Определение № 1015 от 31.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1015 гр. София, 31.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002902702 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Ф. Й. (трето лице-помагач на ответника „Автостъкла“ ООД), като тази жалба е приподписана от адв. Др. Г. от ВтАК, с надлежно учредена по делото представителна власт (пълномощното се намира на л. 6 от ч. т. д. № 1937/2024 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.), срещу решение № 14/09.01.2024 г., постановено по в. т. д. № 684/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решение № 73/16.01.2023 г., постановено по т. д. № 2672/2021 г. по описа на Софийския градски съд, ТО, VI-8 състав, допълнено с решение № 765/14.06.2023 г., с което са уважени предявените от В. Ц. Д. срещу „Автостъкла“ ООД кумулативно обективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на приетите решения на общото събрание на съдружниците, проведено от 14,00 часа на 07.12.2021 г., както следва: 1) за изключване на В. Ц. Д. като съдружник в дружеството; 2) за уреждане на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ на имуществените последици между дружеството и прекратилия участието в него съдружник; 3) за едновременно намаляване на капитала на дружеството със сумата от 2500 лв., представляваща подлежащите на връщане на изключения съдружник 25 дружествени дяла, всеки в размер на 100 лв., и ефективно увеличен капитал 1 със сумата от 2500 лв. чрез записване на нови 25 дружествени дяла, всеки на стойност от 100 лв. от съдружника М. Ф. Й.; 4) за промяна на фирменото наименование на дружеството на „Автостъкла кобра”

ЕООД; 5) за освобождаване на В. Ц. Д. като управител на дружеството и заличаването от Търговския регистър и 6) за промяна на дружествения договор/учредителния акт на дружеството.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като апелативният съд не е спрял съдебното производство на основание чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК до решаване със сила на пресъдено нещо на преюдициален правен спор, който е предмет на т. д. № 2743/2021 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав, образувано по предявени от предходно изключения съдружник – третото лице-помагач на ответника в настоящото съдебно производство, искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ срещу решението на общото събрание за изключването му. Счита, че в случай че настоящото исково производство бе спряно до решаване със сила на пресъдено нещо на твърдения обуславящ правен спор, би се изяснило обстоятелството дали общото събрание основателно е приело законосъобразни решения, които са предмет на конститутивните искове за отмяна по чл. 74, ал. 1 ТЗ, въз основа на които е образувано настоящото дело. Твърди, че въззивният съд е достигнал до неправилния правен извод, че общото събрание, на което са били взети релевантните решения, не е било редовно свикано от лице без представителна власт – пълномощника на управителите Георги Йотов. В този смисъл, поддържа, че щом ищцата не се е противопоставила незабавно след узнаването, то на основание чл. 301 ТЗ с конклудентни действия другият управител В. Д. е потвърдил тези действия на пълномощника, свикал надлежно процесното общо събрание.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК със самостоятелните селективни основания, уредени в чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК – решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно, като поставя следния процесуалноправен въпрос, имащ значение не за процесуалните предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, както е посочил, а за обосноваване на твърдяната недопустимост на въззивното решение, за което и касационният съд следи служебно: „Висящността на съдебен спор относно валидността и законността на предходно решение на общото събрание на 2 съдружниците, което обуславя свикването и провеждането на последващо събрание на кредиторите, основание ли е за преюдициалност на спора и спиране на делото?“.

Ответниците по касационната жалба са подали в законоустановения срок писмени отговори, в които В. Ц. Д. развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба, а „Автостъкла“ ООД – чрез назначения от съда на основание чл. 29, ал. 4 ГПК особен представител адв. К. П., изразява становище за основателност на касационната жалба и за обосноваване на процесуалните предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, приподписана от пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е установил правнорелевантните по делото факти – към 07.12.2021 г. В. Ц. Д. и М. Ф. Й. са съдружници в „Автостъкла“ ООД. С връчена покана до В. Ц. Д. на 29.11.2021 г. - чрез търговски пълномощник на дружеството, ищцата е била предупредена в срок от три дни от получаването да преустанови действията си против интересите на дружеството, насочени към преустановяване на дейността и закриване на търговски обекти, прекратяване на трудовите правоотношения със служителите, преустановяване на доставките на стока, необходима за упражняване на търговската дейност, саботиране на дейността чрез насочване на клиенти към други свързани лица и неизпълнение на договорите на дружеството към неговите клиенти, като е поканена на извънредно общо събрание на съдружниците на 07.12.2021 г. от 14,00 ч., с посочен в поканата дневен ред. Такова общо събрание на съдружниците в „Автостъкла” ООД се е 3 провело на 07.12.2021 г. от 14,00 ч. – на него е присъствал само съдружникът М. Ф. Й.. То е приело решенията, предмет на конститутивните искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, въз основа на които е образувано настоящото дело.

