Решение № 4 от 07.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Пловдив, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20215001000793 по описа за 2021 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е въззивно - по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 35 от 15.07.2021 година, постановено по т. дело № 1205/2020 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е осъдена Н.***, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С. ****, ул. „К.“ № 1, да заплати на ,,МБАЛ Т.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, сумата от 64 055 лева, представляваща стойността на извършена през месец май 2017г. болнична помощ по клинични пътеки по Договор № ***/*** г. и последващите допълнителни споразумения към него за оказване на болнична помощ по КП и стойността на изпълнени, но незаплатени амбулаторни процедури по договор за извършване на амбулаторни процедури № ***/***г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 08.09.2020г. до окончателното й заплащане.

Осъдена е Н.***, ЕИК **********, да заплати на ,,МБАЛ Т.“ ЕООД, 1

ЕИК *********, сумата от 20 657,73 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 64055 лева за периода от 01.07.2017г. - 07.09.2020г.

Осъдена е Н.***, ЕИК **********, да заплати на ,,МБАЛ Т.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 3 538,51 лева, представляваща направени разноски по делото пред първоинстанционния съд.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Н.*** чрез пълномощника Д. ЗЛ. Т. – началник отдел „Административно, правно и счетоводно осигуряване на дейността“ в Р.*** /Р.***/-С. З., с юридическо образование.

Решението е обжалвано изцяло с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност.

Оспорени са изводите на първоинстанционния съд за нищожност на клаузите на чл. 34, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от договор № ***/*** година, въвеждащи ограничения при заплащането на оказаната от болничното заведение медицинска помощ. Поддържа се, че тези клаузи са в съответствие с разпоредбите на приложимите законови и подзаконови нормативни актове и че не подлежи на заплащане извършената от ищеца дейност по договора, сключен с Н.*** на основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗО, надхвърляща определената стойност за съответния месец в приложение № 2. Във въззивната жалба има позоваване на разпоредбите на ЗЗО и ЗБН.*** за 2017 година

, които според жалбоподателя регламентирали закупуването на здравни дейности да става в рамките на договорените обеми и стойности и в съответствие с бюджета на Н.*** за съответната година. Цитирани са чл. 2, ал. 3 от ЗЗО, чл. 20, ал. 1, т. 6 от ЗЗО, чл. 55 а от ЗЗО / редакцията ДВ бр.

98/2016 година, в сила от 01.01.2017 година/, чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗО и чл.

24, ал. 1 от ЗЗО. Във въззивната жалба е посочено, че ищецът е обвързан от съдържанието на договора си с Н.*** и не може да претендира заплащане извън очертаните с него рамки освен чрез допълнително договаряне по ред и условия, предвидени в специалните нормативни актове. Заплащане извън рамките на договореното не се дължало.Правото на медицинска помощ не било неограничено по предмет, а лимитирано в рамките на пакета от здравни дейности, гарантирани и закупувани от Н.*** за всички здравноосигурени лица на територията на цялата страна, в какъвто смисъл била разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗО и установените в чл. 5 от ЗЗО принципи на задължителното здравно осигуряване. Жалбоподателят сочи, че разпоредбата 2 на чл. 26, ал. 2 от ЗЗО, регламентираща изразходването на средства от резерва, е приложима не при всяко надвишаване на договорените месечни стойности от отделна болница в страната, а само в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания. Позовал се е на разпоредбите на чл. 2 от Закона за здравното осигуряване и на Закона за бюджета на Н.*** за 2017 година, като поддържа, че те са приложими към спора по настоящото дело и че според тези нормативни актове заплащането на стойността на извършената медицинска дейност не било неограничено, а нарочно регулирано в рамките на административно разпределените обеми. Според жалбоподателя така не се нарушавало правото на здравноосигурените лица на достъп до медицински услуги, а се осигурявало планиране и контрол за ефикасно и ефективно изразходване на средства, които не били неограничени. Възможностите, които имало лечебното заведение при достигане на договорените месечни лимити, били уредени в чл. 355, ал. 8, 9,15,16 и 17 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 година и предвиждали подаване на заявление до директора на Р.*** за увеличаване на месечната стойност за определен месец при конкретно изброени условия. Другата възможност била тази по чл. 22 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, свързана с формиране на листа на чакащите. Тези нормативни правила отговаряли на принципите на задължителното здравно осигуряване, разписани в чл. 2, чл. 4, чл. 5 от ЗЗО, както и в чл. 35 от ЗЗО.

Установените лимити в договорите с Н.*** не нарушавали правото на лицата на болнична медицинска помощ с оглед разпоредбата на чл. 5 от ЗЗО, която им давала право на свободен избор на изпълнители на медицинска помощ и те разполагали с възможността да изберат друго лечебно заведение или включване в листата на чакащите. Посочено е, че липсва решение на Надзорния съвет на Н.*** за закупуване на надлимитната дейност за исковия период. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд във връзка с възражението за изтекла тригодишна давност. Според жалбоподателя в случая ставало дума за периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, които следвало да бъдат извършени в срок до 30-то число на месеца, следващ отчетния съгласно чл. 45 от договор № ***/*** година и чл. 49 от договор № ***/*** година. Исковите претенции били за месец май 2017 година, чиито падеж бил 30.06.2017 година, а исковата молба била от 3

08.09.2020 година, т.е. след изтичане на тригодишната погасителна давност.

