Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 108 от 12.04.2024, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно наказателно дело 129/2024
Вид
Определение № 108
Подписан
12.04.2024
В сила
12.04.2024
Състав
БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ, ВИКТОР БОГДАНОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 108 гр. Перник, 12.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20241700600129 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 4 НПК.

С определение № 106 от 20.02.2024 г., постановено по НЧХД № 782/2023 г., Районен съд Перник е присъдил в тежест на подсъдимия Б. Д. М. сторените от бюджета на съда разноски за съдебномедицинска експертиза (СМЕ) в размер от 310 лв.

Срещу определението е постъпила частна жалба от подсъдимия. С нея се иска определението да бъде изменено, като бъде отменено за разликата над 50 лв. до 310 лв., тъй като посочената разлика от 260 лв. представлявала първоначалния депозит за вещото лице по въпроси, касаещи доказване на обвинението на тъжителката.

Ответната страна (тъжителката по НЧХД) С.Й.И. не е взела становище по жалбата.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

НЧХД № 782/2023 г. по описа на Районен съд Перник е образувано по тъжба на С.Й.И. за нанесена от Б. Д. М. лека телесна повреда на ***, около 08.30 ч., в ***, общ. Перник, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето – нанасяне на удар с ръка в лицето и нанасяне на удар с ръка в корема. В отговор подсъдимият Б. Д. М. е възразил, че по време на инцидента тъжителката също му е причинила болка с действията си, като го е одрала по лицето и го е стиснала за тестисите.

С присъда № 8 от 08.02.2024 г. по НЧХД № 782/2023 г. Районен съд Перник е признал подсъдимия за виновен в това, че на посочените в тъжбата време и място е нанесъл на тъжителката лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 НК – болка без разстройство на здравето чрез нанасяне на удар с ръка в лицето, като тъжителката е отвърнала веднага със също такава по вид телесна повреда, поради което е освободил и двамата от наказателна отговорност на основание чл. 130, ал. 3 вр. ал. 2 НК. Със същата присъда подсъдимият е 1 признат за невинен и е оправдан по обвинението в останалата му част, а именно – при горните обстоятелства да е нанесъл удар на тъжителката с ръка в областта на корема.

Предвид това, доколкото е приложил института на реторсията, и като е съобразил и цитирал в мотивите към присъдата трайна и изобилна съдебна практика, Районен съд Перник е постановил, че сторените от страните разноски следва да останат за всяка една от тях така, както са направени.

В производството обаче са сторени и разноски от бюджета на съда за служебно назначената съдебномедицинска експертиза в общ размер от 310 лв. По въпроса чия е окончателната отговорност за тези разноски първият съд се е произнесъл с отделно от присъдата определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. С това определение тези разноски са възложени изцяло в тежест на подсъдимия, поради което и същият го обжалва с изложените вече доводи, а именно - иска определението да бъде изменено, като бъде отменено за разликата над 50 лв. до 310 лв., тъй като посочената разлика от 260 лв. представлявала първоначалния депозит за вещото лице по въпроси, касаещи доказване на обвинението на тъжителката.

Настоящият състав намира за необходимо да посочи на първо място, че съгласно чл.

187, ал. 2 НПК по дела за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия до съда, разноските се внасят предварително от частния тъжител. В настоящия случай с протоколно определение от 20.07.2023 г. първият съд е назначил служебно експертиза по въпроси, чийто отговор е бил необходим за доказване на обвинението. Вместо обаче да приложи цитираната норма на чл. 187, ал. 2 НПК, районният съд е определил възнаграждението на вещото лице в размер на 260 лв. да бъде платимо от бюджета на съда.

Впоследствие в откритото заседание на 08.02.2024 г. защитата на подсъдимия е поставила на вещото лице допълнителни въпроси, във връзка с което първият съд правилно и в съответствие с чл. 187, ал. 3 НПК е определил допълнително възнаграждение в размер от 50 лв., платимо от бюджета на съда. След изслушване на заключението по експертизата в същото заседание е определено сумарно възлизащото на 310 лв. възнаграждение да бъде изплатено на вещото лице, за което е издаден разходен-касов ордер (видно от протокола). В обобщение, при спазване на нормите на чл. 187, ал. 2 и 3 НПК районният съд е следвало да изиска от тъжителя предварително внасяне на първоначалния депозит за СМЕ в размер на 260 лв. и да остави като първоначално платимо от бюджета на съда само допълнителното възнаграждение от 50 лв. за въпросите на защитата. Доколкото вместо това е определил за платимо от бюджета на съда и е заплатил цялото възнаграждение на вещото лице, включително и за въпросите, касаещи доказване на обвинението, първият съд се е поставил в ситуация да се произнесе с крайния си акт (в случая с определение по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК) по въпроса за окончателното разпределение на тези 260 лв.

При съблюдаване на буквалната и формална логика на чл. 189, ал. 2 НПК разноските по първоначалния депозит би следвало да бъдат разпределени в тежест на тъжителката.

Този подход обаче не се явява справедлив, доколкото защитата също е ангажирала вещото лице с въпроси, чийто отговор е позволил доказването на насрещно нанесена лека телесна повреда. В същото време допълнително определеното възнаграждение от 50 лв. не може да овъзмезди само по себе си труда на вещото лице за тези допълнителни въпроси. Ето защо, сторените разноски в общ размер от 310 лв. следва да бъдат разделени поравно между тъжителя и подсъдимия – по 155 лв. за всеки. Поради това обжалваното определение следва да бъде изменено, като се отмени в частта, в която Б. Д. М. е осъден да заплати на Районен съд Перник разноски за разликата над 155,00 лв. до 310,00 лв., и вместо това С.Й.И. да бъде осъдена да заплати на Районен съд Перник сумата от 155,00 лв.

Така мотивиран, Окръжен съд Перник

2

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 106 от 20.02.2024 г., постановено по НЧХД № 782/2023 г. на Районен съд Перник, като го ОТМЕНЯ в частта, в която Б. Д. М., ЕГН **********, е осъден да заплати на Районен съд Перник разноски за разликата над 155,00 лв. до 310,00 лв., и вместо това ОСЪЖДА С.Й.И., ЕГН **********, да заплати на Районен съд Перник сумата от 155,00 лв., представляваща разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3