Решение № 376 от 10.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Пловдив, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20245300900602 по описа за 2024 година

Производство по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.

Постъпила е жалба от „Кулинарна работилница“ ЕООД ЕИК 202723678 чрез адв. Л. К. против отказ № 20210930222658-2/29.05.2024 г на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление Г2 с вх. № 20210930222658/30.09.2021 г., за обявяване в търговския регистър на ГФО за 2020г по партидата на търговеца.

Жалбоподателят счита отказa за незаконосъобразен и по изложените в жалбата съображения моли същият да бъде отменен. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр.София, ПК 1111, ул. „Елисавета Багряна“ № 20 - по подробно изложени в писмен отговор съображения, я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платения от жалбоподателя адвокатски хонорар, ако се претендира присъждане на такъв.

Съдът, като прецени материалите по делото, възраженията в жалбата и отговора към нея, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ от легитимирана страна /заявител в производството пред АВ/ и е процесуално допустима, а по същество - основателна по следните съображения:

Отказът е постановен поради това, че към заявлението не е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, въпреки дадени в този смисъл указания на ДЛР.

Жалбоподателят не оспорва констатациите на ДЛР, както и че не е изпълнил дадените му на 23.05.2024г указания в предоставения от ДЛР 3 – 1 дневен срок.

В хода на съдебното производство обаче – още първоначално с жалбата и без да е било необходимо на жалбоподателя да се предоставя съобразно тълкувателните разяснения по т. 6 от ТР 1/2020г възможност да представи необходимата документация, непълнотите са отстранени. Несъмнено в случая е налице хипотеза на дадени от ДЛР „неточни“ указания – около 2 години и 8 месеца след подаване на заявлението, поради което не би могло да се изисква от заявителя в продължение на толкова дълъг период от време, далеч надскачащ разумното технологично такова за произнасяне от страна на ДЛР, ежедневно да следи за евентуално дадени му указания под риск да не пропусне изтичането на краткия 3 – дневен срок за изпълнението им. Вярно е, че срокът по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ за даване на указания е инструктивен, но напълно се споделя от съда мнението на жалбоподателя, че неспазването му от страна на ДЛР в толкова дълъг времеви период не следва да рефлектира негативно върху правната му сфера и да накърнява правата и законните му интереси.

Поради това към настоящия процесуален момент са налице законовите изисквания за извършване на заявеното обявяване на акт в Търговския регистър, като обжалваният отказ следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а на Агенция по вписванията на основание чл. 25, ал.5 от ЗТРРЮЛЦ - дадени задължителни указания да извърши исканото обявяване.

В настоящото производство разноски не се дължат. Вече е формирана постоянна практика на ВКС по въпроса за присъждането на разноски в регистърното производство, с която се приема, че то е охранително и се провежда по общите правила на Част 49 ГПК. Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ , според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства. Доколкото едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във връзка с общото за всички охранителни производства правило н а чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителя. Тези разрешения са обективирани в редица определения на ВКС, като определение № 60340/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1250/21 г. на I т. о., определение № 60341/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/21 г. на I т. о., определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/21 г. на I т. о., определение № 60380/27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/21 г. на II т. о., определение № 60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/21 г. на II т. о., определение № 31/01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/21 г. на I т. о., определение № 60848/21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/21 г. на II т. о., определение № 60407/19.11.2021 г. по ч. т. д. № 2250/21 г. на I т. о., определение № 6048/20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/21 г. на II т. о., определение № 2

139/30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на II т. о. и определение № 157/11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г. на II т. о. и други.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ № 20210930222658-2/29.05.2024 г на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление Г2 с вх.

№ 20210930222658/30.09.2021 г. от „Кулинарна работилница“ Е О ОД ЕИК 202723678 за обявяване в търговския регистър на ГФО за 2020г по партидата на търговеца.

УКАЗВА на Агенция по вписвания да извърши исканото обявяване.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 3