Решение № 15930 от 11.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15930 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110121386 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с разглеждането на предявен от И. С. С., ЕГН ********** срещу „Първа МБАЛ - София“ ЕАД, ЕИК 000689015 отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 3958,98 евро (7743,10 лева), представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение за работа при работодателя в срок от 5 години от датата на придобиване на специалност съгласно Договор за професионална квалификация от 23.01.2019 г.

Ищцата твърди, че между нея и „Първа МБАЛ - София“ ЕАД е бил сключен трудов договор №11 от 21.01.2019 г., с място на работа в стационарен блок, Клиника по вътрешни болести, отделение по кардиология на длъжност лекар специализант. Сочи, че между нея и „Първа многопрофилна болница за активно лечение -София“ ЕАД е сключен и договор от 23.01.2019 г. за повишаване на професионалната квалификация по реда на чл.234 от КТ във връзка с чл.13 от Наредба №1/22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на Министерство на Здравеопазването, който договор бил за повишаване на квалификацията по реда на чл.234 от КТ., с място на обучение „Първа МБАЛ - София“ ЕАД, Клиника по вътрешни болести, Отделение по кардиология. Съгласно чл.2.4. от договора обучението за придобиване на специалност „кардиология" е четири години, а съгласно чл.3 от договора за специализация обучаемия следвало да продължи да работи в „Първа МБАЛ“ — София ЕАД за срок от пет години след приключване на срока на обучение и придобиване на специалност. Посочва, че в договора за повишаване на професионалната квалификация е записана неустойка в чл.5.6, която се дължала в случай, че обучаващият напусне „Първа МБАЛ - София“ ЕАД преди изтичане на уговорения срок, като същият се задължавал да изплати на работодателя - сумата равняваща се на вложеното в обучението на обучаващия, както и сума в размер на две месечни трудови възнаграждения за съответната специалност. В чл. 17 било записано, че обучаващият се 1 задължавал да спазва условията на договора като при неспазването му, същият дължал връщане на сумата, равняваща се на вложеното в обучението му, неустойка с начисляване на законната лихва. Твърди, че със заповед №24/16.01.2025 г., трудовото правоотношение по трудов договор № от 03.01.2024 г. е прекратено, като ответникът е заявил, че ще търси сумата в размер на 7743,10 лв. Посочва, че е налице противоречие между клаузите на чл. 5.6 и чл. 17 от договора от 23.01.2019 г. за повишаване на професионалната квалификация. Счита, че ответникът не е представил доказателства какви суми вложил за обучаващия. На трето място твърди, че сумата за специализанта се предоставяла от Министерство на Здравеопазването на болничното заведение, което е сключило договор със съответния специализант за придобиване на специалност. Твърди, че клаузите на чл.5.6 и чл.17 от договора за повишаване на професионалната квалификация от 23.01.2019 г. са недействителни. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Посочва, че е предявил иск за сумата в размер на 7186,00 лв. срещу ищцата включваща вложеното в обучението сума в размер на 4383 лв., както и договорна неустойка за вредите причинени на болницата от неполагането на труд от ищцата, с поради което счита, че настоящия отрицателен установителен иск е недопустим. Сочи, че клаузите на договора са уговорени ясно, като е било посочено че, договорната неустойка е в размер на две брутни месечни възнаграждения от съответната специалност, а освен това същата дължала разходите вложени за нейното обучение. Не оспорва, че е бил сключен трудов договор с ищцата №11 от 21.01.2019 г., с място на работа в стационарен блок, Клиника по вътрешни болести, отделение по кардиология, с който е била назначена на длъжност лекар специализант на пълно работно време, както и че на 23.01.2019 г. е бил сключен и договор за повишаване на професионалната квалификация по реда на чл.234 от КТ, с който са уговорили болницата да организира обучението на ищцата с продължителност 4 години.

В чл. 3 от договора било уговорено, че ищцата ще продължи работа в болницата за срок от 5 години, като крайната дата е следвало да бъде 01.01.2019 г., но с писмено предизвестие от 17.10.2024 г. тя едностранно е прекратила сключения трудов договор, като прекратяването на договора е осъществено със Заповед за прекратяване от 16.01.2025 г. Твърди, че е изпълнил всички свои задължения по договора качествено и в срок. Посочва, че сложените разходи за обучението на ищцата са били в размер на 4383 лв.

Счита, че твърдението, че сумата за специализанта е предоставена от министерство на здравеопазването е ирелевантно, доколкото ищцата не е обхваната от този ред. Посочва, че на 15.04.2025 г. на ищцата е предоставена нотариална покана, с която й е бил даден 7 дневен срок да заплати на ответника всички дължими суми. С оглед гореизложеното моли за прекратяването на делото или за отхвърлянето на предявения иск.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Съгласно приетия Договор за повишаване на професионалната квалификация по реда на чл. 234 КТ и във връзка с Наредба № 1 от 22.01.2015 2 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването на Министерството на здравеопазването, сключен на 23.01.2019 г. между ответника като работодател или ищцата като обучаващ се, страните са постигнали съгласие ответникът да организира обучението на ищцата за специалността „Кардиология“, с място на обучение „Първа МБАЛ - София“ във „Клиника по вътрешни болести“ „Отделение по кардиология“, с продължителност от 4 години (чл. 1 и 2 от договора). Съгласно клаузата на чл.

