Решение № 63 от 11.08.2025, Районен съд - Елхово
- Съд
- Районен съд - Елхово
- Дело
- Гражданско дело 282/2023
- Вид
- Решение № 63
- Подписан
- 11.08.2025
- Състав
- Мартина Иванова Кирова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1, изр.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл.16 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.3, б."ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.8 параграф 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.12 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143- чл.148 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал. 2, т. 3, 5, 10 и т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал. 2, т. 3, 5, 10 и т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал. 2, т. 3, 5, 10 и т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал. 2, т. 3, 5, 10 и т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143- чл.148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143- чл.148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143- чл.148 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143- чл.148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143- чл.148 · Закон за защита на потребителите
- чл.23 · Закон за защита на потребителите
- чл.68д, ал.2, т.4 · Закон за защита на потребителите
- чл.68е · Закон за защита на потребителите
- §13а, т. 9 · Закон за защита на потребителите
- чл.3а · Закон за кредитните институции
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т. 7 - 12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.16 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.24 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.6 · Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.288 · Търговски закон
- § 1, т.5 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 63
***, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. МЕТОДИЕВА като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело № 20232310100282 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на предявени в обективно кумулативно съединяване искове по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД вр.с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП и по чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищцата - М. Ж. Ж. от ***, действаща чрез пълномощника си - адв.П. И. П. от АКХасково, с посочен съдебен адрес в гр.Хасково, е депозирала искова молба и допълнителна уточнителна молба с вх. №269/ 23.01.2024г. против „***“ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор С. Р. Я. и „***“ЕООД, представлявано от Управителя И. М. Ш., с която е заявила следните претенции при условията на обективно кумулативно съединяване иск по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД вр.с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП - за прогласяване нищожността на договорната клауза на чл.4, ал.1 от Договор за паричен заем № 2662820 от дата 30.10.2022г. сключен между първия ответник - „***" ЕАД и ищцата, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че противоречи на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП; - иск по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД вр.с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП - за прогласяване нищожността на договорната клауза на чл.8, ал.1 от Договор за поръчителство, сключен между втория ответник - „***" ЕООД и ищцата, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че противоречи на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и че договорните клаузи противоречат на чл.19, ал.1 от ЗПК, чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 от ЗПК и чл.19, ал.4 вр.с чл.21, ал.1 от ЗПК, както и иск по чл.124, ал.1 от ГПК - за признаване за установено, че ищцата не дължи сума в размер на 2800.00 лв., представляваща допълнително оскъпяване за предоставянето на надлежно обезпечение, обективирано в Приложение №1 към чл.8, ал.1 от Договор за поръчителство, сключен с „***" ЕООД на 30.10.2022г. към чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 2662820 от дата 30.10.2022г., сключен с „***" ЕАД.
Обстоятелствата, на които ищцата обосновава исковите си претенции са следните:
Твърди се, че на 30.10.2022г. ищцата е сключила с „***"ЕАД Договор за потребителски кредит № 2662820, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 3 600 лв., при годишен лихвен процент в размер на 40.00% и с годишен процент на разходите 48.21%. Договорено е погасяването на заема да стане чрез заплащането на 24 месечни анюитетни погасителни вноски съгласно Приложение № 1 към договора. В 1 иск.молба се сочи, че съгласно чл.4 от Договора за кредит, кредитополучателят се „задължава" в срок от броени часове, считано от датата на подаденото заявление за кредит, да представи на заемодателя едно от трите обезпечения, подробно описани в три точки. В същото време ищцата изтъква, че неясно защо от същата дата към Договора за потребителски кредит, се появява „Договор за поръчителство" сключен с втория ответник „***" ЕООД, като се сочи, че седалищата и адресите на управление на двете ответни дружества са идентични, както и е изтъкнат факта, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „***"ЕООД, е кредитодателя - „***"ЕАД. Визира се, че съгласно нарочно създадения „Договор за поръчителство" потребителят дължи възнаграждение на нарочно създаденото поръчителство в размер на 2 800.00 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които средно в размер на 116.66 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по процесния Договор за потребителски кредит № 2662820. Твърди се в иск.молба, че ищцата е усвоила изцяло предоставения й заем, но не дължи плащането на допълнителното оскъпяване, като изтъква доводи, че оспорените в тази насока договорни клаузи от двата процесни договора са нищожни, поради следните съображения:
- в случая като потребител ищцата се явява задължена от по-силната икономически страна по заемния контракт да сключи неизгодни и допълнително икономически обременяващи за нея клаузи каквато се явява тази по чл.4, ал.1 от договора и така да дължи трансформирана неустойка като - „възнаграждение на Поръчител" по сключения по принуда Договор за поръчителство. По този начин е направен опит кредитодателят да си осигури допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно се пробва да преодолее законовото изискване по чл.19, ал.4 от ЗПК за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума;
- преценката за действителността на клаузата на чл.4 от договора за кредит във връзка с договора за поръчителство и трансформирането на практика на неустойката във „възнаграждение на Поръчителя" и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението при спазване на критериите заложени в т.3 от T P на ОСТК на ВКС по г.д. № 1/009, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения;
- в договора са създадени препятствия пред потребителя да изпълни изискванията за осигуряване на обезпечение, за да възникнат условия кредиторът да начисли допълнително оскъпяване под скритата форма на „възнаграждение на Поръчителя";
- от съдържанието на договора е видно, че от кредитоискателя се изисква да предостави обезпечение, като се изтъква, че за кредит на такава ниска стойност от 3 600.00 лв. и с оглед специфичния профил на лицата, ползващи финансиране от фирми за кредитиране по чл.3а от ЗКИ, осигуряването на обезпечение е икономически невъзможно да бъде осигурено от потребителите. Недобросъвестно и в ущърб на потребителя небанковата финансова институция е поставила към него неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19 ал. 4 от ЗПК;
- поставянето на изисквания за осигуряването на лично, реално обезпечение противоречи и на чл.8 параграф 1 от Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК, тъй като от посочената разпоредба в светлината на съображение 28 става ясно, че при сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за кредитна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит, като в случая кредитодателя не е спазил това свое задължение за предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, поради което 2 финансовата институция не може да черпи права за себе си от собственото си противоправно поведение, колкото и свързани финансови институции да си създава, за да изведе легитимен интерес да претендира описаните допълнителни оскъпявания.
