Решение № 1526 от 08.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1526 гр. София, 08.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20231100108787 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Д. Б. Г. - Д. и Б. Д. срещу Г. Н. Д., Ж. Г. Д. и конституираните на мястото на починалия в хода на производството първоначален ответник Б. Н. Д. негови наследници - В. И. Д., Ю. Б. Д. и Б.

Б. П..

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от ищците Д. Б. Г. - Д. и Б. Д. срещу ответниците Г. Н. Д., Ж. Г. Д., В. И. Д., Ю. Б. Д. и Б. Б. П., както следва:

1. Иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на установено по отношение на всички ответници, че ищците притежават правото на собственост върху недвижим имот, представляващ североизточно ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ - първото вляво на стълбището на тавана, находящо се на таванския (четвърти) етаж в сградата, представляваща етажна собственост в гр. София, район Слатина, ул. ****, при съседи на таванското помещение, съгласно нотариален акт № 200, том XIII, дело № 2931/1974 г., на Първи нотариус при СРС: стълбище, таванското помещение на П. и З. Д.и, от изток - дворно място, и отдолу апартамент на Ж. и Н. Д.и, с площ от 51,92 кв.м., което таванско помещение е прилежащо към притежаваното от ищците жилище - апартамент № 5, с идентификатор ***, находящ се на третия етаж, вляво на входа на сградата на ул. ****, в гр.

София, като придобито по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 07.08.2009 г., с нотариален акт № 195, том III, рег. № 15270, дело № 0565/2009 г., на нотариус № 302 при СРС, вписан в Сл. вп. при АВ под № 88, том XCVIII, дело № 21396, както и за осъждане на ответника Ж. Г. Д. да предаде на ищците владението върху процесното таванско помещение;

2. Иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника Ж. Г. Д. да заплати на ищците сумата от 10 828,23 лв. (след допуснато увеличение цената на иска в о.с.з. от 08.12.2025 г.), представляваща обезщетение за неоснователно ползване на горепосоченото таванско помещение за периода от 09.06.2020 г. до 09.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 09.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици, при условията на съпружеска имуществена общност, на горепосочения недвижим имот - таванско помещение, което няма статут на самостоятелен обект, а е прилежаща част към собственото на ищците жилище - апартамент № 5 с идентификатор № ***, находящ се на 1 третия етаж, вляво на входа на сградата на ул. ****, в гр. София. Апартаментът и прилежащото към него мазе вляво на стълбището, без посочен номер, с площ от 18 кв.м., при съседи: коридор, мазе на Н. и Л. К., дворното място, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, и заедно с ⅛ ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ VI-858, идентичен с парцел VI-7 от кв. 99 по плана на м. „Гео Милев“, София, понастоящем с идентификатор ***, ищците твърдят, че са придобили въз основа на нотариален акт № 195, том III, рег. № 15270, дело № 0565/2009 г., на нотариус № 302 при СРС, вписан в Сл. вп. при АВ под № 88, том XCVIII, дело № 21396, закупен от продавачите Б. Н. Д. и Г. Н. Д..

Твърдят, че по желание на продавачите процесното таванско помещение не било включено в нотариалния акт, но те дължали предаване на владението върху него, тъй като то било прилежаща част от прехвърления им апартамент № 5, което се установявало от легитимационния документ на продавачите - нотариален акт № 200, том XIII, дело № 2931/1974 г., на Първи нотариус при СРС. Фактическа власт върху таванското помещение се упражнявала от ответника Ж. Г. Д. - дъщеря на единия ответник и племенница на другия ответник, по воля на тези двама ответници. Последните с тези си действия, непредавайки владението върху таванското помещение и същевременно допускайки друго лице да го ползва, оспорвали правото на собственост на ищците, което титулярство произтичало от обстоятелството, че таванското помещение се явява прилежащо към техния апартамент № 5, без да има самостоятелно предназначение съгласно проекта на сградата. Същевременно, нито един от ответниците не притежавал самостоятелен обект в същата сграда, поради което изключването на таванското помещение, обективно противоречи на чл. 98, вр. чл. 37 ЗС, а сключеният договор за покупко-продажба в тази част бил нищожен и не пораждал правни последици, от което следвал извод, че прехвърлянето на собствеността с обект апартамент № 5 обективно включва и таванското помещение.

