Решение № 309 от 14.11.2023, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. М., 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М., ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20231630200793 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на З. С. Ж., Кмет на Община М. против Наказателно постановление № 14/20.06.2023г. на Директора на РИОСВ гр.

М., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 19, ал. 3, т. 15 Закона за управление на отпадъците (ЗУО ), на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 ЗУО е наложена глоба в размер на 10 000.00 (десет хиляди) лева.

В жалбата и в съдебно заседание, по същество, се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание. Поддържа, че не е извършил твърдяното нарушение на разпоредбите на ЗУО, а административно наказателното производство е образувано след изтичане на сроковете установени в чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Ответната страна по жалбата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х., поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на наказателното постановление, с молба за потвърждаването му. Подробни доводи поддържа в писмено становище.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и 1 извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от обжалване и е в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима като подадена при условията на чл. 59 от ЗАНН. Разгледана по същество е частично основателна, при следните съображения:

Настоящият жалбоподател е кмет на Община М..

На 02.05.2023г. експерти от РИОСВ М., свидетелите Б. С. Г. и Е. Т.

Д., извършили извънредна проверка във връзка с получен сигнал, заведен в Инспекцията с вх.№ЖС-21/ 02.05.2023г., касаещ забелязан гъст черен дим, в района на РДНО – М.. При направения обход и оглед на място е установен горящ терен на площ около 15 дка, в непосредствена близост до РДНО М., зад площадката на компостираща инсталация на Община М., в местността „Неделище“, землище с.Крапчене, община М.. Констатирано е, че терена е силно обгазен от стелещия се гъст черен дим и задушлива миризма.

Установено е от проверяващите, че горят смесени битови отпадъци, излезли от употреба автомобилни гуми, едрогабаритни отпадъци (стари мебели, дюшеци), пластмасови отпадъци и др. Същите са примесени със земни маси и строителни отпадъци – тухли, бетон, керемиди, арматура и други. На 05.05.2023г. е извършена поредна проверка от експерти на РИОСВ М. във връзка с последващ контрол на мястото на възникналия пожар на 02.05.2023г.

Установено е, че теренът на който е възникнал пожарът, е ситуиран зад компостиращата инсталация и достъпът до него се осъществява чрез метален (мрежест) портал вдясно на изградения навес на компостиращата инсталация.

Идентифицирани са обгорели излезли от употреба гуми, производствени отпадъци – флекс дискове, едрогабаритни отпадъци, битова пластмаса, дрехи и текстил, пластмасови опаковки – чували, седалки, пластмасови резервоари и др.

Замърсеният терен е подробно описан и в съставения на същата дата, 05.05.2023г., констативен протокол, подписан без възражения от техническия директор на РДНО М. и управителя на РДО М., и същия е с форма на пресечен конус с обща площ около 15 дка, (горна площадка, на която има следи от прибутване на стари нерегламентирано изхвърлени отпадъци с площ около 6-7 дка и площ на склона около 7-8 дка, откосът е с височина около 202 25 м.).

Размерът на терена и вида на отпадъците са определени визуално от проверяващите експерти.

Със съставения КП №ЖС-21-1 от 05.05.2023г. са дадени и предписания за предприемане на ефективни действия за почистване на замърсените с отпадъци терени и недопускане на повторни замърсявания в срок до 05.06.2023 г.

На 02.06.2023г. във връзка с дадените предписания, Кмета на Община М. е уведомил Директора на РИОСВ М., за предприетите действия – засипване на сметището с 3800 тона пясък, разстлан на цялата повърхност в продължение на първата седмица от възникването на пожара на 02.05.2023г.

По отношение на ПИ, общинска собственост, включени в обхвата на терена, Община М. е възложила и е изготвен ПУП- ПЗ за обединяването на имотите в един с конкретно предназначение „Депо за строителни отпадъци“ и предвидено ниско свободно застрояване, като за ПУП –ПЗ е проведена процедура по преценяване на необходимост от екологична оценка.

Междувременно на 12.05.2023 г. и въз основа на констатациите от проверката в периода от 02.-05.05.2023г., отразени в констативен протокол, срещу настоящия жалбоподател в качеството му на кмет на Община М., е съставен АУАН № УОбг-09/12.05.2023г. за неизпълнение на задълженията по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО и допуснато нарушение по чл. 151, ал. 2, т. 6 ЗУО , подписан от него без възражения. Последвало е издаването на обжалваното НП, с което за вмененото с този АУАН нарушение, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 10 000.00 (десет хиляди) лева.

Така възприетите фактически положения се установяват последователно, логично и безпротиворечиво от всички приобщени по делото доказателства, а именно - показания на свидетелите Б. С. Г. и Е. Т. Д., цитираните писмени доказателства - констативни протоколи за проверки, приложени карти и информация от АГКК, писма, заповеди, кореспонденция с МОСВ. Данните от горепосочените доказателствени източници са еднопосочни, не са спорни между страните, поради което и не се налага поподробното им обсъждане.По молба на жалбоподателя са разпитани като свидетели и М.Ж.К., управител на РДНО М. и Д. Г., Зам.кмет на Община М., от чийто показания всъщност се установява, че Кмета на Община М. е знаел 3 за съществуването на въпросното нерегламентирано сметище, тъй като всеки понеделник на организираните от него оперативки му е съобщавано за тези замърсени терени, като кмета е изисквал подробна информация за замърсяванията и многократно му е съобщавано за този терен.

