Решение № 84 от 04.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Бургас, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Веселина Ат. Гайдажиева като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600202 по описа за 2022 година

Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат Станко Кралев от АК - гр. Бургас, защитник на подсъдимия М. Й. К., ЕГН **********, срещу присъда № 1/11.01.2022 г., постановена по НОХД № 792/2021 г. по описа на Районен съд - гр.

Несебър.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият М. Й. К. е бил признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, на 08.07.2019 г. и на 21.08.2019 г., в магазин с надпис „М&М Jeans“, находящ се на централна алея в к.к. „Слънчев бряг“, община Несебър, срещу супермаркет „Nik Star“, стопанисван от търговско дружеството „М и М ***“ ЕООД, ЕИК ***, с управител и собственик на капитала М. Й. К., ЕГН **********, без съгласието на притежателите на изключителното право по чл. 13, ал. 1 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/, дадено съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗМГО, използвал в търговската си дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. чл. 1 от ЗМГО търговски марки, подробно изброени в присъдата, като предлагал за продажба стоки с изобразени върху тях знаци, сходни на марките (подробно описани в присъдата), като всички стоки са на стойност 1 704 851 1 лева /един милион седемстотин и четири хиляди осемстотин петдесет и един лева/ като оригинали и 102 585 лева /сто и две хиляди петстотин осемдесет и пет лева/ като имитация, и са причинени значителни вредни последици, поради което и на основание чл. 172б, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание три години лишаване от свобода е било отложено за изпитателен срок от пет години.

На основание чл. 55, ал. 3 от НК на подсъдимия М. Й. К. не е наложено кумулативно предвиденото в чл. 172б, ал. 2 от НК наказание глоба.

С присъдата, на основание чл. 172б, ал. 3 от НК, е постановено иззетите като веществени доказателства - описаните в присъдата стоки, да се отнемат в полза на Държавата, като след влизане на присъдата в сила същите да бъдат унищожени.

С присъдата, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия М.

Й. К. са възложени направените по делото в досъдебната фаза разноски - сумата от 4481.36 лева (четири хиляди четиристотин осемдесет и един лева и тридесет и шест стотинки), която да се заплати по сметка на ОДМВР - гр. Бургас.

С жалбата се релевират доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.

По отношение на нарушението на материалния закон се сочи, че същият е приложен неправилно, тъй като събраните в хода на наказателното производство доказателства не установяват по безспорен начин виновността на подсъдимия К.. В обсега на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила се твърди, че за да признае за виновен подс. К., очевидно първостепенният съд е тълкувал превратно доказателствената съвкупност. На тези основания се прави искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият К. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

С протоколно определение № 650/15.07.2022 г., настоящият съдебен състав постанови спиране на производството по ВНОХД № 202/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас до произнасяне на Съда на Европейския съюз по отправеното с определение № 140/14.10.2021 г. по НОХД № 323/2021 г. на Районен съд - Несебър преюдициално запитване. Съдът прие, че предметът на настоящото производство е идентичен с предмета на НОХД № 323/2021 г. по описа на Районен съд - Несебър, защото касае повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 172б, ал. 2 НК и поставените преюдициални въпроси по посоченото дело са от съществено значение за изхода и на настоящото производство.

2

С решение от 19.10.2023 г. по дело C-655/21, Съдът на Европейския съюз (СЕС) се е произнесъл по горепосоченото преюдициалното запитване, отправено от Районен съд - гр. Несебър, като е постановил, че: 1) член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията допуска национално законодателство, което предвижда, че - в случай на използване на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право - едно и също поведение може да бъде определено както като административно нарушение, така и като престъпление, когато посоченото законодателство не съдържа критерии, позволяващи да се разграничи административното нарушение от престъплението, тъй като нарушението е описано по сходен, дори еднакъв начин в наказателния закон и в закона за марките; 2) Член 49, параграф 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законова разпоредба, която предвижда наказание лишаване от свобода с минимум от пет години в случай на използване — повторно или със значителни вредни последици - на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право.

С произнасянето на Съда на Европейския съюз по цитираното дело C-655/21 е отпаднало основанието за спиране на производството по настоящото дело, поради което и с определение № 1204/09.11.2023 г. настоящият съдебен състав е възобновил производството по ВНОХД № 202/2022 г. по описа на Окръжен съд - гр. Бургас.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия - адв.Станко Кралев от АК – Бургас, поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения и с формулираното със същата искане за постановяване на нова оправдателна присъда и алтернативно направеното искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При условия на алтернативност, предвид решение по дело C - 655/21 на СЕС и решение от 9 март 1978 г. по дело № 106/77 г. на СЕО, ако съдът приеме, че подсъдимият е осъществил състав на престъпление, се иска изменение на първоинстанционната присъда с приложение на разпоредбата на чл. 172б, ал. 1 от НК, съответно наказанието да се определи при условията на чл. 55 от НК, като наказанието лишаване от свобода бъде заменено с наказание пробация.