Претендират за сочения период и обезщетение в размер на средния пазарен наем от ответницата Ж. Д. поради невъзможността да ползват таванското помещение.

Ответниците Г. Н. Д., Ж. Г. Д., В. И. Д., Ю. Б. Д. и Б. Б. П. в срока по чл. 131 ГПК оспорват предявените искове. Поддържат, че страните никога не са имали воля да се продаде и таванското помещение, тъй като съгласно т. 1.2. от Предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот, сключен на 31.07.2009 г. между Б. Н. Д., Г. Н. Д., Д. Б. Г. - Д. и Б. Д., изрично е заявено и декларирано, че описаните в нотариален акт № 200, том XIII, дело № 2931/1974 г., на Първи нотариус при СРС, таванско помещение и гараж са отделни обекти и не се продават. Наред с това, в т. 3.2. от същия предварителен договор било предвидено, че „владението на имота се предава от продавачите на купувачите с нотариалното изповядване на покупко-продажбата между страните“, като изрично било конкретизирано, че ще бъде предадено единствено владението на апартамента, а не и това на таванското помещение.

Според ответниците при тълкуване на съдържанието на нотариалния акт от 1974 г. се установявало, че таванското помещение има характер на самостоятелен обект, непринадлежащо към продадения апартамент № 5, а като допълнителен аргумент изтъкват, че за таванското помещение се води отделна данъчна партида в регистрите на Столична община и за него се заплащат данък „Недвижим имот“ и такса „Битов отпадък“. Изтъкват и, че самата ищца Д. Д. признава самостоятелния характер на таванското помещение, тъй като в качеството си на домоуправител е водила таванското помещение в различните списъци на етажната собственост.

Поддържат, че след смъртта на своите родители, Г. Н. Д. и Б. Н. Д. стават собственици на процесния имот и притежават качеството владелци, поради което се позовават на придобивна давност, продължила повече от 10 години. С молба от 12.09.2024 г. ответниците са заявили, че след смъртта на двамата собственици владението върху процесното таванско помещение се упражнява от наследниците на Б. Н. Д. - В. И. Д., Ю. Б.

Д. и Б. Б. П., като фактическата власт е упражнявана както лично, а така и чрез ответника Ж.

2

Г. Д.. Твърди се, че владението и фактическата власт върху имота е упражнявана без прекъсване от 1974 г., поради което ответниците са придобили имота по давност.

С оглед посоченото ответниците считат предявения иск по чл. 108 ЗС за неоснователен. Ответницата Ж. Д. поддържа и, че обитава напълно правомерно процесния имот и не дължи на ищците претендираното обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

След допуснатото увеличение размера на осъдителния иск за заплащане на обезщетение за неоснователното ползване на процесния таван, ответниците са релевирали възражение за погасяване по давност на увеличената част над 5400 лв. до 10 828,23 лв.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С доклада по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че Г. Н. Д. и Б. Н. Д. са продали на ищците апартамент №5 с идентификатор №***, находящ се на третия етаж, вляво на входа на сградата на ул. ****, в гр. София, ведно с прилежащо към него мазе и идеални части от поземления имот, въз основа на нотариален акт №195, том III , рег. №15270, дело №0565/2009 г., на Нотариус №302 при СРС; че продавачите не са предавали владението върху процесното таванско помещение и че фактическата власт върху него се упражнява еднолично от Ж. Г. Д. понастоящем, както и в периода 09.06.2020 г. до 09.06.2023 г..

