Определение № 28179 от 04.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28179 гр. София, 04.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110115698 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от ищеца *********, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: **********, против **********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

102,26 евро, представляваща непратена част от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № ******** по застраховка „Каско“ за вредите на лек автомобил „*******“, ***** с рег. № ******, причинени във връзка с настъпило на 09.11.2023 г. в ******* ПТП, по вина на водача на застрахования при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, лек автомобил „*******“, модел „*******“, рег. № ********, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба 03.06.2026 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 27,70 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.05.2024 г. до 03.06.2026 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът констатира, че в исковата молба са налице противоречия между изложените твърдения и заявения петитум, доколкото се твърди, че платеното застрахователно обезщетение е в размер на 5832,19 лв., от което ответното дружество е заплатило част – 2379,56 лв., при които твърдения следва, че неплатената част е в размер на 3452,63 лв. Същевременно се твърди и се претендира неплатената част от застрахователното обезщетение в размер на 102,26 евро. Порази тази причина на ищеца следва да се дадат указания за отстраняване на констатираните противоречия.

Следва да се допуснат представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи, доколкото същите са относими към предмета на спора.

Следва да се допусне изслушването на съдебно-автотехнчиеска експертиза, вещото лице по която да отговори на въпросите формулирани в исковата молба.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.

С оглед на горното, доколкото исковата молба е редовна и допустима и предвид извършената размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна, да отстрани констатираните в мотивната част на настоящото определение противоречия в исковата молба, като посочи точно какъв е размерът на платеното застрахователно обезщетение и каква част от нето е платена от ответника, като има предвид заявения размер на претенцията от 102,26 евро.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на горните указания в цялост и в срок исковата молба ще бъде върната.

ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по която да отговори на въпросите формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 210 евро, платим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза ***********.

Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за откритото съдебно заседание след представяне на документи за внесения депозит.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 26.10.2026 г. от 10,40 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните възражения: права и

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че лек автомобил „*******“, ***** с рег. № ******, е застрахован при него по застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № ********** с период на застрахователно покритие от 00,00 ч. на 16.10.2023 г. до 24,00 ч. на 15.10.2024 г. Сочи, че в срока на застрахователното покритие - на 09.11.2023 г., в *******, в *********** в посока от **********, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „*******“, ***** с рег. № ******, управляван от ***********, и лек автомобил „*******“, модел „*******“, рег. № ********, управляван от **********, в резултат на което били нанесени щети на лек автомобил „*******“, ***** с рег. № ******. Поддържа, че вината за настъпилото ПТП е на водача на лек автомобил „*******“, модел „*******“, рег. № ********, който при движение с несъобразена скорост, неупражняване на непрекъснат контрол на МПС- то и предприемайки маневра, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, става причина за настъпилото ПТП с лек автомобил „*******“, ***** с рег. № ******. Излага, че след настъпване на застрахователното събитие е подадено искане за оценка на причинените вреди по застрахованото МПС, както и че е образувана ликвидационна преписка по щета № № ********, по която са констатирани увреждания на застрахования автомобил по 2 отношение на задна броня, заден капак, заден спойлер, заден лев и десен панел, като за извършения ремонт на увредения автомобил с авточастите е заплатена сума в размер на 5831,39 лв. Твърди се, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и след покана на 09.05.2024 г. извършил частно плащане, но останала невъзстановена част в размер на 102,26 евро, която е претендира. Поради допусната забава на ответника претендира и обезщетение за забава в размер на 27,70 евро за периода от 09.05.2024 г. до 03.06.2026 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, а признава наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ на МПС при ищцовото дружество с предмет лек автомобил „*******“, ***** с рег. № ******, в срока на застрахователното покритие на което е настъпило соченото от ищеца ПТП с участието и по вина на водача на лек автомобил „*******“, модел „*******“, рег. № ********, гражданската отговорност на който е застрахована при ответното дружество. Сочи, че след получена покана във връзка с процесната регресна претенция ответникът заплатил в полза на ищеца сумата от 4654,02 лева, която счита, че покрива напълно щетите на лек автомобил „*******“, ***** с рег. № ******. В тази връзка счита, че застрахователно обезщетение над този размер е силно завишен и необоснован, тъй като е налице несъответствие на цените на труд/сервизен част, посочени във фактурата със средно пазарната цена на труд. В тази връзка излага, че ищцовото дружество е одобрило цена за труд 82,66 лева, която надвишава съществено средната пазарна цена в размер на 25 лв. за труд, а същевременно липсва необходимост автомобила да бъде отремонтиран в официален сервиз. Оспорва и акцесорния иск. При тези възражения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание 411, изр. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:

С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

- към дата на ПТП лек автомобил „*******“, ***** с рег. № ****** е бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Каско”;

- към дата на ПТП лек автомобил „*******“, модел „*******“, рег. № ******** е бил застрахован при ответника по застраховка гражданска отговорност;

- в срока на застрахователното покритие е настъпило ПТП с участието на ек автомобил „*******“, ***** с рег. № ****** по вина на водача на лек автомобил „*******“, модел „*******“, рег. № ********, в резултат на което са настъпили описаните в исковата молба щети по отношение на по лек автомобил „*******“, ***** с рег. № ******, за ремонтирането на който ищецът е заплатил на сервиза сума в размер на 58321,39 лв.

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

3

По иска с правно основание чл. 411, изр. 1 КЗ в тежест на ищеца е да установи следните факти: сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и обичайните разходи.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наведените с отговора на исковата молба възражения, а именно, че във връзка с регресната претенция е заплатил в полза на ищеца сумата от 4654,02 лв., за което му УКАЗВА, че НЕ СОЧИ доказателства.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи по делото наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението на падежа.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.