През същия ден - на 07.12.2021 г., но по-рано - в 9,00 ч., е било проведено друго общо събрание на съдружниците на ответното търговско дружество, на което съдружникът В. Ц. Д. е приела следните решения: изключва съдружника М. Ф. Й. - поради извършване на действия против интересите на дружеството и неоказване на съдействие относно осъществяване на дейността на дружеството; изплащане равностойността на дяловете на изключения съдружник; разпределяне дяловете на изключения съдружник и тяхното поемане от оставащия съдружник; продължаване на дейността на дружеството като ЕООД и заличаване на изключения съдружник като управител. От невлязло в сила решение № 1279/26.10.2023 г., постановено по т. д. № 2743/2021 г. по описа на СГС, се установявало, че е отменено решението за изключване на М. Ф. Й. като съдружник в „Автостъкла“ ООД.

Апелативният съд е приел за неоснователен правния довод на въззивника, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като съдебното производство не било спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт по т. д. 2743/2021 г. по описа на СГС - поради обусловеност на качеството съдружник на М. Ф. Й. към момента на провеждане на общото събрание на ответното търговско дружество - 07.12.2021 г., от 14,00 ч.

Изяснил е, че общото събрание на съдружниците, проведено в 9,00 ч. на 07.12.2021 г., на което се е явил ищецът, е изключило другия съдружник (третото лице-помагач), а третото лице-помагач на страната на ответника е изключил другия съдружник (ищеца) на проведеното на същата дата, но от 14,00 ч., общо събрание на съдружниците. Счел е, че липсата на обусловеност е изключена в настоящия случай, тъй като предмет на първото дело е изключването на единия съдружник, а предмет на второто дело е изключването на другия съдружник. Съобразил е, че предметът на оспорените по двете искови производства дела не са тъждествени съобразно тяхното предметно съдържание; приети са от различни общи събрания, всяко едно свикано и проведено отделно - изходът на спора по предявените конститутивни искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, предмет на т. д.

2743/2021 г. по описа на СГС, няма преюдициално значение за правилното 4 решаване на правния спор по конститутивните искове, предмет на настоящото дело. Изяснил е, че евентуалната отмяна на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ на решенията на общото събрание на съдружниците, проведено на 07.12.2021 г., от 09.00 ч., за изключване на М. Ф. като съдружник и за освобождаването като управител, ще породи действие занапред, поради което не би било обуславящо за преценката на съда, разглеждащ настоящите искове, вкл. по въпроса дали ищецът е активно легитимиран да предяви иск за отмяна на последващо решение, с което и той е изключен от предходно изключения съдружник. В случай че производството по първите конститутивни искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ приключи с решение за тяхното отхвърляне, това решение също няма да има значение за произнасянето на съда по основателността (а и по допустимостта) на настоящите искове, тъй като то няма да внесе промяна в съществуващото след 9,00 ч. на 07.12.2021 г. правно положение, а именно дали може вече изключен съдружник на последващо събрание в същия ден да изключи другия съдружник. Апелативният съд е приел, че съгласно константната практика на ВКС решенията на общото събрание за промяна в персоналния състав на съдружниците (в случая за изключване на ищцата като съдружник и за освобождаването като управител) пораждат незабавно действие във вътрешните отношения в дружеството от момента на тяхното приемане, поради което липсата на преюдициална връзка между двете дела изключва приложимостта на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което в настоящия случай не намира приложение ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Разглеждайки повдигнатия с въззивната жалба правен спор, апелативният съд е счел за неоснователен правния довод на въззивника, че общото събрание било свикано редовно от управителите - чрез пълномощника Г. Й. Изяснил е, че това пълномощно е подписано само от управителя М. Ф. на 13.10.2020 г., което е два дни по-рано от вписването в ТР на обстоятелството, че „Автостъкла“ ООД се представлява от двамата управители само заедно 15.10.2020 г. Съобразил е, че търговският пълномощник с пълномощно по чл.

26 ТЗ притежава представителната власт пред трети лица - за сделки и действия, свързани с търговската дейност на дружеството, но не и за извършване на действия за дружествените дела – относно отправяне на предупреждение за изключване на конкретен съдружник и за свикване на 5 съответно общо събрание на съдружниците. По същите правни съображения е приел за неоснователно и съждението на въззивника, че била спазена процедурата по изключване на другия съдружник по реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ.

В този смисъл, приел е, че надлежно не е било отправено предупреждение за изключване на ищцата нито от управителя, нито от другия съдружник, респ. от лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците. Следователно, пълномощникът не притежавал валидно учредена представителна власт да свиква общо събрание на съдружниците и да изпраща покани – в противоречие с изискванията за законосъобразност, предписани в чл. 138, ал.

1 ТЗ и чл. 139, ал. 1 ТЗ. От друга страна, апелативният съд е съобразил, че след 15.10.2020 г. дружеството се представлявало от двамата управители само съвместно, поради което и на това основание е приел, че процесното общо събрание не е свикано надлежно, респ. че не е надлежно отправена покана до изключвания съдружник.