Определение № 438 от 01.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 438 гр. Б., 01.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело № 20241200900030 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба, подадена от Н. М. Ф., ЕГН ********** и А. Р. Ф., ЕГН **********, лично за себе си и със съгласието на своята майка и законен представител Н. М. Ф., ЕГН **********, двете с адрес с. Ф., общ. Г. Д., обл.

Б., чрез адвокат Л. Г., с адрес гр. С., ул. „П.“ № 51, ет. 9, ап. 15, за допълване на Решение № 93/20.06.2025 г., постановено по т.д. № 30/2024 г. по описа на Окръжен съд – Б., в частта за разноските.

Сочи се в молбата, че в о.с.з., проведено по делото на 28.04.2025 г. е представен от ищците списък с разноски, съгласно изискванията на чл. 80 от ГПК и изрично е поискано присъждането им. Платените сума са както следва: сума в размер от 600 лв. – държавна такса за ищцата Н. М. Ф. за завеждане на делото, както и сума в размер от още 300 лв. – доплатена държавна такса във връзка с увеличението на иска й, като за платените такси са представени платежни документи.

Сочи се също, че ищците са заплатили и суми в размер от по 300 лв. за първоначални депозити за САТЕ и СМЕ, както и допълнително платени за САТЕ още 671 лв. или общо сума в размер от 971 лв. за САТЕ. Към първоначалния депозит за СМЕ в о.с.з. от 28.04.2025 г. е доплатена сума в размер от още 1 968 лв. или платен депозит за СМЕ в общ размер от 2 258 лв.

Сочи се още, че довнесеният депозит за СМЕ от още 1 968 лв. е платен на 03.05.2025 г. и с молба е поискано съгл. чл. 80 от ГПК да бъде присъдена и тази сума, като искането за присъждането й е направено още с молбата по чл.

80 от ГПК в открито съдебно заседание от 28.04.2025 г. Допълнително платения депозит е своевременно поискано да бъде присъден и след уточняване на размера на същия за изготвената СМЕ е платен.

Иска се от съда да бъде присъден общия размер на всички изброени разноски по делото, който възлиза на сума в размер от общо 900 лв. – държавна такса, платена от ищцата Н. М. Ф., сума в размер от общо 971 лв. – депозити за САТЕ и сума в размер от общо 2 268 лв. – депозити за CMЕ.

1

По реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на молбата от другата страна по делото – ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

След като съобрази данните по делото и приложимия закон, съдът намира следното:

Молбата се явява процесуално допустима, като заявена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, разполагаща с правен интерес от исканото изменение и при наличие на представен от молителите списък на разноските в хода на делото (л. 66 от делото).

Разгледана по същество молбата е основателна.

Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуални действия и за защита по иницииран от или срещу нея съдебен процес. По общото правило на чл. 78 от ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Ако обаче, ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. В този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

С ТР № 6 от 06.11.2013 г., постановено по т. д. № 6 от 2012 г., ОСГТК на ВКС, е прието, че допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет, доколкото съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в определените от ищеца рамки. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран.

Прието е също, че текстът на чл. 248, ал. 1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК. Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Допълването на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.

В настоящият случай се иска изменение на постановеното решение в 2 частта за разноските.

В представения списък на разноските от молителите Н. М. Ф. и А. Р. Ф., чрез адв. Л. Г. е посочено, че се претендира присъждане на разноски за платена държавна такса в размер на общо 900 лв., разноски за САТЕ в размер на 961 лв. и разноски за СМЕ в размер на 300 и допълнителен такъв, в размер определен от съда.

Представени са платежни документи за извършени плащания на посочените разноски, включително и за сумата от 1 962 лв. за доплащане сумата за СМЕ.

В действителност съдът в решението не се е произнесъл по своевременно направеното искане за присъждане на сторените от ищците разноски за заплатена държавна такса в размер на 900 лв., за САТЕ в размер на 900 лв. и за СМЕ в размер на 2 262 лв.

С оглед на изложеното, молбата на молителите Н. М. Ф. и А. Р. Ф. за изменение на Решение № 93/20.06.2025 г., постановено по т.д. № 30/2024 г. по описа на Окръжен съд – Б., в частта за разноските следва да бъде уважена, съобразно уважената част от предявените искове.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД следва да бъде осъдено да заплати на ищците сумата от общо 1 656,56 лв. за сторените в производството пред Окръжен съд Б. разноски, от която 361,61 лв. за държавна такса, 398,44 лв. за САТЕ и 908,84 лв. за СМЕ.

Водим от горните съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Б.ският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 93/20.06.2025 г., постановено по т.д. № 30/2024 г. по описа на Окръжен съд – Б., като на основание чл. 248 от ГПК допълва същото:

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, представлявано от пълномощника адвокат М. Г., със съдебен адрес гр. С.. бул. „Д. Б.“ № 87, ет. 2, да заплати на Н. М. Ф., ЕГН ********** и А. Р. Ф., ЕГН **********, лично за себе си и със съгласието на своята майка и законен представител Н. М. Ф., ЕГН **********, двете с адрес с. Ф., общ. Г. Д., обл. Б., сумата в размер на 1 656,56 лв. за сторените в производството пред Окръжен съд Б. разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд – С., по аргумент на разпоредбата на чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________

3