксата за оценка на риска в общия размер на кредита (главницата) – какъвто е настоящият случай, полученият размер на ГПР ще бъде занижен. Същото е посочено и в т. 85 от мотивите на цитираното Решение по дело С-377/14 на СЕС: „Следва да се подчертае, че незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита“. Така, като е включил незаконосъобразно таксата за оценка на риска в общия размер на кредита (главницата), кредитодателят си е осигурил математически получено цифрово изражение на ГПР, което формално е в рамките на законовоопределения максимум, но не отговаря на действителния размер на ГПР по договора.

Константна е съдебната практика, че неточното обявяване на ГПР се приравнява на липса на посочен ГПР.

Предявеният иск с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване з а недействителен на Договор № 100448895/10.08.2022 г. за потребителски кредит тип кредитна линия – ***, като основателен, следва да бъде уважен.

Предвид уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения в евентуалност такъв.

Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора, разноски се следват на ищцата.

Процесуалният представител на същата - адв. А. Д., с молба вх. № 7779/30.01.20205 г. претендира присъждане в негова полза на възнаграждение за оказана процесуална помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв в размер на 635,64 евро с вкл. ДДС, с равностойност 1243,20 лева, от които 763,20 лева с вкл. ДДС - по иска с правно основание чл. 22 ЗПК, и 480 лева с вкл. ДДС - по предявения в евентуалност иск. Макар съдът да не е обвързан с така направеното искане в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в конкретния случай намира, че 4 искането е обосновано с оглед предявените два иска, като е съобразено с ориентировъчните възнаграждения, предвидени в чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. При липсата на направено възражение по чл. 78, ал. 5 от насрещната страна, претендираните разноски следва да бъдат присъдени.