Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2578 от 14.10.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 505/2024
Вид
Определение № 2578
Подписан
14.10.2024
В сила
14.10.2024
Състав
Елеонора Чаначева, Васил Христакиев, Елена Арнаучкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2578 гр. София, 09.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Васил Христакиев Касационно търговско дело № 20248002900505 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационни жалби на ищцата В. З. и на ответника „Уайнинвест“ ЕООД срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд.

Ищцата изразява становище за основателност на жалбата на ответника, а последният не е подал отговор срещу жалбата на ищцата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото на първата инстанция за ново разглеждане.

За да постанови решението си, съдът, след като е намерил за отстранени констатираните по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК нередовности на исковата молба по отношение на обстоятелствата, на които се основава искът и на петитума, е приел, че предявеният по делото иск се основава на договор за заем, поради което недопустимо първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск на основание неоснователно обогатяване.

Изложил е съображения, че с исковата молба ищцата е въвела фактически твърдения за наличие на валидна договорна връзка между страните, която изключва посочената от нея и приета от първата инстанция правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, доколкото е посочено, че на 12.09.2017 г. ищцата превела по банков път на ответника процесната сума въз основа на устен договор за временна финансова помощ, а на 15.09.2017 г. отношенията били оформени в писмен договор за заем, впоследствие оспорен от ответника по отношение на подписа на неговия управител.

Впоследствие в заседанието на въззивната инстанция ищцата, чрез пълномощника си, уточнила, че уговорката била постигната между нея и съпруга на управителката на дружеството.

Допълнително съдът е изложил и съображенията, че предвид липсата на изискване за особена форма на договора за заем договарянето със съпруга на управителката не изключва възникването на заемното правоотношение при липсата на незабавно противопоставяне от страна на ответника съгласно чл. 301 ТЗ и с оглед 1 наличието на изрично решение на едноличния собственик на капитала за получаване на временна финансова помощ от ищцата, като в тази насока при наличието на устен договор оспорването на подписа върху писмения договор е без значение за валидността на договорната връзка.

И в двете жалби са изложени оплаквания за неправилност на решаващия извод на въззивния съд, че предявеният иск се основава на сключен между страните договор.

От страна на ищцата допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за индивидуализацията на предмета на делото след отстраняване на противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба.

Също на основание чл. 280, ал. 1, 1 ГПК ответникът е формулирал въпроса относно приложението на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК и упражняване на правомощието на въззивния съд да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд.

Формулираните от страните въпроси удовлетворяват общото изискване по чл.

280, ал. 1 ГПК да са от правно естество и да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Обоснована с посочената от страните практика на ВКС е и специалната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато за проверка на съответствието на въззивното решение с така установената практика.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на решение № 190/13.11.2023 г. по гр. д. № 297/2023 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

Указва на всяка от страните в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 700 лв. с посочен в платежния документ номер на делото. При неизпълнение в срок производството ще бъде прекратено по отношение на съответната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2