Решение № 1685 от 18.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1685 гр. Пловдив, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330115177 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Н. П. С., ЕГН **********, с настоящ адрес в ****************, иска от съда да бъде осъдено ответното дружество „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в София, бул. „България“ № 49 вх. В ет . 7, да върне получена без основание сума от 2103.39 лева – възнаградителна лихва по договор за кредит между страните № ********* от дата 28.02.2014г. , ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба – 27.09. 2021г. до окончателното изплащане на вземането.

Твърденията в исковата молба са, че между страните имало договор за паричен заем под № ********* от дата 28.02.2014г. По силата на договора, С. получил назаем сума от 5000 лева, който следвало да върне , ведно със възнаградителна лихва от 11 192.80 лева , общо 16192.80 лева , на 48 броя равни месечни вноски от по 337.50 лева, при годишен процент на разходите от 110.70 % и годишен лихвен процент от 76.89 %.

С. платил по кредита общо 8160.21 лева .

Изложени са обаче доводи, че договора между страните е недействителен на основание чл.

22 от Закона за потребителския кредит, тъй като не са спазени условията на чл. 9, 10, 11 и 19 от същия закон. Липсвало посочване на начина на изчисляване на годишния процент на разходите , нямало и посочване на общата дължима от потребителя сума. Твърди се, че клаузата, с която е договорен размер на кредиторовото възнаграждение е нищожна поради 1 противоречие с добрите нрави , тъй като този размер надхвърлял повече от ри пъти размера на законната лихва за забава за същия период. С оглед изложеното , иска се от съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 50 лева , платена изначално без основание по клаузата за възнаградителна лихва , законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 27.09.2021г. До окончателното изплащане на вземането , и разноските по спора , включително хонорар на адвокат по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

След изменение ни иска по размер , претендирата сума е в размер от 2103.39 лева.

Ответното дружество оспорва исковете като неоснователни, макар да признава факта на съществуването на договора. Твърди, че няма основание за нищожност, унищожаемост или друга форма на недействителност, както на договора, така и на неговите клаузи. Възразява да е изтекла за връщането на сумите погасителна давност и се моли исковете да бъдат отхвърлени, като му се присъдят сторените по делото разноски.

Според вещото лице, С. е платил по договора главница в размер от 717.98 лева , 6644.40 лева от договорната лихва и 796.24 лева лихви за забава или общо 8159.50 лева. Платената договорна лихва за периода , посочен в исковата молба- 27.09.2016г. До 27.09.2021г. Е в размер от 2103.39 лева

Допустим иск с правно основание в чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази следното:

І. Съществуването на договора между страните е безспорно, копие от същия представено на л. 5 от делото. Макар същото да е трудночетливо , установява се от него, че на С. е отпуснат паричен кредит от 5000 лева от ответното дружество, като сумата е усвоена изцяло и с нея са погасени три други задължения на същия кредитополучател по други договори за потребителски кредити. Съобразно договореното, дължи се връщане на главницата в пълен размер , и на кредиторово възнаграждение от 11 192.80 лева за целия период на договора.

Други по вид плащания страните не са договорили.

По делото отсъстват данни за дадени от С. или други лица обезпечение на вземанията на ответника по този кредит; не се спори , че такива няма учредени.

Спори се по това, дали договора е нищожен в целостта си на основанието по чл. 22 от ЗПК , дали е нищожна клаузата , с която е определен размер на кредиторовото възнаграждение от 76.89 % на годишна база , и по това ,какви точно по вида си суми С. е платил на кредитора си, вкл. общия размер на платеното от него.

Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК, обн. ДВ изм. и доп., бр. изм., бр. 91 от 20.11.2012 г., в сила от 26.03.2013г.: договорът е сключен на дата 28.02.2014г.

Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем 2 език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 7 от договора ) за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, погасителен план, като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски и техните компоненти – отделен размер на лихвата и отделен -на главницата , която се плаща със всяка вноска. Към датата на сключването на договора, Закона за потребителския кредит не предвижда максимални размери на годишния процент на разходите или шрифта , с който самият договор е изпълнен.

Обща нищожност на договора за кредит по смисъла на чл. 22 от ЗПК не може да бъде установена.

Към датата на сключаването на договора , все още в закона за потребителския кредит липсва рестриктивната норма на чл. 19 ал. 3 , която лимитира максималния размер на годишния процент на разходите. До този момент , в съдебната практика последователно и безпротиворечиво се приема, че уговорената договорна възнаградителна лихва при необезпеченост на вземанията на кредитора е нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако надвишава трикратния размер на законната лихва. (в този смисъл Решение № 378/18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на ВКС и др. ). В случая, договорен е между страните лихвен процент от 76.89 %, който по размера си надхвърля почти 8 пъти размера на законната лихва за същия период от време, 10,04%, при определения от БНБ основен лихвен процент за 2014 г. и 10 пункта надбавка, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна.

Нито размера на главницата , нито срока на договора могат да обосноват такъв размер на кредиторово възнаграждение , който в абсолютна стойност надхвърля над 2.3 пъти размера на главницата.

ІІІ. В хипотезата на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите, следва ищеца да докаже имущественото разместване между страните, а ответника – наличието на основание за това разместване. Каза се, клаузата за размера на кредиторовото възнаграждение е нищожна поради противаречието й с добрите нрави, тоест, тя не може да служи като годно основание за имуществено разместване; друго такова не се установи по делото. Съдът 3 кредитира заключението на вещото лице и приема , че С. е платил общо 6644.40 лева възнаградителна лихва , от която непогасена по давност е останала платената след 27.09.

2016г. част , която се претендира .В тази връзка , съдът не споделя и възражението за изтекла в полза на ответното дружество погасителна давност, тъй като не са изминали повече от пет години от имущественото разместване , а основание за приложението на кратката давност няма.

Следователно иска по чл. 55 от ЗЗД е основателен в пълния си ( след изменението ) размер.

Разноските по иска се присъждат в тежест на ответното дружество.

Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се определя да е минималния такъв от 300 лева, определен по размер към датата на подаване на исковата молба от адвоката. Хонорарът се завишава предвид дължимия от адвоката данък „добавена стойност „

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Осъжда „Профи Кредит България “ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в София , бул. България № 47, бл. 53Е вх. В ет. 7, да заплати на Н. П. С., ЕГН **********, с настоящ адрес в ****************, сума от 2103.39 лева – платена без основание в периода от 27.09. 2016г. до 27.09. 2021г. възнаградителна лихва по договор за кредит между страните № ********* от дата 28.02.2014г. , ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба – 27.09. 2021г. до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда „Профи Кредит България “ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в София , бул. България № 47, бл. 53Е вх. В ет. 7, да заплати на Н. П. С., ЕГН **********, с настоящ адрес в ****************, сума от 417.14 лева разноски по делото .

Осъжда „Профи Кредит България “ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в София, бул. България № 47, бл. 53Е вх. В ет. 7, да заплати на адвокат Д. Г. Б., личен номер на адвокат

*******************, с адрес на дейност

************************* , сумата от 452.68 лева ( с ДДС ) хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5