При горната доказателствена съвкупност, съдът намира от правна страна следното:

В процесуален аспект, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да представляват формално основание за отмяна на атакуваното постановление. Видно от АУАН и НП, същите съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42 и 57 ЗАНН, в т. ч. надлежна текстова индивидуализация на нарушението със съответните обективни признаци. Налице е и съответствие между текстовото описание на нарушението с посочените цифрова квалификация и правно основание на наложената санкция.

Съдът не възприема възраженията на защитата за неясна текстова формулировка на обвинението в АУАН и в НП, съответно за налични процесуални нарушения по чл. 42, т. 3 и т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН .

Според чл. 19, ал. 3, т. 15 ЗУО , кметът на общината отговоря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. Тази норма ясно поставя задължение за адресата както да предприема превантивни мерки, с които да се предотвратява изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места, така и да организира последващи такива за отстраняване на замърсяване, което не е било предотвратено.

Санкцията по чл. 151, ал. 2, т. 6 ЗУО се прилага именно за неизпълнение на превантивните мерки, а те трябва да са такива, че с тях да се попречи на изхвърлянето на отпадъци на неразрешените за това места, т.. е. изисква се постигане на конкретен резултат, а не само организация на последващо почистване. За съставомерността на деянието има значение именно фактът, че е допуснато натрупването на отпадъци, каквото в случая е надлежно констатирано и описано в АУАН и в НП. Правилно описаното нарушение е отнесено към съотвестващата му санкционна разпоредба.

Законосъобразно е определен и субектът на отговорността, а именно кметът на Община М., тъй като той е адресат на посочената по-горе норма и 4 въведеното с нея правило за поведение. В случая се касае за форма на изпълнителното деяние, изразяваща се в бездействие, с оглед на което до извършване на дължимото действие, нарушението се осъществява от субекта във всеки един момент, включително и на посочената в АУАН и в НП дата.

В случая жалбоподателят е подведен под отговорност за това, че не е предприел ефективни превантивни мерки за предотвратяване на замърсявания и почистването им на територията на гр. М., което представлява едно нарушение и обхваща всички хипотези на чл. 19, ал. 3, т. 15 ЗУО . Установени са нерегламентирано замърсени терени с обща площ от около 15 дка с различни типове отпадъци, като нито един от замърсените терени не е с предназначение – депо или сметище, а повечето от имотите са земеделски земи или пасища. Предвид голямата площ на терена може да се изведе извод, че действия по почистването на замърсяванията не е имало или ако е имало, те са били частични и недостатъчни.

Не е допуснато нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, АУАН е съставен в законоустановените срокове на 12.05.2023г., а датата на установяване на нарушението е 02.05.2023г. В случая срокът за екологични нарушения е две години от извършване на нарушението.

От материалноправна страна: от съвкупния доказателствен материал безспорно се установи, че в качеството си на кмет на Община М., жалбоподателят Ж. не е предотвратил замърсяването и изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места на територията на гр. М., на площ от около 15 дка, подробно описани в съставените КПП и не е организирал почистването им. Действително по делото са налице данни /изводимо от свидетелските показания на св. Д. Г. /, че в тази насока са предприемани съответни мерки като преди две години Община М. е започнала процедура по обособяване на терен за депо за строителни и едрогабаритни отпадъци, извършват се също така периодични проверки от служители на общината за наличие на образувани незаконни сметища и почистването им. Очевидно е обаче, че тези мерки нито са достатъчни, нито са ефективни, след като непозволеното замърсяване на територията на Община М. продължава. При това положение е налице нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15 ЗУО , за което жалбоподателят следва да понесе отговорност, съгласно чл. 151, ал. 2, т. 6 ЗУО.

5

Деянието не може да бъде квалифицирано като такова с ниска степен на обществена опасност, тъй като допуснатото бездействие от страна на жалбоподателя е в състояние да допринесе за настъпването на сериозни екологични последици, нарушението не се отличава с по-ниска тежест от тези на другите нарушения от същия вид, поради което не е налице маловажно нарушение.

При определяне вида и размера на следващата се санкция, наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, досежно степента на обществена опасност на деянието и дееца, имотното състояние на нарушителя, както и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. На същия е определена санкция в максималния размер от 10 000 лева, която с оглед на факта, че нарушението е за първи път, по делото липсват писмени данни жалбоподателя да е наказван за нарушения от този вид, в крайна сметка не са настъпили вредни последици от деянието, касаещи здравето и живота на гражданите, извършени са спешни действия по запръстяване чрез засипване със земни маси и пясък и прибутване с верижен трактор от представители на Община М., както и действия подробно описани в писмо вх.

№ на РИОСВ от 02.06.2023г. от Кмета на Община М. във връзка с дадените предписания с КП от 05.05.2023г., касаещи краткосрочни мерки, така и такива в дългосрочен план. С оглед на гореизложеното съдът намира, че наложената глоба следва да бъде намалена на предвидения в закона минимум от 3 000.00 (три хиляди) лева.

В този си размер, по убеждение на съда, ще изпълни целите на наказанието, както по отношение на дееца, така и относно останалите членове на обществото, в частност задължените субекти по този ред.