Изтъкват се в иск.молба и съображения, че трансформираната неустойка във „възнаграждение на Поръчителя" намерила място в Договора за поръчителство, която е във връзка с чл.4, ал.1 от Договора за потребителски кредит, е нищожна като нарушаваща добрите нрави и като неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, във връзка с чл.19, ал.1 от ЗПК, във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 от ЗПК, като в тази насока се сочи, че в Приложение № 1 към процесния договор за заем кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита и на посочения годишен лихвен процент по заема 40.00%. Сочи се, че освен уговорената възнаградителна лихва в кредитния контракт, страните не са уговорили други разходи, следователно кредиторът няма право да включва в обхвата на обявения в договора ГПР от 48.21% други разходи освен договорната лихва. В пряко нарушение на чл.19, ал.1 от ЗПК кредиторът е следвало да включи в ГПР скритите договорни лихви, уговорени като възнаграждение на поръчителя по Договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 30.10.2022г., представляващ неразделна част от Договора за паричен заем № 2662820 от същата дата, но след като я оповести на потребителя като възнаградителна лихва.
Посоченото в кредитния договор на размера на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. Освен това неравноправната клауза от договора за заем, сочеща неверен ГПР е в пряко противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и осъществява фактическия състав на чл.143, т.19 от ЗЗП и чл.21 от ЗПК, която постановява, че е нищожна договорната клауза, имаща за цел или за резултат заобикаляне на изискванията на ЗПК. Съгласно чл.146, ал.1 не произвежда пряко действие договорна клауза, с която се внася неравновесие в отношенията между търговците и потребителите.
Според изложеното в иск.молба търсената неустойка, трансформирана във „възнаграждение за поръчителя" за предоставено обезпечение по чл.4 по Договора за потребителски кредит № 2662820, спрямо която ищцата трябва да заплати сума в размер на 2800.00 лв., е нищожна поради нарушаване на основни принципи в гражданските и търговските взаимоотношения, а именно – принципа на добросъвестността и на справедливостта, като целта на спазването им е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата, като ищцата изтъква, че в случая е налице значителна нееквивалентност на насрещната престация по договорното съглашение.
В допълнение в иск.молба се сочат и съображения, че предвидената трансформирана неустойка във „възнаграждение на Поръчителя" е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД на три отделни правни основания: - поради нарушение на императивни разпоредби на ЗПК /чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.10а, ал.4 от ЗПК/, поради противоречие с добрите нрави /нарушен е принципа за еквивалентност на насрещните престации/ и поради заобикаляне на закона /разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК визира възбрана да се определя ГПР, който е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения/. Изтъкнати са и доводи, че сумата по Договора за поръчителство към чл. 4 от Договор за потребителски кредит № 2662820 е нищожна и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.24 от ЗПК, тъй като същата не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП. С иск.молба съобразно процесуалните правила ищцата е представила писмени доказателства и е направила доказателствени искания за ангажиране на доказателства. Ищцата претендира и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника си – адв.П. в размер на 600.00 лева, съобразно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС и съобразно фактическата и правна сложност на делото, като в тази насока представя списък на 3 разноските по чл.80 от ГПК /л.26 от делото/.
В съдебно заседание ищцата редовно и своевременно призована не се явява и не се представлява. В представени по делото писмени бележки от процесуалния представител на ищцата, адв.П., предявените при условията на обективно съединяване искови претенции се поддържат, като се излагат подробни доводи за тяхната основателност. В хода на провелите се на 19.02.2025г. и на 22.05.2025г. открити съдебни заседания, на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е допуснато по искане на адв.П., направено с нарочна писмена молба с вх.№ 3846/ 16.09.2024г. и уточнителна такава с вх.№4380/22.10.2024г., с копия връчени и на ответниците, изменение в основанието на предявените от ищцата М. Ж. Ж. по първоначалната искова молба две искови претенции по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД вр.с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП и една по чл.124, ал.1 от ГПК, като същите се считат предявени за следните правопораждащи юридически факти - сключен Договор за потребителски кредит №2663169 от дата 31.10.2022г. между „***" ЕАД и ищцата М. Ж. Ж. и Договор за предоставяне на поръчителство от дата 31.10.2022г., сключен между „***" ЕООД и ищцата М. Ж. Ж., от които правопораждащи факти ищцата извежда претендираните права, вместо първоначално заявените с иск.молба - Договор за потребителски кредит №2662820 от дата 30.10.2022г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 30.10.2022г. С писменото си становище по съществото на спора, ищцата чрез процесуалният си представител – адв.П. е взела отношение и по предявените насрещни искови претенции от ответника „***“ ЕАД, като е направила искане същите да бъдат оставени без уважение поради тяхната неоснователност и недоказаност, сочейки, че претендираното вземане произтича очевидно от изначално недействителен договор, а при това положение съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Претендира се и присъждане на разумно, пропорционално и справедливо адвокатско възнаграждение по оказаната безплатна адвокатска помощ от адв.
Разпечатката съдържа 20 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed04b2c6-25b2-44f9-987e-c546b922e3aa