Решение № 4703 от 06.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4703 гр. София, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Въззивно гражданско дело № 20241100506070 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 - чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на Н. Н. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „*******, чрез адв. А.М. - САК, със служебен адрес: гр.

София, ул. „*******, длъжник по изпълнително дело № 20208490402171 по описа на ЧСИ А.П., рег.№ 849 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, срещу разпореждане от 22.04.2024 г., с което е постановен отказ от съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Жалбоподателят намира постановения отказ за незаконосъобразен.

Излага, че по делото са извършени валидно изпълнителни действия по налагане на запор на банкови сметки на длъжника в „Райфейзенбанк България“ ЕАД и в „УниКредит Булбанк“ АД, съответно на 12.01.2021 г. и на 05.11.2021 година. Сочи, че следващите действия са за извършване на справки за наличие на имущество на длъжника, които не представляват валидни изпълнителни действия по смисъла на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, следователно не е прекъсната погасителната давност.

Твърди, че за периода 05.11.2021 г. - 22.04.2024 г. са изминали повече от две години, през които не са извършвани валидни изпълнителни действия по делото и не са постъпвали плащания от длъжника, поради което на 06.11.2023 г. е настъпила перемпция.

Поддържа, че на 22.04.2024 г. депозирал молба с вх. № 8080 за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, aл. 1, т. 8 от ГПК, във връзка с която бил постановен обжалваният отказ.

1

Моли да бъде отменено оспореното разпореждане като неправилно.

Жалбоподателят претендира направените разноски в настоящото производство.

Взискателят по делото - Столична община, не е депозирал отговор на жалбата.

В мотивите си по подадената жалба съдебният изпълнител заема становище за допустимост, но неоснователност на същата. Заявява, че по делото не е налице процесуално бездействие от взискателя, надвишаващо две години, поради което липсва основание за прекратяването му.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

На основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, във вр. с чл. 436, ал. 1 ГПК длъжникът може в двуседмичен срок да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи изпълнителното производство, поради което жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е депозирана в законоустновения срок, срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В жалбата се твърди, че е настъпила перемпция, което обстоятелство е основание за прекратяване на изпълнителното дело, като искането на длъжника в този смисъл е оставено без уважение от съдебния изпълнител.

Процесното вземане е публично по смисъла на чл. 162, ал. 1, т. 7 ДОПК по влязло в сила наказателно постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ органите, компетентни да установяват публични вземания, могат да възложат тяхното събиране на един или повече частни съдебни изпълнители, а на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.

С разпоредбата на чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите за прекратяване и приключване на изпълнението. Сред изброените основания за прекратяване на изпълнението е това по ал. 1 т. 8, с която е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Изпълнителното производство № 20208490402171 по описа на ЧСИ А.П., рег.№ 849 на КЧСИ, е образувано по възлагателно писмо за събиране на публични вземания на взискателя Столична община въз основа на влязло в сила наказателно постановление № 281498/2016 от 29.09.2016 година, с което на Н. Н. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община.

Възлагателното писмо за образуване на изпълнителното производство е 2 постъпило при съдебния изпълнител с вх. № 7550/04.09.2020 г., като с него на ЧСИ са възложени правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, предвиждащ, че по възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.

До длъжника Н. П. е отправена покана за доброволно изпълнение с изх.

№ 631 от 12.01.2021 г., съгласно която срещу нея е образуваното изпълнително дело, като са посочени и дължимите суми по изпълнителния лист и начислените такси.

От приложеното копие от изпълнителното дело се установява, че в периода 15.01.2021 г. - 08.11.2021 г. са предприети изпълнителни действия по налагане на запори върху банкови сметки на длъжника.

С разпореждания от 10.05.2023 г. и 08.01.2024 г. съдебният изпълнител е разпоредил да се извършат справки по отношение на длъжника за сключени трудови договори, наличие на пенсия или за открити банкови сметки и при положение, че се установи наличие на такива, да бъде наложен запор върху вземанията.

Във връзка с молба от 10.11.2023 г. от длъжника до ЧСИ А.П. е постановен отказ изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл.433, ал. 1, т.8 ГПК.

С молба с вх. № 8030 от 22.04.2024 г. от Н. П. отново е поискано от съдебния изпълнител да прекрати делото поради изтекъл срок, по-дълг от две години, в който от взискателя не е поискано извършване на изпълнителни действия срещу длъжника.

С обжалваното разпореждане от 22.04.2024 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати делото с мотиви, че не са налице предпоставките за това. Съгласно изложените обстоятелства, след образуване на изпълнителното дело са наложени запори върху вземания на длъжника към определени банки, последният от които е на 08.11.2021 година. След тази дата съдебният изпълнител е издал разпореждания за проучване на имущественото състояние и за налагане на запори при установяване наличие на вземания на длъжника.

В случая не е било необходимо взискателят да подава нарочна молба за осъществяване на предприетите изпълнителни действия, доколкото изрично с възлагателното писмо съдебният изпълнител е бил оправомощен по чл. 18 ЗЧСИ за извършването на такива.

Неправилни са възраженията на жалбоподателя, че предприетите по делото изпълнителни действия след налагането на запорите върху банковите сметки на длъжника не представляват валидни изпълнителни действия, с които се прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С издаването на посочените разпореждания съдебният изпълнител от името и за сметка на взискателя е разпоредил налагане на нови запори върху вземания на длъжника.

3

В съответствие с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.

1 ЗЧСИ), като сред изброените способи е насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. При изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва давността, освен когато е съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права. За прекъсване на срока по чл. 433, т. 8 ГПК е без значение дали способът е реализиран и дали са постъпвали по сметка на съдебния изпълнител суми за погасяване на дълга. Релевантен е фактът на конкретно извършено изпълнително действие, което в случая е сторено от съдебния изпълнител в резултат на възлагането по чл. 18 ЗЧСИ.

Перемпцията представлява санкция за бездействащия взискател, който чрез свои искания за прилагане на изпълнителни способи следва да поддържа висящността на процеса. В случая такова бездействие не се установява.

Срокът тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. След запора върху банковите сметки от 08.11.2021 г., двугодишният срок е прекъснат преди изтичането му с предприетите действия от ЧСИ по възлагане съответно на 10.05.2023 г. и 08.01.2024 г. и понастоящем не е изтекъл.

По изложените съображения депозираната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли, а обжалваното разпореждане за отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

С оглед изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.

С оглед на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н. Н. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „*******, чрез адв. А.М. - САК, със служебен адрес: гр. София, ул. „*******, срещу разпореждане от 22.04.2024 г. по 4 изпълнително дело № 20208490402171 по описа на ЧСИ А.П., рег.№ 849 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, за отказ за прекратяване на изпълнителното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5