Подсъдимият К. се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира жалбата за неоснователна. Счита присъдата на първоинстанционния съд за законосъобразна и 3 обоснована, а наложеното наказание за справедливо, поради което пледира за потвърждаването й.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК при условията на чл. 371, т. 1 от НПК. Подсъдимият е изразил съгласие да не се провежда разпит на част от свидетелите от списъка на лицата за призоваване към обвинителния акт, като при постановяване на присъдата, съдът непосредствено да използва съдържанието на съответните протоколи от досъдебното производство. При провеждане на съдебното следствие от първата инстанция непосредствено са били разпитани свидетелите В. А., П. В., И. К., А. М., И. М., А. Ф., М. Д., изслушани са вещите лица М. А., М. А., Р. Р., както и подсъдимият М. К. е дал обяснения по повдигнатото му обвинение.

При собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка, която съответства с възприетата в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд:

Подсъдимият М. Й. К. е роден на *** г. в гр. ***, с постоянен адрес в гр.***, ж.к. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. *. Той е ***, *** гражданин, *** образование, ***, ***, ***, с ЕГН **********.

На 08.07.2019 г., по повод получен сигнал за продажба на стоки, носещи изображения на търговски марки, била извършена съвместна проверка на органите на полицията и НАП, в която участвали свидетелите В. А. и П. В., двамата работещи в отдел „Икономическа полиция“ към Главна дирекция „Национална полиция“. Предмет на проверката била стоката в магазин „М&М Jeans”, находящ се на централна алея в к.к. „Слънчев бряг”, общ. Несебър, срещу супермаркет „Nik Star”. Обектът бил намерен отворен и работел, като в него имало клиенти, обслужвани от свидетелите А. Ф. и М.

Д.. Констатирано било от проверяващите, че на стелажи в магазина били изложени различни видове дрехи и чанти, носещи логото на търговските марки „DOLCE & GABBANA”, „ADIDAS”, „NIKE”, „BURBERRY”, “GUCCI”, “MONCLER”, “GANT”,

„ARMANI”,

„TOMMY

„DSQUARED”,

HILFIGER”,

„MICHAEL

„HUGO

KORS”,

“PAUL

4

BOSS”,

&

„РОLO”,

SHARK”,

„PRADA”,

“VERSACE”,

“BALENCIAGA”,

“FENDI”,

“HERMES”,

“STONE

ISLAND”,

“YVES

SAINT

LAURENT”, „CHANEL”, “LOUIS VUITTON”, “GIVANCHY”, „LACOSTE”, „CALVIN

KLEIN”, „DIESEL”, “OFF WHITE”, “GUESS”, „DIOR”, “ROBERTO CAVALLI” ,

„STELLA MCCARTNEY”, „PHILIPP PLEIN”. Стоката била с поставени цени. От изискания фискален бон установили, че обектът се експлоатира от „М и М ***“ ЕООД, ЕИК ***, с управител и собственик на капитала към тази дата подс. М. Й. К., ЕГН **********. Същият бил уведомен за извършващата се проверка и пристигнал на място. Подсъдимият не предоставил документи, удостоверяващи произхода на стоките и разрешения от притежателите на съответните търговски марки за използване в търговската дейност на знаците на техните марки. С протокол за претърсване и изземване от 08.07.2019 г., впоследствие одобрен от съдия от НРС, намерените в търговския обект стоки с изобразени върху тях знаци, сходни на марките, подробно описани в присъдата, са били иззети (том 1, л. 5-13 ДП). При връчване на препис от протокола, подс. К. вписал в същия обяснения, че иззетите стоки ги купува от Димитровград и „Илиянци“, посочвайки, че са негови.

На 21.08.2019 г., отново по повод получен сигнал за продажба на стоки, носещи търговски марки, била извършена втора проверка в същия обект, в която участвал свидетелят И. М. - служител в Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР. На място в магазина установили три лица - свидетелите М. Д., А. Ф. и М. К. Обектът бил отворен и работел с клиенти, като отвън и вътре в магазина, на рафтове и стелажи, били изложени различни видове дрехи с поставени на тях етикети и цени.

Подсъдимият не бил установен в обекта. Поискани били документи, даващи правото за продажба на стоките с посочените марки, но такива не били предоставени. С протокол за претърсване и изземване от 21.08.2019 г., впоследствие одобрен от съдия от НРС, намерените в търговския обект стоки с изобразени върху тях знаци, сходни на марките, подробно описани в присъдата, са били иззети (том 5, л. 5-14 ДП).

На посочените стоки бил извършен и оглед, документиран с протоколи за оглед на веществени доказателства от 26.08.2019 г. (том 3, л. 13-17 от ДП) и от 26.09.2019 г. (том 5, л. 36-41 от ДП).

По досъдебното производство е приложен договор от 01.05.2019 г., сключен с „Рокси“ ООД, с управител св. И. К., видно от който обектът е бил отдаден под наем на „М и М ***“ ООД с управител към тази дата подс. М. К., за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г. (том 7, л. 44-45 от ДП). Свидетелят К. заявява, че условията по договора са уговаряни с подс. М. К. и обектът е използван за продажба на дрехи.