Решение № 22 от 04.02.2019, Окръжен съд - Шумен

Р

Е Ш Е Н И Е №22

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. Шумен, 04.02.2019 г.

Шуменски окръжен съд, в открито заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Константин Моллов

ЧЛЕНОВЕ: 1.

Йордан Димов

2. Ненка Цветанкова като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Цветанкова в. гр. д. № 436 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 214/04.07.2018 г. по гр. д. 1558/2017 г. по описа на РС Нови Пазар, е отхвърлен предявеният от С.Е.С., ЕГН ********** *** чрез адв. Г.Х.- управител на Адвокатско дружество „Д.и Х.“ срещу К.А.С. с ЕГН **********, с адрес *** иск по чл.422 вр. чл.415 от ГПК и чл.74 от ЗЗД, с който се иска признаване за установено, че К.А.С. дължи на С.Е.С. сумата от 1367.60 лева, представляваща сума, платена за чужд дълг с платежно нареждане с реф. №*/16.10.2015 г. по изп. дело №2015*0401068 по описа на ЧСИ с рег. № *, район на действие СГС, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №809/06.11.2017г. по ч.гр.д.№1407/2017г. по описа на РС Нови Пазар, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 01.11.2017 г. до изплащане на вземането.

Решението на РС Нови Пазар е обжалвано от ищцовата страна С.Е.С.. В депозираната жалба се излага становище, че постановеното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага съображения за допуснати нарушения при изготвянето на доклада по чл.146 от ГПК, свързани, както с липсата на посочена правна квалификация, така и с разпределената доказателствена тежест. Счита, че съдът служебно е събирал неотносими към предмета на спора доказателства, въз основа на които е направил погрешни правни изводи. Съдът неправилно е приел, че искът по чл.59 от ЗЗД е неоснователен, тъй като ищецът разполага с иск по чл.74 от ЗЗД. Твърди, че съдът е бил сезиран с иск за неоснователно обогатяване. Въпреки това в доклада по делото му била разпределена доказателствена тежест за доказване наличието на правен интерес, което е релевантно при претенция с правно основание чл.74 от ЗЗД, а в случая наличието на правен интерес от страна на ищеца не се твърди. Счита, че неправилно съдът е задължил ищеца да даде обяснения по чл.176 от ГПК по поставени въпроси, касаещи основанието за извършеното от него плащане, тъй като при иск за неоснователно обогатяване, доказване наличието на основание не е в негова тежест, а също ответницата не твърди наличие на основание. Неправилно е приложил разпоредбата на чл.161 от ГПК. Не споделя извода на районния съд, че пълномощното, с което ищецът е преупълномощен да представлява ответницата не е породило действие спрямо нея. Сочи, че мотивите на районния съд относно неоснователност на претенцията по чл.59 от ЗЗД са противоречиви. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените от него разноски пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание въззивната страна не се явява лично, не изпраща процесуален представител. Депозирана е молба с вх. № 161/11.01.2019 г., в която сочи, че не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Поддържа въззивната жалба, не сочи доказателствени искания, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Към молбата е приложен списък с разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна- ответник по първоинстанционното производство К.А.С..

Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, въззиваемата страна не се явява. Депозирано е становище с вх. № 6060/06.12.2018 г. като се моли да бъде даден ход на делото, поддържа отговора на въззивната жалба, не прави доказателствени искания.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Ищецът, обосновавайки предявения иск е навел в исковата молба твърдения, че срещу ответницата било образувано изпълнително дело №2015*0401068 по описа на ЧСИ , задълженията по което в размер от 1367.60 лв. били погасени от него. Впоследствие ищецът отправил покана до ответницата за връщане на дължимата сума като й предоставил 7 дневен срок за изпълнение на задължението. Ответната страна отказала да получи поканата като към момента на предявяване на иска претендираната сума не е върната на ищеца. В тази връзка ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, което било уважено и срещу издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1407/2017г. на РС Нови Пазар длъжникът възразил. С оглед на горното ищецът моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ответницата К.А.С. му дължи сумата от 1367.60 лв., представляваща сума, платена за чужд дълг, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на заявлението на 02.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

С допълнителна молба заявява, че ответницата се е обогатила за негова сметка като имуществото й се е увеличило за сметка имуществото на ищеца със сумата в общ размер на 1 367.60 лв., която била заплатена от ищеца С.С. за погасяване задължението на ответницата по изпълнителното дело. Сумите по посоченото изпълнително дело били заплатени от ищеца- адв. С.С. в качеството му на пълномощник на ответницата К.С. по посоченото изпълнително производство.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответницата, в който се изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че не познава ищеца и не е уведомявана за плащането по изпълнителното дело. Сочи, че гр. д. 38546/2013 г. по описа на СРС е прекратено по вина на адвоката й и не е уведомена за издадения по него изпълнителен лист, както и за действията по преупълномощаване на ищеца.