3 и чл. 5.3. от договора в замяна ищцата се е задължила да работи при ответника след приключване на обучението в срок от 5 години. Съгласно клаузата на чл. 5.6. от договора ако ищцата напусне работа преди уговорения срок, същата се задължава да заплати на ответното дружество сумата, равняваща се на вложеното в обучението й, като същата става изискуема в срок три дни след напускането на лечебното заведение, както и сума в размер на две месечни трудови възнаграждения за съответната специалност, която представлява неустойка. Съгласно клаузата на чл. 13 от договора за нарушаването клаузите на договора се дължи неустойка по чл. 5.6. от договора. Според уговорката на чл. 17 от договора ищцата е поела задължение да спази условията по договора, като в противен случай дължи връщане на сумата, равняваща се на вложеното в обучението й, както и неустойка с начисление на законната лихва.

В отношенията между страните по делото е безспорно, а и от приетия трудов договор № 11/21.01.2019 г., сключен между ответника като работодател и ищцата като служител се установява, че ищцата е постъпила на работа при ответника на 21.01.2019 г. на длъжността „лекар специализант“, като трудовото правоотношение по този договор е прекратено с приетата по делото Заповед № 6/03.01.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ.

От приетото по делото удостоверение изх. № УД-947/29.12.2023 г., издадено от Отдел „Следдипломно обучение и университетско – болнична координация“ при Медицински университет – София се установява, че същото е издадено в уверение, че ищцата е положила успешно държавен изпит за специалност по „Кардиология“ през декемврийската изпитна сесия на 2023 г., като права на специалист се признават от 01.01.2024 г.

По делото е безспорно, а и от приетите писмени доказателства – заявление от ищцата до ответника за назначаване на длъжност лекар кардиолог от 03.01.2024 г., трудов договор № 7/03.01.2024 г., сключен между ответника като работодател и ищцата като служител се установява, че между страните по делото е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала при ответника длъжността „лекар кардиология“, с основно месечно трудово възнаграждение от 1650,00 лв. С допълнително споразумение № 168/30.05.2024 г. към трудов договор № 7/03.01.2024 г. страните са уговорили трудовото възнаграждение на ищцата да бъде в размер на 1950,00 лв., считано от 01.06.2024 г. С допълнително споразумение № 603/29.08.2024 г. към трудов договор № 7/03.01.2024 г. страните са уговорили трудовото възнаграждение на ищцата да бъде в размер на 2000,00 лв., считано от 30.08.2024 г. От приетите по делото писмени доказателства – заявление от 17.10.2024 г. и Заповед № 24/16.01.2025 г., се установява, че на основание чл.

326, ал. 1 и 2 КТ трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 17.01.2025 г., поради подадено от служителя писмено предизвестие до работодателя.

Представени и приети са още нотариална покана и уведомление за 3 получаването й за сумата от 7186,00 лв. във връзка с неизпълнението на процесния договор за повишаване на професионалната квалификация, от които 3826,00 лева, заплатени от ответника разходи за обучение, и сумата от 3360,00 лева, представляваща неустойка в размер на две месечни трудови възнаграждения за периода на неизпълнението от 17.01.2025 г. до 01.01.2029 г., ведно с приложенията към поканата.

От представените писмени доказателства – 7 бр. фактури от 31.12.2021 г., 31.07.2022 г., 01.11.2022 г., 30.11.2022 г., 28.02.2023 г. (2 бр.) и от 30.09.2023 г., договор за провеждане на практическо обучение от 31.08.2021 г., сключен между ответника като възложител и „МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД – изпълнител, допълнителни споразумения от 12.05.2021 г., 04.01.2022 г., 12.09.2022 г., 14.11.2022 г., 17.11.2022 г., 16.01.2023 г., 20.02.2023 г. към сключен между същите страни договор за провеждане на практическо обучение, удостоверения от 17.12.2021 г., 10.08.2022 г., 04.11.2022 г., 25.11.2022 г., 25.01.2023 г., 22.02.2023 г., 18.09.2023 г. от „МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД за проведено обучение на ищцата по модул „Спешна кардиология“ в периода от 12.05.2021 г. до 12.12.2021 г., по модул „Неинвазивна диагностика“ в периода от 04.01.2022 г. до 04.06.2022 г., по модул „Инвазивна диагностика“ в периода от 06.06.2022 г. до 06.09.2022 г., по модул „Електрофизиологично изследване и лечение“ в периода от 12.09.2022 г. до 12.11.2022 г., модул „Сърдечна хирургия и сърдечна реанимация“ в периода от 14.11.2022 г. до 14.01.2023 г., модул „Електрокардиостимулация“ в периода от 16.01.2023 г. до 16.02.2023 г., модул „Електрокардиография – обучение за получаване на сертификат за фундаментално ниво“ в периода от 20.02.2023 г. до 20.08.2023 г., както и от заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от страните, което съдът намира за обективно, обосновано, компетентно като изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че на ищцата е проведено обучение по съответните модули в посочените периоди, като стойността на проведеното обучение възлиза на 4383,10 лева и същите са заплатени.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.

124, ал. 1 ГПК.

В тежест на ищцата е да докаже, че има правен интерес от така предявения иск, съответно, че сумата е претендирана от ответника.

В тежест на ответника е да докаже: 1. сключен договор за придобиване на професионална квалификация, съгласно който ответникът е осигурил на ищцата обучение, като е заплатил разходите за обучение и техния размер, а ищцата се е задължила да работи в ответното дружество в срок от пет години от завършването на обучението и придобиването на специалност; 2. виновно неизпълнение на поетите от ищцата задължения, в частност прекратяване на трудовото правоотношение едностранно с писмено предизвестие от служителя преди изтичане на уговорения петгодишен срок; 3. претърпени от ответника вреди, изразяващи се в извършени разходи за повишаване на професионалната квалификация на ищцата, както и точния размер на вредите;