В първото по делото съдебно заседание е отделено като безспорно и обстоятелството, че до сключването на нотариалния акт от 2009 г., по силата на който ищците са закупили апартамент №5, процесното таванско помещение е било собственост на ответниците (и техните праводатели), а след продажбата на апартамента ответниците са продължили да упражняват фактическата власт с намерение да го държат като свое.

От представения предварителен договор от 31.07.2009 г. (л. 75-77), сключен между Б.

Н. Д. и Г. Н. Д., в качеството им на продавачи, и Б. Д. и Д. Б.а Г. - Д., в качеството на купувачи, се установява, че страните са се уговорили да бъде продаден следния недвижим имот: Апартамент, разположен на третия етаж вляво на входа на сградата на ул. ****, гр.

София по нотариален акт, а по удостоверение за данъчна оценка - апартамент № 5, заедно с мазе вляво на стълбището, както и ¾ идеални части от ¼ идеална част от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, съставляващо парцел VI-7, квартал 99 по плана на местността „Гео Милев“, гр. София, целият от 467 кв.м.

В т. 1.2. от предварителния договор е изрично предвидено, че продавачите заявяват и декларират, че описаните в нотариалния акт таванско помещение и гараж са отделни обекти и не ги продават.

Според приложения по делото нотариален акт № 195, том III, рег. № 15270, дело № 0565/2009 г. се установява, че на 07.08.2009 г., пред нотариус В. Б., с район на действие Районен съд - София, вписан под № 302 НК в регистъра на Нотариалната камара, Б. Н. Д. и Г. Н. Д. са продали на Д. Б. Г. - Д. следния недвижим имот: апартамент № 5, находящ се на третия етаж, вляво на входа на сградата на ул. ****, в гр. София, заедно с мазе вляво на стълбището, без посочени номер и площ, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 1/8 ид.ч. от дворното място, съставляващ УПИ VI-858 от кв. 99 по плана на м. „Гео Милев“, София, целият от 467 кв.м. В нотариалния акт е посочено, че владението върху имота, предмет на договора, се предава от продавачите на купувачите в деня на подписване на договора - 07.08.2009 г.

Видно от приложената към исковата молба схема от 02.03.2020 г., апартамент № 5 е с идентификатор *** в КККР.

Според приложеното към исковата молба удостоверение за граждански брак №052843 от 22.06.1996 г. Д. Б. Г. - Д. и Б. Д. са сключили граждански брак на 22.06.1996 г., поради което следва да се приеме, че закупеният през 2009 г. имот е тяхна съпружеска имуществена общност, доколкото няма данни и не се спори, че и понастоящем ищците са в граждански 3 брак.

Според представения констативен нотариален акт № 200, том XIII, дело № 2931/1974 г. по описа на нотариус П.П. - Първи нотариус при СРС, Ж. Г. Д. и Н. Б. Д. са придобили по силата на покупка на идеални части и съдебна спогодба правото на собственост върху апартамент, разположен на третия етаж вляво на входа на сградата на ул. ****, гр. София, заедно с гараж вляво на входа, мазе вляво на стълбището, както и таванско помещение с площ 51,92 кв.м. - първото вляво на стълбището за тавана, при съседи за тавана: стълбище, таванско помещение на П. З. Д.и, от изток – дворно място, и отдолу апартамент на Н. Д.и, заедно с ¼ идеална част от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, съставляващо парцел VI-7, кв. 99 по плана на м. „Гео Милев“, София, целият от 467 кв.м.

От Нотариален акт № 5, том IV, рег. № 15524/2009 г., дело №515/2009 г., по описа на нотариус В. Б., се установява, че на 12.08.2009 г. Б. Н. Д. и Г. Н. Д. са продали на Д.А.А., в качеството на купувач, правото на собственост върху гараж, находящ се на ул. ****, вляво на входа, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 1/16 идеална част от дворното място, съставляващо УПИ VI-858, идентичен с парцел VI-7, от кв. 99 по плана на м. „Гео Милев“, гр. София.