Решение № 17446 от 10.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17446 гр. София, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110136897 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК за съдебна делба във фазата по допускането .

Образувано е по искова молба на Б. С. К., М. Б. К. и А. Б. К. срещу Л. М.

Г., Р. Г. Г. и Д. М. Г., с която е предявен иск за съдебна делба на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед РД-18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, район „Надежда“, бул. „*** находящ се в сграда с идентификатор ** разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилище или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 110 кв. м., площ мазе: 6 кв. м., площ таван: 23 кв. м., при съседи: ***.4.1, ***.4.2, ***.4.4, представляващ по документ за собственост първи /среден/ етаж от триетажна жилищна сграда, намираща се в лицевата страна на имот, находящ се в гр. София, бул. „***, който етаж е обособен като самостоятелно жилище със застроена площ от около 110 кв. м., състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, антре и балкон, заедно с източното отделение на избата, едно таванско помещение с площ около 45 кв.м., южен клозет и 130/306 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място с площ от 306 кв. м., в което е построена сградата, при следните дялове: по 1/6 идеална част за всеки от съделителите.

Ищците твърдят да е налице съсобственост между страните върху 1 процесния имот при посочените квоти, възникнала по наследство от Ф Л.ова К., починала на 09.09.2022 г., и М Л.ов Г., починал на 03.12.2005 г., които са страни по договор за замяна на процесния недвижим имот от 01.02.1984 г.

Поддържат, че към настоящия момент имотът се ползва единствено от ответника Л. М. Г., поради което на 27.09.2023 г. и 27.11.2023 г. ищците му връчили нотариални покани за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване на съсобствения недвижим имот. Евентуално, отправят покана за заплащане на обезщетение до ответника Л. Г. с подадената искова молба.

Претендират обезщетение в общ размер на 500 лв. /или 255,64 евро/ месечно, считано от датата на получаване от ответника на исковата молба. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват иска за делба като неоснователен. Не оспорват, че процесният имот е бил съсобствен между наследодателите на страните.

Релевират възражение за изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност, в резултат на което са придобили собствеността върху претендираните от ищците общо 3/6 идеални части от процесния имот.

Евентуално, поддържат, че достъпът на ищците до спорния имот не е ограничаван, същите разполагат с ключ от него, като едно от помещенията в него се ползва от ищците, а сервизните помещения към имота се ползват от всички съсобственици. Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите.

Следователно, предмет на доказване в първата фаза на делбата е съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена тежест на съделителите К.и, предявили иска за съдебна делба.

Не е спорно между страните, а и от писмените доказателства се установява, че по силата на договор за замяна, обективиран в Нотариален акт за замяна на недвижими имоти между роднини по права линия № 33, том III, дело № 315/01.02.1984 г. по описа на П.П, I нотариус при Софийския районен съд, Л. М. Г. е прехвърлил на сина си М Л.ов Г. и дъщеря си Ф Л.ова К. следния свой собствен жилищен имот, находящ се в гр. София, бул. *** а именно първия /средния/ етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в лицевата страна на имота на горния адрес, който етаж е обособен като самостоятелно жилище със застроена площ от около 110 кв. м., състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, антре и балкон, заедно с източното отделение на 2 избата, което се намира откъм вътрешната страна, при съседи: двор и от две страни наследници на А Г., едно таванско помещение в същата сграда с площ около 45 кв.м., представляващо западната част от разделения на три части таван, южен клозет, 130/306 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място с площ от 306 кв. м., в което е застроена същата сграда, цялото с площ от 306 кв. м., съставляващо имот пл.

№ 682 по плана на гр. София, местност „бул. ***, който е отреден за обществено хранене и търг. комплекси и разширение на булеварда и е при съседи: бул. „*** и имоти пл. № 681, 687 и 683 от същия квартал.

Страните не спорят, че гореописаният недвижим имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), одобрени със Заповед РД-18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, район „Надежда“, бул. „*** находящ се в сграда с идентификатор ** разположена в поземлен имот с идентификатор ***, съгласно представената по делото скица на поземлен имот от 23.02.2023 г.

От констатациите на вещото лице в обстоятелствената част на приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, извършени след оглед на място на процесния имот, се изяснява, че поземлен имот с идентификатор *** е застроен с общо пет сгради, две от които жилищни и три от които друг вид сгради на допълващо застрояване. Сграда с идентификатор ** в която се намира делбеният самостоятелен обект, представлява триетажна масивна сграда със смесено предназначение, като на първия етаж са разположени магазини, а на втория етаж се намира самостоятелен обект с идентификатор ***. Жилищната сграда е строена на два етапа – през 1900 г. и 1935 г., когато е пристроена и в имота са обособени още две стаи. Достъпът до трите стаи, вестибюла и кухнята в процесния жилищен имот се осигурява от голямо входно преддверие. От вестибюла има вход към северната стая, която видимо не се ползва от обитателите, тъй като е затрупана с вещи. В двете южни стаи и кухнята дограмата на прозорците е подменена с PVC профил.

Безспорно е по делото, а и от приетото удостоверение за наследници се изяснява, че Ф Л.ова К. е починала на 09.09.2022 г., като е оставила за наследници по закон ищците по делото – съпруга си Б. С. К. и двете си дъщери М. Б. К. и А. Б. К., които по силата на чл. 9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 ЗН са наследили по равни части от нейното наследство, а именно по 1/3 част. Следователно, всеки от съделителите К.и е придобил по наследство 1/6 идеална част от правото на собственост върху процесния имот.

Ответниците не оспорват факта, че са наследници по закон на М Л.ов Г., починал на 03.12.2005 г., както и че са наследили по равни части от неговото наследство, а именно по 1/3 част. Поради това, съдът приема, че всеки от съделителите Г.и е придобил по наследство 1/6 идеална част от правото на собственост върху делбения имот.

Спорен между страните е въпросът относно собствеността върху 3 процесния имот.

Съделителите Г.и са навели възражение за придобиване по давност на притежаваните от съделителите К.и идеални части от правото на собственост върху делбения имот, поради което в тяхна тежест е да докажат, че в продължение на десет години, считано до предявяване на иска за съдебна делба, са осъществявали фактическа власт върху имота без противопоставяне и без прекъсване и са манифестирали пред останалите съсобственици намерение за своене /вкл. чрез отблъскване на собственическите им претенции/.

Непрекъснатото владение върху недвижима вещ, упражнявано в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС, е уредено от закона като оригинерно основание за придобиване на собствеността. Като елементи фактическият състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 включва упражняването на владение постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено и изтичането на определения в закона период от време с продължителност 10 години, респ. 5 години в случаите на добросъвестно владение. Началният момент, от който се брои давностният срок, е установяването на владението върху вещта, а изчисляването на давностния срок се извършва по правилото на чл. 72 ЗЗД.

Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението се характеризира с два основни признака: обективен – фактическо господство върху определена вещ /corpus/, и субективен - намерението вещта да се държи като своя /animus domini/. В чл.

69 ЗС е въведена законова презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Съобразно Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, законовата презумпция на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В мотивите на решението си ВКС изяснява, че владението като фактическо състояние е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то се продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. В тези случаи върховният съд приема, че сънаследникът, ползващ наследствения имот, е владелец на собствената си идеална част от имота и същевременно държател на идеалните части, притежавани от останалите сънаследници. При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали този съсобственик владее изключително за себе си целия имот и откога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено.

След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава власт и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във 4 владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар. „преобръщане на владението“ /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.

Във връзка с направеното възражение за изтекла в полза на съделителите Г.и придобивна давност по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели и са снети обяснения от ответника Л.

Г. по реда на чл. 176 ГПК.