Решение № 1541 от 31.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1541 гр. София, 31.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА Административно наказателно дело № 20231110207850 по описа за 2023 година прие следното :

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 72 ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи – образувано по жалба от името на Й. С. М. на 14 г. срещу заповед за задържане на жалбоподателя рег.

№ 227зз - 763 / 12.06.2023 г., издадена от полицейски орган при 03 РУ СДВР.

В жалбата се претендира отмяна на оспорения административен акт .

Излагат се доводи за наличие на основания за отмяна на административния акт по чл. 146 АПК - липса на мотиви , представляваща нарушение на установената форма и съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби ; несъответствие с целта на закона.

Поддържа се нарушение на изискването относно формата на административния акт по чл.74 ал.2 т.2 от ЗМВР и чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК за посочване на мотивите , обосноваващи разпоредителната част на акта - фактическите и правни основания за издаването на акта за задържане. Съдържанието на оспорената заповед не позволява установяване на фактическо основание за реализиране на правомощието на полицейските органи по чл. 72 ал. 1 т.1 от ЗМВР да задържат лица , за които има данни, че са извършили престъпление.

Поддържа се също , че заповедта не съответства на целта на закона 1 поради непропорционалност на задържането на непълнолетно лице .

Ответникът Е. Д. - полицейски орган при 03 РУ СДВР се представлява от юрисконсулт при СДВР . Представителят оспорва изцяло основателността на жалбата и представя писмени бележки.

Поддържа , че правното и фактическото основание за издаването на обжалваната заповед са индивидуализирани в нея , като фактическото основание е установено от доказателствата по посоченото в заповедта досъдебно производство № 696/23г. на 03 РПУ . За обезпечаването по този начин на правото на жалбоподателя да разбере основанието за задържането му се посочват - р. по адм. дело 6616/19г на ВАС и р. по адм. дело 14393/17 г. на ВАС .

И двете страни претендират присъждане на направените по делото разноски по чл. 81 ГПК .

С. Р. П., редовно призована, участва в производството по делото . Представя доказателства за издадено на 13.06. 23г. от СРП постановление за задържане на жалбоподателя до 72 часа за осигуряване участието му пред съда в производство за вземане на мярка за неотклонение по досъдебно производство № 696/23г. на 03 РПУ по обвинение от 13. 06. 23г. за престъпление грабеж , извършено от жалбоподателя на 05.05. 23г. .

По отношение на фактите по делото :

Софийски районен съд , след като обсъди доводите на страните и събраните по делото непротиворечиви доказателствени материали и на основание чл. 168 ал. 1 АПК провери изцяло законосъобразността на обжалвания административен акт, прие за установено следното като факти по делото:

С оспорената заповед за задържане на лице в 12: 30 часа на 12.06. 2023г от полицейския орган - ответник е заповядано задържането на жалбоподателя Й. С. М. на 14 г. за срок до 24 часа на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР

- по данни за извършено престъпление по досъдебно производство № 696/23г. на 03 РПУ .

Заповедта е подписана от полицейския орган и от жалбоподателя 2 и жалбоподателят получил копие от нея . Според отразеното в заповедта жалбоподателят е освободен на следващия ден 13.06.2023 г. в 16: 10 часа , но от приобщеното постановление на СРП за задържане на жалбоподателя до 72 часа за осигуряване участието му пред съда в производство за вземане на мярка за неотклонение по досъдебно производство № 696/23г. на 03 РПУ се установява, че задържането на жалбоподателя продължило на основание акта на прокурора от СРП като орган на съдебна власт .

По време на задържането на жалбоподателя въз основа на атакуваната заповед е извършен обиск на жалбоподателя и е съставен протокол за това от 12.06. 23г. . Съставена е декларация от 12.06. 23г. по чл. 74 ал.3 ЗМВР за запознаване на задържано лице с правата му по време на задържане по чл. 74 ал.2 т. 6 ЗМВР , декларацията е подписана от жалбоподателя и жалбоподателят получил копие от нея .

За задържането на жалбоподателя на осн. чл.74 ал.3 ЗМВР бил уведомен незабавно бащата на жалбоподателя , също и САК .

Задържането било вписано в регистъра по чл. 74 ал.5 / нова ал.6 / ЗМВР - книга за задържани лица в 03 РУ СДВР .

От представено удостоверение на ръководител при СДВР се установява , че издалият процесната заповед служител на СДВР към датата на заповедта заемал длъжността инспектор – разузнавач 5 степен в сектор „ Противодействие на криминалната престъпност „ към 03 РУ при СДВР .

Като правно основание за издаване на процесната заповед за задържане е посочена разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР , а като фактическо основание – установяване на съпричастност към извършено престъпление по досъдебно производство № 696/23г. на 03 РПУ .

От приобщеното постановление на СРП за задържане на жалбоподателя до 72 часа за осигуряване участието му пред съда в производство за вземане на мярка за неотклонение по досъдебно производство № 696/23г. на 03 РПУ се установява, че задържането на жалбоподателя е продължило по повдигнато обвинение от 13. 06.

