Решение № 13507 от 08.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13507 гр. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.Г.М. при участието на секретаря И.И.И. като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20221110126162 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от И. Г. Д. срещу ******** обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № РД-***** от 21.03.2022 г. на Председателя на управителния съвет на ********, като незаконосъобразно, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „специалист“ в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Хасково, отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално *** управление при *********, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 221, ал. 2 КТ за сумата от 1247 лв. – недължимо платено на работодателя обезщетение за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане.

Ответникът – ********, с писмен отговор на исковата молба от 24.10.2022 г., подаден чрез процесуалния пълномощник юрисконсулт С.Л. заявява възражения против предявените искове и моли съда да ги отхвърли изцяло. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

Не се спори между страните по делото, а и от събраните в процеса писмени доказателства се установява и съдът приема за доказано, че към 21.03.2022 г.

И. Г. Д. е работил при ответника ******** по трудов договор за неопределено време, като е заемал длъжността „специалист” в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Хасково, отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално *** управление при ********. Така съществувалото трудово правоотношение е прекратено едностранно от работодателя, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено на служителя дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед № РД-*****/21.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на ********, считано от 21.03.2022 г., на която дата посочената заповед е връчена на служителя – ищец, съобразно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ.

Видно от ангажираната в процеса и от двете страни, в заверен от съответната страна препис Заповед № РД-*****/21.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на ******** е, че на И. Г. Д. е наложено дисциплинарно наказание “УВОЛНЕНИЕ” на основание чл. 188, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10, чл. 190, ал. 1, т, 4, т. 5 и т. 7 от КТ и при спазване на изискванията на чл. 189, чл. 193 ал.1, чл. 194 и чл. 195 от КТ. В заповедта е прието от страна на дисциплинарно наказващия орган при работодателя, че е налице виновно нарушение на трудовата дисциплина от страна на служителя, „изразено в продажба на *** продукт – 4 броя електронни винетки на цена от 8 евро, вместо определената такава от 10 /десет/ лева или евровата й равностойност в размер на 5 /пет/ евро.

Служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия, с което е компрометирал оказаното му доверие, като по този начин е злепоставил работодателя пред трети лица, както и е ощетил гражданите чрез измама в цената на услугата. Служителя е нарушил и основния принцип на Кодекса на поведение на служителите в държавната администрация, а именно принципа на законност, съгласно който следва да изпълнява служебните си задължения при строго спазване на законодателството в Република България, като съдейства за провеждането на държавна политика, основаваща се на принципите на правовата държава. По този начин служителят е извършил дисциплинарно нарушение, по смисъла на 2 чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 от КТ, а именно:

- злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения;

- неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение;

- злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения;

- ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството на стоката или услугата;

- други тежки нарушения на трудовата дисциплина.“

Сочи се още в заповедта, че „служителят с уронил доброто име па ******** и в частност Национално *** управление, изразяващо се в използване на оказаното от работодателя доверие за неправомерно, умишлено извличане на парична облага, което е нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ и чл. 187, ал, 1, т.10 от КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, а именно Кодекса на поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) и Кодекса за поведение на служителите в ******** (КПСАПИ). С поведението си служителят е нарушил грубо чл. 4, ал. 4 и чл. 7, ал. 1 от Кодекса на поведение на служителите в ******** и чл. 2, ал. 1, 2 и 5 и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, а именно, че дейността на служителите се осъществява при спазване принципите на законност, лоялност, честност, безпристрастност, политическа неутралност, отговорност и отчетност, да изпълнява служебните си задължения при строго спазване на законодателството в Република България, като съдейства за провеждането на държавна политика, основаваща се на принципите на правовата държава, както и да следва поведение, което не накърнява престижа на държавната служба, не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот. Г-н Д. е бил длъжен да се въздържа от действия, 3 които биха уронили престижа на държавната служба, би злоупотребил с доверието на работодателя и би ощетил гражданите в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото, качеството иа стоката или услугата.

Извършеното нарушение от г-н Д. представлява уронване доброто име на ********, като институция в частност Национално *** управление, както и злоупотреба с доверието на работодателя, изразяващо се в използваното от работодателя доверие за неправомерно, извличане на парична облага.

Нарушението е извършено умишлено, като това го утежнява и обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.“ Фактическите действия на служителя, мотивирали работодателя да квалифицира по така описания начин поведението на И. Г. Д. са: „продажба на *** продукт – 4 броя електронни винетки на цена от 8 евро, вместо определената такава от 10 /десет/ лева или евровата й равностойност в размер на 5 /пет/ евро“. На първа страница от заповедта се сочи, че „на 27.08.2021 г. от 23:00 ч. до 03:30 ч. на 28.08.2021 г. е осъществена вътрешна проверка в сектор КП - Хасково от Г.Д.В. - главен инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ - Хасково (КП-Хасково), отдел „Контрол и правоприлагане“ (КП), НТУ, съвместно със С.М. - инспектор в сектор КП - Хасково, отдел КП, НТУ, на АМ „Марица“, на отбивката за с. Капитан Андреево. Проверката се изразявала в спиране па автомобили и проверяване за електронна винетка, а именно налична ли е била такава, от къде е била закупена и съответно на каква цена. При така извършената проверка се е установило, че закупените електронни винетки от пункта на ГКПП „Капитан Андреево“ са продавани от служителя И. Г. Д. на цена от 8 /осем/ евро, вместо определената такава от 10 /десет/ лева или евровата й равностойност в размер на 5 /пет/ евро. Констатирани са продажби на електронни винетки с по-висока цена за следните автомобили с peг. номера: ****** - France – уикенд винетка на стойност 10 лв„ продадена за 8 евро; ***** - France – уикенд винетка на стойност 10 лв., продадена за 8 евро;

