Решение № 14164 от 21.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14164 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110125426 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 167605/22.05.2024 г. и с молба с вх. № 96965/19.03.2025 г./ на „.......“ ЕАД срещу А. П. Д., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. ..., магазинно помещение, с абон. № ....6, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68356/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 943.32 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за стопански нужди през периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г., с чийто размер ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 12.12.2023 г. до окончателното плащане; 185.10 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 04.12.2023 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че ответникът и М. Х. Д. са ползвали доставяната в процесния имот през исковия период топлинна енергия за стопански нужди, но не са сключили с него договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Сочи, че като са ползвали и не са заплащали доставяната топлинна енергия, те са се обогатявали за сметка на дружеството, поради което за тях е възникнало задължение да заплатят разделно на ищеца стойността на ползваната топлинна енергия за исковия период, като всеки от тях дължи по 1/2 от нея. Излага, че те са били длъжни да я заплащат в 20-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, но са изпаднали в забава, както и че им е изпратена покана за доброволно плащане, но такова не е извършено. Посочва, че дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвано от „....“ ЕАД, като са издавани изравнителни сметки въз основа на 1 действителния разход на уредите за дялово разпределение. Претендира целите задължения от ответника в лично качество и в качеството на законен наследник на М. Х. Д..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. П. Д. е подал отговор на исковата молба и допълнителен отговор, с които оспорва предявените искове. Признава правото си на собственост върху процесния имот. Излага, че за имота не е подписан договор за доставка на топлинна енергия, защото той не е топлофициран. Твърди, че имотът никога не е бил включван в отоплителната инсталация на сградата, защото няма изградени съоръжения и инсталации, които да позволяват това, респ. в него няма монтирани тръби и радиатори.

Твърди, че имотът няма общи части с останалите обекти в жилищната част на сградата, защото се намира отстрани на сградата и е със самостоятелен вход. В тази връзка акцентира на обстоятелството, че процесният имот и неговите собственици не фигурират в Списъка на етажните собственици към Протокол от 30.09.2002 г. от проведено общо събрание на етажната собственост, касаещ сключването на договор с топлинен счетоводител. Оспорва да е бил уведомяван за претенциите на ищеца. Поради липсата на отоплителни уреди и топломери в имота оспорва извършването на техен отчет, респ. оспорва реалната доставка на топлинна енергия за имота. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на ищеца „....“ АД твърди, че през период, обхващащ и исковия, не е осигуряван достъп за проверка на актуалното състояние на вътрешната инсталация в имота за отопление и топла вода, но според данните, с които то разполага, през процесния период в имота не е имало присъединени отоплителни тела към разклоненията на общата отоплителна инсталация, но е консумирана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, а топла вода е консумирана без наличие на надлежно узаконен водомер за топла вода.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68356/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед. Извод за последното следва от обстоятелството, че единият длъжник по заповедта – М. Х. Д., е починала в хода на заповедното производство и е оставила като единствен наследник по закон другия длъжник, който е конституиран като длъжник и за задълженията на починалата, като в исковото производство от него се претендират целите задължения – предмет на издадената заповед.

Ищецът обосновава вземането си за стойността на доставяната топлинна енергия при твърдения за неоснователно обогатяване на ответника с тази стойност, доколкото той и М.

Х. Д., на която ответникът се явява единствен законен наследник, са имали качеството на потребители на топлинна енергия за стопански нужди, но въпреки отправената от ищеца 2 покана не са подписали писмен договор, като са ползвали доставената в имота им топлинна енергия, без да я заплащат, поради което е налице тяхно обогатяване и обедняване на ищеца, а имущественото разместване е осъществено при липса на валидно основание за това.

Следователно искът за стойността на доставената топлинна енергия е с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти. В случая ищецът трябва да установи следните факти: че през исковия период ответникът и неговият наследодател М. Х. Д. са били собственици на процесния имот или са го ползвали; че в имота реално е доставяна топлинна енергия на претендираната стойност, а ако се претендира и стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация – че имотът се намира в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост.

