Решение № 209 от 15.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Благоевград, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

Вили Дацов при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20241200500768 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. М. В. М., като процесуален представител на Т. Б. С., ЕГН **********, с адрес: *********, против Решение №199/04.06.2024 г. по гр.д.№195/2024 г. по описа на Районен съд-Петрич.

С атакуваното решение е отхвърлил предявените от адв.М. В. М. от АКПловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат в *********, в качеството му на пълномощник на Т. Б. С., ЕГН: **********, с адрес ********* и съдебен адресат *********, против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от В. М. И., искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 и предл. 1 ЗЗД, с които се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузата предвидена в чл.

8 от Договор за паричен заем № 849893 от 10.08.2023 г., сключен между Т. Б.

С. и „Креди Йес“ ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 260 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл.

146, ал. 1 от ЗЗП, поради противоречието й с добрите нрави на основание чл.

26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с 1 чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като неоснователни /недоказани/. В жалбата се излагат твърдения, че атакуваното решение е неправилно, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че съдът е следвало да отдели за безспорен фактът, че между страните е налице сключен договор за паричен заем №849893/10.08.2023 г. при главница от 500 лв., лихва от 51, 04 лв. и неустойка от 258, 96 лв., тъй като било видно от депозираната от „Креди Йес“ ООД молба от 28.05.2024 г. по даване на ход на делото, ответната страна признавала фактът на сключване на договор за паричен заем №849893/10.08.2023 г. при главница от 500 лв., лихва от 51, 04 лв. и неустойка от 258, 96 лв. и категорично е заявил, че не оспорва този факт и е поискал да не се допускат направените от жалбоподателя доказателствени искания. В този смисъл се поддържа, че между страните не съществува какъвто и да е спор относно фактът, че договора за паричен заем от 10.08.2023 г. е сключен, при главница от 500 лв., лихва от 51, 04 лв. и неустойка от 258, 96 лв. На следващо място, в жалбата се посочва, че атакуваното решение е неправилно, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че още с исковата молба жалбоподателят е направил искане на основание чл.190 ГПК съдът да задължи ответната страна да предостави намиращия се у нея договор за паричен заем №849893/10.08.2023 г., като това доказателствено искане не било уважено от районния съд. Твърди се, че жалбоподателят не разполага с копие на въпросния договор, неколкократно е ходил в офиса на ответното дружество с молба да му бъде предоставено копие на договора, но и до ден днешен такова не му било предоставено. Именно и в тази връзка се посочва, че на основание чл.190 ГПК чрез РС-Петрич, жалбоподателят е поискал ответната страна да бъде задължена да предостави процесния договор. На следващо място, в жалбата се твърди, че ответната страна не оспорва факта на сключване на договора, а напротив, признава неговото сключване и съдържание, т.е. не е налице спор между страните по делото, че договор за паричен заем №849893/10.08.2023 г. е сключван и то със съдържание: главница от 500 лв., лихва от 51, 04 лв. и неустойка от 258, 96 лв.

В жалбата се излагат още и съображения, че неправилно районният съд не е уважил доказателствените искания за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на въпроса сключван ли е между страните 2 посочения по-горе договор за паричен заем и при какви параметри на главница, лихва и неустойка. Неправилно не било уважено и доказателственото искане на жалбоподателя да се изиска от БНБ справка има ли сключен между страните договор за кредит №849893/10.08.2023 г. и при какви параметри. С оглед изложените съображения се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново решение, с което исковите претенции да бъдат уважени. Правят се и доказателствени искания. На първо място, иска се съдът на основание чл.190 ГПК да задължи ответната страна – „Креди Йес“ ООД, да предостави намиращ се у нея документ – договор за паричен заем №849893/10.08.2023 г. На второ място, иска се също така съдът да изиска справка от БНБ, има ли сключен между страните договор за кредит №849893/10.08.2023 г. и при какви параметри. И на трето място, моли се съдът да назначи съдебно-счетоводна експертиза, при която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши справка в деловодството на „Креди Йес“ ООД, да отговори на въпросите – сключван ли е между страните договор за кредит №849893/10.08.2023 г. и при какви параметри на главница, лихва и неустойка и в кой член от договора за кредит е посочена неустойката и за неизпълнението на какво задължение.

