Решение № 35 от 19.02.2025, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Павликени, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЕНА ФОТИ при участието на секретаря Магдалена Панова като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №

20244140100335 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника електрическа енергия и мрежови услуги на посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурата, до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Ответникът, чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител оспорва иска. Оспорва наличието на облигационна връзка, по силата на което ответника да дължи твърдените с исковата молба суми, като поддържа, че ответникът не е собственик на имота, до който се твърди да е доставяна ел. енергия.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 327 ТЗ и чл. 98а, ал. 1 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника при общи условия, по силата на което е доставил електрическа енергия в твърдяните количества и достъп до разпределителната мрежа и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Между страните не е спорно, че ищецът е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, както и че имотът, описан в исковата молба е присъединен към електроразпределителната мрежа, като за обекта е открита партида с клиентски №***.

Титуляр на партидата е ответника.

Предвид липсата на оспорване на обема, количеството и стойността на доставената ел. енергия, спорът се концентрира относно това дали ответникът притежава потребителско качество.

По делото са представени справки-извлечения за възникнали задължения и 1 постъпили плащания на ответника към ищеца за периода 13.12.2019 г. - 25.03.2024 г., справка за консумацията на клиенти за клиентски номер ***, за обект, намиращ се в гр. П., ул. „***” № ***, 8 броя фактури, издадени за периода от 22.12.2021 г. до 26.09.2023 г.; общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на „***” АД, Решение № ОУ061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, справка чрез отдалечен достъп от АВ.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Общите условия, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

По делото е представена справка от АВ, която удостоверява, че през 2016 г. ищцата е придобила правото на собственост върху процесния имот посредством покупко-продажба.

Последното свидетелства за наличие на потребителско качество у ответника.

Правоотношението по продажба на ел. енергия е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката, като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от електроснабдителното дружество /краен снабдител/ и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране – чл. 98а и чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Присъединяването на обекти към електроразпределителната и електропреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените обекти, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 117, ал. 1 ЗЕ и чл.

16 - 19 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху електроснабдяваните обекти, поради което и тези лица са и посочените от законодателя крайни клиенти, които купуват електрическа енергия за собствено ползване /§ 1, т. 27 г от ДР на ЗЕ/ и именно те дължат цената на доставената до електроснабдения обект на потребление електрическа енергия /респ. консумираната от обекта ел. енергия /по сключения с доставчика на електрическа енергия договор за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия. Предвид което, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване на електроснабдените обекти на потребление на ел. енергия са крайните клиенти, които има предвид нормата на § 1, т. 27 г от ДР на ЗЕ, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на крайния снабдител на ел. енергия по чл. 98а от ЗЕ. В качеството си на крайни клиенти, които купуват ел. енергия за собствено ползване те са страна по правоотношение с крайния снабдител с предмет – продажба на електрическа енергия и именно те дължат и цената на доставената електрическа енергия. Следователно ответникът В. З. Х. в качеството си на потребител на ел. енергия е длъжник по вземане на ищеца за цена на предоставена в рамките на периода от 13.11.2021 г. до 13.09.2023 г. ел. енергия в размер на сумата от 191,18 лв.

Ответникът, в чиято тежест стои установяването на положителния факт на погасяване на дълга не е ангажирал доказателства в тази насока.

Несъстоятелно е направеното от особения представител оспорване на приложените към исковата молба фактури. Съгласно разпоредбата на член 182 от ГПК вписванията в счетоводните книги могат да служат за доказателство и за лицето, което ги е водило според тяхната редовност и с оглед преценката на другите доказателства по делото. Ответникът не е навел възражения за нередовно водено счетоводство у ищеца, поради което съдът приема, че ищецът съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК е доказал всички релевантни за изхода на спора факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Отразените в процесните фактури количества ел. енергия са реално доставени от доставчика и потребени на обекта на ответницата, при което и сумите, отразени в тях отразяват стойността на реално доставената ел. енергия до обекта на ответницата за периода, посочен във фактурите и съответно се дължи заплащането им.

Предвид изложеното главният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ е основателен за сумата в размер от 191,08 лв. за доставена и потребена ел. енергия периода от 13.11.2021 г. до 13.09.2023 г. и като такъв следва да се уважи.

Основателността на главния иск обуславя и основателността на акцесорния иск за лихви, начислени за периода 17.01.2022 г. – 25.01.2024 г. Предвид обсъдената по-горе 2 отговорност на ответника, той следва да заплати и начислената лихва в размер от 9,04 лв.

По разноските: При този изход на спора ю право на разноски се поражда в правната сфера на ищеца, който е представил доказателства за сторени разноски в исковото производство в размер на общо 425 лева (25 лева – държавна такса и 400 лева – възнаграждение за особен представител), както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева възнаграждение. Предвид т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл. 410 от ГПК разноски, които предвид изхода на спора следва да се присъдят 75 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.;

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, че В. З. Х., ЕГН ********** дължи на „***” АД, ЕИК *** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ сумата 191,18 лв., съставляваща цена на доставена електрическа енергия за периода от 13.11.2021 г. до 13.09.2023 г. до обект, находящ се в гр. П., ул. „***” № ***, кл. №***, ведно със законната лихва от 09.02.2024 г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 9,04 лева – обезщетение за забава за периода 17.01.2022 г. – 25.01.2024 за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 12.02.2024 г. по ч.гр.д. № 121/2024 г. по описа на РС – Павликени.

ОСЪЖДА В. З. Х., ЕГН ********** да заплати на „***” АД, ЕИК *** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от 525 лв., представляваща разноски, сторени в исковото производство, както и сумата от 75,00 лв., представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. д. ***/2024 г. по описа на РС - Павликени.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търнов в 2 – седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________

3