3

23г. за престъпление грабеж , извършено от жалбоподателя на 05.05.

23г. .

При извършена служебна проверка на осн. чл. 144 АПК и чл. 155 ГПК на данните от единната информационната система на съда съдът установи , че с определение от 14.06. 2023г. по дело

7943/23 г. СРС приел , че за съпричастността на жалбоподателя към престъплението грабеж по посоченото досъдебно производство са събрани достатъчно доказателства , които и съдът посочил и за постигане целите на мярката за неотклонение се налага вземане на мярката „задържане под стража“ .

С определение от 29.06. 2023г. по дело 3541 /23 г. , образувано за проверка на определението на СРС , СГС също приел

, че за съпричастността на жалбоподателя към престъплението грабеж по посоченото досъдебно производство са събрани достатъчно доказателства , които и този съд посочил

, но приел, че за постигане целите на мярката за неотклонение не се налага вземане на мярка „задържане под стража“ , а по - лека .

По отношение на правната страна:

При така установеното като факти от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт по чл. 21 АПК , подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност , депозирана е в законовия срок и от лице с правен интерес от оспорването, засегнато неблагоприятно от административния акт.

Поради това жалбата е допустима.

Разгледана по същество

, съдът прие неоснователна по следните съображения . жалбата за

Според чл. 168 ал. 1 АПК при проверката за законосъобразност на оспорения административен акт съдът проверява съответствието с всички изисквания на чл. 146 АПК

- актът да е издаден от

4 компетентен орган и в установената форма, при издаването му да се спазени административнопроизводствените правила и относимите материалноправни разпоредби , актът да е съобразен целта на закона.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган полицейски орган по чл. 72 ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 57 ал. 1 ЗМВР в пределите на материалната му компетентност по чл. 72 ЗМВР .

Спазената е установената писмена форма по чл. 59 ал.2 АПК с посоченото в разпоредбата съществено съдържание на акта.

Посочени са индивидуализиращи данни за издателя на акта и задържаното лице , данни за времето на задържането и обсъденото вече фактическо и правно основание .

Не се установява да се допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Изпълнена е при издаването на обжалвания акт процедурата по чл. 74 ал. 3 – 6 ЗМВР за разясняване правата на задържаното лице по чл. 74 ал.2 т. 6 ЗМВР и вписване н а акта в специалния за това регистър.

Съдът прие ,че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби , посочени като основание за постановяването му .

Съгласно чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Задържането на основание посочената разпоредба, представлява принудителна административна мярка по чл. 22 от ЗАНН, която има за цел, в условията на неотложност , да се предотврати възможността лицето, за което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и да осуети реализирането срещу него на наказателно преследване . Разпоредбата предполага наличието на данни, които обосновават основателно предположение, че задържаното лице е извършило конкретно престъпление.

Задържането по чл.72 ал. 1 т.1 ЗМВР има превантивна цел да се предотврати възможността лицето, за което има данни да е извършило престъпление, да се укрие и осуети реализирането на наказателна отговорност и е недопустимо предпоставките за налагане на този вид принудителна административна мярка да се предполагат.

5

Практиката на Европейския съд по правата на човека по чл.5 ал.1 б. в от КЗПЧОС изисква лицата да се задържат не по общо и абстрактно подозрение , а по обосновано за обективен наблюдател подозрение за извършено конкретно престъпление . Обосноваността на акта, въз основа на който става задържането, обуславя законосъобразността му и е гаранция за спазване принципа по чл.5 ал.1 от КЗПЧОС за защита на индивида от произвол . Полицейското задържане не може да е акт на неоснователна принуда и произволно, трябва е обосновано с конкретни факти, сочещи на връзка между задържания и конкретно престъпление .

Съгласно чл.

142 ал.1

АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му , поради което данните , обосноваващи основателното предположение за авторство , следва да са установени към момента на разпореждането за задържането на заподозряното лице. Оценката на данните за вероятното авторство на заподозряното лице се извършва о т административния орган при условията на оперативна самостоятелност.

За прилагането на посочената принудителна административна мярка не се изисква да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вина за извършеното престъпление , не е поставено изискване и за това данните, обосноваващи предположението за авторство , да са достатъчни по смисъла на НПК за вземане на мярка за неотклонение „ задържане под стража“ . Това , тъй като дейността на полицейските органи съгласно чл. 6 и чл. 67 от ЗМВР включва широк кръг правомощия , възложени при условията на оперативна самостоятелност , за предотвратяване , преустановяване , разкриване и разследване на престъпления , а гаранция за правата на засегнатите лица при задържане при условията на неотложност от полицейски орган е незабавният контрол от орган на съдебна власт , предвиден в чл. 30 Конституцията на РБ . Според чл. 30 ал.3 КРБ в изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.

6