По реда на чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от другата страна по делото – „Креди Йес“ ООД. Посочва се, че жалбата е неоснователна и необоснована. Излагат се подробни съображения, че доводите на жалбоподателя са неоснователни. Във връзка с направените в жалбата доказателствени искания се заявява, че същите са неоснователни, доколкото ответникът не оспорва съществуването на въпросния договор за заем, а отделно от това, доколкото и договора за заем е бил подписан в два еднообразни екземляра, по един за всяка от страните по договора. Иска се потвърждаване на атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

При извършената проверка по реда на чл. 267 ГПК съдът констатира, че въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

3

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред РС – Петрич е образувано по молба на адв. М. В.

М. от АК-Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат в *********, в качеството му на пълномощник на Т. Б. С., ЕГН: **********, с адрес ********* и съдебен адресат *********, против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК:

200688545, със седалище и адрес на управление *********, представлявано от В. М. И..

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД – прогласяване нищожността на клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № 849893 от 10.08.2023 г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка, поради противоречието й с добрите нрави (пр. 3) и поради противоречието й със закона (пр. 1).

Между страните не се спори, че същите са се намирали в облигационна връзка по сключен договор за паричен заем, по който ищецът е имал качеството заемател, а ответното дружество – заемодател. В депозирано писмено становище процесуалният представител на ответното дружество сочи, че сключването на процесния договор е безспорен факт, като уточнява, че по Договор за паричен заем № 849893 от 10.08.2023 г. главницата е в размер на 500 лв., лихвата за целия период на договора за заем от 10.08.2023 г. до 10.01.2024 г. е в размер на 51,04 лв., а договорената между страните неустойка е в размер на 258,96 лв.

Пред първа инстанция, не са представени никакви доказателства за съдържанието на договора и в частност за съдържащата се в него клауза за неустойка, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, поради което съдът е приел,че ищецът не е ангажирал никакви доказателства за съдържанието на клаузата за неустойка, чието обявяване за нищожна претендира от правораздавателния орган и е отхвърлил иска.

С Определение № 1443/19.12.2024 г., въззивният съд е задължил въззиваемата страна „Креди Йес“ ООД да представи за датата на днешното съдебно заседание намиращ се в нея документ, а именно Договор за паричен заем от 10.08.2023 г. в заверен препис или оригинал, като му е указал последиците по чл. 161 от ГПК.

В изпълнение на дадените указания с нарочна молба постъпила за датата 4 на днешното съдебно заседание на 03.02. 2025 г. въззиваемото дружество „Креди Йес“ ООД освен, че изразява становище за даване ход на делото и че поддържа депозирания отговор на въззивната жалба, съобразно така постановеното определение от 19.12.2024 г. в закрито съдебно заседание , приложено представя и заверен препис от договор за паричен заем от 10.08.2023 г., ведно с погасителен план, общи условия и РКО за получена сума.

На първо място, след извършен анализ на съдържанието на договора, изхождайки от неговия предмет – предоставяне на заем, както и от страните по него – юридическо лице, което е небанкова финансова институция, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, ищеца – физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност, съдът приема, че процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което и при решаване на настоящия спор приложение следва да намерят правилата на действащия ЗПК, както и съгласно чл. 24 от ЗПК - на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Тъй като процесният кредит е предоставен на ищеца като физическо лице, същият има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

ЗПК въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, посочени в разпоредбите н а чл. 10 - чл. 12 от ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл.

24 ЗПК, за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за уважаване на иска - чл. 7, ал. 3 от ГПК (нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) и т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В настоящия случай, твърденията на ищеца за нищощност на договорна 5 клауза следва да бъдат разгледани в светлината на наличието на ГПР, отговарящо на изискванията на чл. 19 от ЗПК.

В чл. 3, ал. 5 от процесния договор е посочен размер на ГПР (49, 345%), който е в рамките на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По делото не е спорно, че при изчислението на този ГПР не е включена възложената в тежест на потребителя неустойка по чл.8 от договора, в случай, че не изпълни поетото задължение по чл. 6 от договора за предоставяне на описаните в тази клауза обезпечения на договора.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, по смисъла на този закон "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.