Определение № 1076 от 21.03.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 495/2024
- Вид
- Определение № 1076
- Подписан
- 21.03.2024
- В сила
- 21.03.2024
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев
Цитирани разпоредби
- член 127, алинея 1, точка 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 128,точка 2 · Граждански процесуален кодекс
- член 129, алинея 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 235 · Граждански процесуален кодекс
- член 278 · Граждански процесуален кодекс
- член 60, алинея 4 · Граждански процесуален кодекс
- член 63 · Граждански процесуален кодекс
- член 135 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1076 гр. Варна, 21.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20243100500495 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на Д. В. И. чрез адвокат В. П. против определение № 1746 от 11.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 15746 по описа за 2023 г. на тридесет и трети състав на Районен съд - Варна, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на частния жалбоподател на основание член 129, алинея 3 от ГПК.
В частната жалба се излагат доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като ищецът е заплатил държавна такса за разглеждане на делото съобразно посочената данъчна оценка на продадения имот, която сделка се атакува, в нотариалния акт. Също така се набляга, че това е чужд за ищеца имот /предявеният иск е с правно основание член 135 от ЗЗД/. Моли за отмяна на атакуваното определение или за връщането му на Районен съд – Варна с указания да върне заплатената държавна такса.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по предявен от частния жалбоподател против Н. Г. М. и К. Г. А. иск с правно основание член 135 от ЗЗД.
С разпореждане № 47187 от 06.12.2023 г. съдът е оставил без движение производството по делото, давайки конкретни указания на ищеца, като го е предупредил и а последиците от неизпълнение указанията на съда. Препис от разпореждането е връчен на страната чрез пълномощника й на 18.12.2023 г.
След частично изпълнение на указанията по оставяне на производството без движение с уточнителна молба от 28.12.2023 г., с разпореждане № 92 от 02.01.2024 г. съдът отново е оставил производството без движение, като е дал указания на ищеца и отново му е указал и за последиците от неизпълнение указанията на съда. Препис от това разпореждане е връчен на страната чрез пълномощника й на 10.01.2024 г.
Ищецът с молба от 15.01.2024 г. е поискал удължаване на срока за изпълнение на 1 дадените указания на основание член 63 от ГПК. С разпореждане № 2129 от 16.01.2024 г. срокът е продължен с две седмици, считано от изтичане на предходно определения срок.
На основание член 60, алинея 4 от ГПК предоставеният на страната срок с разпореждане № 92 от 02.01.2024 г. е следвало да изтече на 17.01.2024 г., а след продължаването му с две седмици с разпореждане № 2129 от 16.01.2024 г. е изтекъл на 31.01.2024 г. В указания срок и до постановяване на обжалваното определение ищецът не е изпълнил указанията на съда, нито своевременно е поискал ново продължаване на срока.
Видно от материалите по делото /лист 3 от първоинстанционното дело/ ищецът е заплатил държавна такса в размер на 434,96 лева още с депозиране на исковата молба.
Когато е предявен иск за собственост, респективно за сключване на окончателен договор, съществуване, унищожаване или разваляне на договор с предмет недвижим имот, цената на иска е данъчната оценка - член 69, алинея 1, точка 4 във връзка с точка 2 от ГПК.
Поради тази причина е необходимо да бъде представена от ищеца данъчна оценка – да бъде определена цената на иска, респективно дължимата държавна такса. В конкретния случай обаче ищецът е посочил цената на иска, както и с депозиране на исковата молба е заплатил държавна такса в размер на 434,96 лева, тоест не е налице неизпълнение на член 127, алинея 1, точка 3 и член 128,точка 2 от ГПК. Вярно е, че за проверка за изложеното от ищеца, същият следва да представи актуална данъчна оценка, но това може да бъде сторено в хода на процеса.
Ето защо настоящата инстанция намира, че обжалваното определение се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед гореизложеното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1746 от 11.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 15746 по описа за 2023 г. на тридесет и трети състав на Районен съд – Варна.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2