Заявява, че липсва обогатяване от нейна страна, както и че се касае за злоупотреба с правата й.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено, че с платежно нареждане с реф. №*/16.10.2015г. ищецът е погасил задължението на ответницата К.С. по изпълнително дело №2015*00401068 на ЧСИ в размер на 1367.60лв., образувано въз основа на изпълнителен лист от 22.05.2015 г. на СРС, II ГО, 123 състав, издаден във връзка с влязло в сила Определение от 30.01.2015 г. по гр.д.№38546/2013г. по описа на СРС. Приел е, че ищецът не е имал правен интерес за плащане дълга на ответницата, поради което не е налице встъпване в правата на кредитора по смисъла на разпоредбата на чл.74 от ЗЗД. Доколкото разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗЗД изисква субсидиарно приложение на разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, каквото в случая не е налице, районният съд е приел за неоснователно позоваването на тази разпоредба, с оглед на което е направил извод за недоказаност на претенцията и е отхвърлил иска.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Съдът след като се запозна с изявленията на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По приложеното ч. гр. д.

№ 1407/2017 г. по описа на

РС

Нови

Пазар е издадена Заповед №

809 от 06.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Със същата заповед е разпоредено К.А.С.- ответник да заплати на С.Е.С.- ищец сумите от 1367.60 лева главница, представляваща погасено на 16.10.2015 г. задължение по изпълнително дело №2015*00401068 по описа на ЧСИ , както и направените по заповедното производство разноски в размер на 360 лева и заплатена държавна такса в размер на 27, 35 лева. Посочено е, че задълженията произтичат от изплатено от ищеца задължение на ответницата по посоченото изпълнително дело, което е присъдено с Определение по гр.д. №38546/2013г. по описа на СРС и с което ответницата е осъдена да заплати на ЗД „Евроинс“ АД посочената сума, както и че заявителят е платил сумата от името и за сметка на длъжника. Срещу същата заповед е подадено в законния срок възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника. С оглед на това е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение срещу посочения длъжник в едномесечен срок от съобщението, като довнесе и дължимата държавна такса. Съобщение с посочените указания ведно с препис от разпореждането са връчени редовно на кредитора по издадената заповед за изпълнение на дата 01.12.2017 г., а исковата молба, с която е предявен по настоящото дело процесният установителен иск, е подадена на 18.12.2017 г.. С молба от 21.12.2017 г. заявителят по заповедното производство е представил искова молба, имаща за предмет, вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 809 от 06.11.2017 г. по ч. гр. д. № 1407/2017 г. по описа на РС Нови Пазар, с което е спазен срокът по чл.415 от ГПК.

От изпълнителен лист от 22.05.2015 г., издаден от СРС, II ГО, 123 състав въз основа на определение от 30.01.2015 г. по гр. д. №38546/2013 г. по описа на СРС, 123 състав, влязло в сила на 07.02.2015 г., се установява, че ответницата е осъдена да заплати на ЗД „Евроинс“ АД сумата от 100 лева-направени по делото разноски за депозит за САТЕ, както и сумата от 580 лева-възнаграждение за един юрисконсулт на основание чл.78, ал.4 и ал. 8 от ГПК.

Представена е покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 2015*0401068 по описа на ЧСИ , с изходящ номер 21681/21.08.2015 г., в която е посочено, че дългът на ответницата по цитираното изпълнително дело, образувано по горепосочения изпълнителен лист, възлиза на 1367,70 лева.

Обстоятелствата относно възникването и съществуването на това парично задължение в тежест на ответницата, в посочения размер и на посоченото основание, не се оспорва.

Видно от кредитен превод с референция * от дата

16.10.2015 г. по банковата сметка на ЧСИ на 16.10.2015 г. е преведена сумата от 1367,60 лева като за основание на превода е посочено „задължение по ИД 1068/2015 г.“, а за наредител С.Е.С.. Обстоятелството, че ищецът е платил задължението на ответницата по изпълнителното дело не се оспорва от страните.

От писмен документ, наименуван покана и адресиран до ответницата, както и товарителница с номер ********* се установява, че на 28.08.2017г. до ответницата е изпратена покана, съдържаща изявление, с което е приканена в седемдневен срок от получаването й да преведе посочените в нея суми на ищеца като сред посочените суми е и задължението по изп. дело №1068/2015 г. по описа на ЧСИ в размер на 1367,60 лева. От направеното отбелязване се установява, че ответницата е отказала да получи пратката.

Приложено по делото е пълномощно, с което ответницата упълномощава адвокат Р.С.С. да я представлява пред всички физически и юридически лица, съдилища, институции и други във връзка с извършване на всички необходими действия по повод защита и реализиране на правата й като заинтересовано лице, пострадало при ПТП, настъпило на 04.03.2013г. на пътя между селата З.Н.и Ц.Б., обл. Ш.вследствие на което е претърпяла имуществени и неимуществени вреди като са изброени част от правомощията, както и да преупълномощава други адвокати, адвокатски сътрудници и лица във връзка с предоставените му в това пълномощно права. Пълномощното е подписано от ответницата като същата не е оспорила това обстоятелство в хода на производството.

С друго пълномощно адвокат Р.С.С. преупълномощава ищеца- адв. С.Е. С.да осъществява процесуално представителство по изпълнително дело № 2015*0401068 по описа на ЧСИ , с район на действие СГС, във връзка с правата предоставени му от ответницата К.С.. Посочено е, че упълномощеното лице има право да извършва процесуално представителство по заведеното дело до приключването му като извършва всички съдопроизводствени действия, преупълномощава други адвокати, адвокатски сътрудници и лица във връзка с предоставените права.