При доказване на тези факти ответникът следва да установи наличието на валидно основание за имущественото разместване.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а ДР ЗЕ /ред. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

В случая с Определение № 20953/13.05.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че процесният имот представлява магазин. От това следва, че той е предназначен за задоволяване на небитови нужди.

Страните не спорят, че през исковия период не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за магазина. Поради това, ако топлопреносното предприятие е доставило топлинна енергия в него през този период, но липсва възможност да търси стойността й на договорно основание, в качеството си на обеднял то разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона. За да е налице имуществено разместване при неоснователното обогатяване, е достатъчно ответникът обективно да се е възползвал от доставената от ищеца топлинна енергия, без да е необходимо да е направил това съзнателно и целенасочено.

Субективното отношение на ответника към обогатяването е извън фактическия състав на чл.

59, ал. 1 ЗЗД.

В случая с доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че през исковия период ответникът и неговият наследодател М. Х. Д. са били собственици на процесния имот при равни квоти. При това положение и доколкото не се твърди и не се 3 доказва друго, съдът приема, че през периода имотът фактически е бил ползван именно от тях, поради което ответникът в лично качество и в качеството на единствен законен наследник на М. Х. Д. е материалноправно легитимиран да отговаря за цялата стойност на евентуално доставената и потребена в него топлинна енергия.

От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че сградата – етажна собственост, в която се намира магазинът на ответника, през процесния период е била присъединена към топлопреносната мрежа, а остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение „....“ АД. Изяснява се, че по проект процесният имот представлява магазин с отделен вход от улицата, а понастоящем е с друго предназначение. Вещото лице Т. посочва, че не е открил проекта на сградата по част „Отопление и вентилация“, а само архитектурно-строителните чертежи и техническата записка към тях, като при сравнението им с приложената на л. 37 от делото извадка от чертеж по част „Отопление и вентилация“ е установил, че касаят една и съща сграда и един и същ имот – процесният. Той сочи, че магазинът по проект е предвидено да бъде включен в сградната инсталация, защото представлява отопляемо помещение с предвидена температура 18 градуса по Целзий, която се постига с 2 бр. отоплителни тела, които се захранват от щрангове № 15 и № 10, като отопляемият обем на имота е част от отопляемия обем на сградата. При оглед в имота вещото лице е констатирало, че в него са правени много строителни изменения и преустройства, в резултат от които има изградена междинна площадка от стоманена конструкция, свързана с вита стълба, а на местата на щранговете по проект има стоманени подпорни колони, поради което понастоящем не може да се види дали зад тях има щрангове.

Сочи, че към датата на огледа в имота няма отоплителни и измервателни уреди, нито видими тръби – части от сградната инсталация. В открито заседание вещото лице разяснява, че ако в процесния магазин няма щрангове, имотите отгоре по вертикала не биха могли да се топлоснабдяват. Изяснява се от заключението, че за периода редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, които са правилно изчислени, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Вещото лице посочва, че топломерът в абонатната станция е бил изправен, тъй като е преминал проверка, която макар и да е извършена след изтичане на законовия срок, е приключила със заключение за съответствие. Установява се, че през исковия период не е бил осигурен достъп до имота за отчет, въпреки което поради липсата на отоплителни тела в него не е начислявана топлинна енергия за отопление на имот, но поради липсата на достъп е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване служебно на брой лица с разходна норма 140 л./денонощие/1 бр. потребител, като в изравнителната сметка липсват необходимите данни за проверка на начислените количества топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, както и за имота е начислявана по нормативно установена формула топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като за процесния имот тя е начислена върху пълен отопляем обем от 150 куб. м., а изчислението е правилно извършено. Вещото лице посочва, че нормативно 4 установеният начин на разпределение на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, не държи сметка за наличието или не в имота на отоплителни тела и части от сградната инсталация /тръби/.