******* - Germany – уикенд винетка на стойност 10 лв., продадена за 8 евро;

****** - Belgium – уикенд винетка на стойност 10 лв., продадена за 8 евро.“ Сочи се още в заповедта, че „след извършената констатация, водачите на описаните по-горе превозни средства са били поканени да се върнат до ГКПП „Капитан Андреево“ – пункт продажба на ел. винетки.“, където „по график е бил дежурен и служителят И. Г. Д. - специалист продажба на винетки и маршрутни карти. След проведен разговор с него от страна на главен 4 инспектор Г.В. и показване на разписките за електронни винетки, закупени от водачите на описаните автомобили, се е установило, че електронните винетки са продавани на цена от 8 евро, вместо определената такава от 10 /десет/ лева или евровата й равностойност в размер иа 5 /пет/ евро. Разпоредено е на служителя Д. да възстанови надвзетата сума на тези и други водачи, които току що са си закупили електронни винетки на пункта, отново на цена от 8 евро.“ На страница 3 от същата заповед в т. 7 се сочи и следното твърдение на проверяващия В.: „трима от шофьорите посочиха специалист И. Д., че им е продал винетките, а другият посочи Ц.К.. Впоследствие И. Д. възстанови сумите и на четиримата шофьори. В процеса на работа от опашката се обадиха и още шофьори, на които им е била вече взета сумата от 8 евро. Специалист Д. възстанови суми и на тях …..свидетели на това деяние бяхме аз и С.М.“.

В заповедта не се сочи кои конкретно три електронни винетки, измежду четирите посочени са продадени от ищеца, вместо това му е вменена продажбата и на четирите винетки.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства обективно не се установява ищецът И. Г. Д. да е продал на водачите на четирите посочени в заповедта автомобила с peг. номера, съответно ****** - France; ***** - France;

******* - Germany; ****** – Belgium, уикенд винетка на стойност 10 лв., за завишена цена от 8 евро. От показанията и на тримата свидетели Ц.К., Г.В. и С.М. се установява, че служителят, който продава електронната винетка, разпечатва разписка за продажбата, разписва я и я дава на шофьора, който е закупил същата. По делото са представени четири разписки за електронни винетки, продадени на 28.08.2021 г., съответно в 00:15:43 часа, в 00:29:00 часа, в 00:30:05 часа и в 00:31:40 часа (лист 43, 44, 45 и 46 от делото), като нито се твърди от някоя от страните по делото, нито се установява върху тези разписки или върху някоя от тях да е положен подпис от служителя И. Г. Д. за извършена от него продажба. В показанията си свидетелят В. излага, че за обстоятелството кое лице е продало съответните *** продукти „това беше констатирано и по самите подписи на разпечатките“. Съдът не кредитира последните показания, като некореспондиращи с ангажираните по делото четири разписки за електронна винетка, продадени на 28.08.2021 г., съответно в 00:15:43 часа, в 00:29:00 часа, в 00:30:05 часа и в 00:31:40 часа, върху които не се установява да е налице подпис на ищеца И. Г. Д., образци от подписа на когото се съдържат в други събрани по делото доказателства, ангажирани 5 както от ищеца, така и от ответника – подписа на служителя в трудовия договор, в длъжностната характеристика, в декларации, в заповед от 22.02.2021 г. и в други документи, връчвани срещу подпис на ищеца по повод трудовото правоотношение с ответника. По делото не са ангажирани от страна на ответника доказателства, които да направят обективна връзка между ангажираните с писмения отговор, оспорени от ищеца, четири разписки за електронна винетка, продадени на 28.08.2021 г., съответно в 00:15:43 часа, в 00:29:00 часа, в 00:30:05 часа и в 00:31:40 часа на чуждестранни граждани и ищеца по делото И. Д.. Не се установява той да е осъществил твърдените продажби, нито се установява да е осъществил някакви продажби на *** продукти, включително и на стойност несъответстваща на действителната цена на продукта. Ръкописно изписаните върху четирите документа на чужд език текстове не се установява на коя дата са изписани, нито общия превод на лист 47 от делото може да се приеме за точен превод на български език на ръкописното съдържание на чужд език върху всеки един от четирите документа, обективирани в делото на лист 43, 44, 45 и 46.