Погасена по давност била и претенцията за мораторни лихви, за които съгласно чл. 111 б. „в“ от ЗЗД също се прилагала кратката тригодишна погасителна давност. По тези съображения се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Искането е да се отмени решението на ОС – Стара Загора и да се постанови ново по същество, с което да се отхвърлят предявените искове, като се присъдят на жалбоподателя направените по делото разноски по представен списък.

Срещу въззивната жалба на Н.*** е подаден писмен отговор от „МБАЛ Т.“ ЕООД с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на решението на ОС – Стара Загора и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Страните не са направили нови доказателствени въззивната инстанция. искания пред

Апелативният съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу осъдителното първоинстанционно решение.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Произнасянето на съда по въпроса за правилността на първоинстанционното решение е в рамките на изложените с въззивната жалба оплаквания, подробно описани по-горе.

Производството по т. дело № 1205/2020 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора е образувано по осъдителни искове – главен и акцесорен, предявени от „ МБАЛ Т.“ ЕООД против Н.*** с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗО и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Искането е за заплащане на главница в общ размер на 64055 лева и мораторни лихви в общ размер на 20657,73 лева. Исковете са за заплащане на извършена и отчетена болнична помощ по клинични пътеки по договор № ***/*** година през месец май 2017 година на стойност 63905 лева и за изпълнени, но незаплатени амбулаторни процедури през месец май 2017 4 година на стойност 150 лева по договор № ***/*** година. Мораторните лихви са претендирани върху общата главница от 64055 лева за периода от 01.07.2017 година до датата, предхождаща подаването на исковата молба.

Сумите са претендирани въз основа на издадени от ищеца спецификации за извършена надлимитна дейност по двата договора на здравноосигурени пациенти по посочени в тях клинични пътеки и амбулаторна процедура № 21 и два броя фактури от 09.06.2017 година, които са приложени като доказателства към исковата молба. Във фактурите изрично е посочено, че става дума за извършена медицинска дейност по клинични пътеки за 63905 лева - стойност над определената в Приложение № 2 към договор № ***/*** година и за 150лева – извършена амбулаторна процедура на стойност, надхвърляща определената в Приложение № 2 към договор № ***/*** година.

В исковата молба се твърди, че съгласно сключените между страните договори ответникът се е задължил да заплаща извършените медицински дейности в срок до 30-то число на месеца, следващ отчетния, като след този срок той дължал и мораторни лихви на основание чл. 86 от ЗЗД.

Исковите суми са претендирани на договорно основание, като е предявен при условията на евентуалност и осъдителен иск за присъждането им като обезщетение за неоснователно обогатяване на Н.*** за сметка на „МБАЛ Т.“ ЕООД, доколкото ставало дума за осъществени от ищеца медицински дейности на осигурени лица, включени в основния пакет от здравни дейности по чл. 45 от ЗЗО, задължението за заплащането на които било за Р.*** съгласно чл. 47 от ЗЗО.

Изложените в исковата молба обстоятелства, посочени по-горе, на които се основават предявените от ищеца осъдителни искове – главен и акцесорен, са безспорни между страните.

Те са установени с представените по делото писмени доказателства.

Не се оспорва фактът, че медицинската дейност по клинични пътеки и амбулаторната процедура, чието заплащане е предмет на спора на настоящото дело, е отчетена в действащата информационна система на ответника по предвидения в договора начин и ред и в предвидените за това срокове и че стойността на тази дейност е такава, каквато е претендирана. Безспорно е също, че към датата на предявяване на исковете и към настоящия момент 5 ответникът Н.*** не е извършил плащане на исковите суми – главници, представляващи стойността на т.нар. „надлимитна дейност“ по клинични пътеки и амбулаторна процедура за месец май 2017 година, както и на претендираните мораторни лихви върху тези суми. Между страните не са спорни и въпросите, свързани с размера и периода на претендираните мораторни лихви.

Очертаните спорни въпроси между страните са правни и се свеждат до това има ли основание Н.*** да въвежда лимити при заплащане на извършената от изпълнителя дейност и дали подлежи на заплащане т.нар.

„надлимитна дейност“, респ. дали лимитите, определени с Приложения № 2 към договорите, посочени по-горе, определят границите на отговорността на Н.*** за заплащане стойността на реално извършените и отчетени медицински дейности от ищеца на основание индивидуалните договори по чл. 59 ал. 1 от ЗЗО за оказване на болнична помощ по клинични пътеки / № ******/ и за извършване на амбулаторни процедури / № ******/, отнасящи се за 2017 година, сключени на 26.05.2017 година.

При решаването на тези въпроси съдът съобрази клаузите на процесните договори, сключени между страните, както и нормативната уредба.

От значение за конкретния правен спор между страните по делото са следните разпоредби от сключените помежду им договори от 26.05.2017 година:

С клаузата на чл.19 ал.1, т.1 от договор № ****** от 26.05.2017 година, съдържаща се в раздел V – Цени, условия и срокове за отчитане и заплащане, възложителят Н.*** се е задължил да заплаща на изпълнителя договорената в чл. 1 ал. 1, извършена и отчетена медицинска помощ по клинични пътеки. Необходимите условия, за да бъде извършено плащането, са изброени в чл. 25 ал. 1 от договора, като сред тях са извършената дейност по клинични пътеки да е в рамките на предмета на сключения договор / т. 1/ и да е отчетена по договорения ред / т. 5/ и изпълнителят да е изпълнил изискванията на чл. 93 от НРД за медицинските дейности за 2017 година.