Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 345 от 01.08.2025, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Гражданско дело 526/2025
Вид
Решение № 345
Подписан
01.08.2025
В сила
01.08.2025
Състав
Сийка Златанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12, б."а" · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл. 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл. 67, ал. 7, т. 1 · Закон за държавния служител
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 142 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 142, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 и 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 10 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 и 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 188, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.189, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 22, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 234, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 104, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 69 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 107а · Кодекс на труда
  • чл.140, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 261 · Кодекс на труда
  • чл. 9 ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България
  • чл. 6 · Конституция на Република България
  • чл. 6, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 20 · Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация
  • чл. 2, ал. 3 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 9, ал. 1 и ал. 3 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл. 9, ал. 1 и ал. 3 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Смолян, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20255440100526 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът С. И. З. от гр. *** е предявил срещу Регионална дирекция *** – Смолян, обективно и кумулативно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 4 188,91 лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца 2000 часа нощен труд в периода 01.01.2021 – 31.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2025 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението;

- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 974,45 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.01.2021 – 01.04.2025 г..

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:

Съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът изпълнява длъжността старши полицай в ГПУ *** при сумарно отчитане на работното време, на смени с продължителност 12 часа. За времето от 01.01.2021 – 31.03.2025 г. е положил общо 2000 часа нощен труд, който не е преизчислен в дневен от работодателя и разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд не му е заплатен. Същият при преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на 2 286 часа, като разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в дневен представлява 286 1 часа.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 от същата разпоредба в редакцията й, обн. в ДВ бр. 81/2016 г., действаща за част от процесния период, (сега ал. 7 на чл. 187) работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, а за служителите, работещи на смени - с възнаграждението за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, като извънредния труд, според ал.6 в редакцията й обн. в ДВ бр. 81/2016 г. (сега ал. 7) се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

По време на процесния период са действали Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2011 г., обн. в ДВ бр. 60/29.07.2022 г., в сила от 22.07.2022 г. и действаща към момента, издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Преди това са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., обн. ДВ бр.

60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. обн. ДВ бр.

40/02.06.2015 г. в сила от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,обн. в ДВ, бр. 69/19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. до 02.06.2015 г.) Текстовете на чл. 3, ал. 3 от посочените по-горе наредби от 2016, 2015 и 2014 г. са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за. всеки 24-часов период. Същото е предвидено и в наредбите от 2020 г.

В разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В последвалите тази наредба нормативни актове 2 последните 4 наредби, такава изрично норма липсва. Липсата на такава норма не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в която в чл. 9, ал. 2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

При наличието на посочената непълнота в правната уредба, касаеща служителите в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и предвид изричната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗВМР, предвиждаща, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, както и препращането на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР към КТ, следва субсидиарно да се приложи КТ, и по специално чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложим е коефициентът 1,143.

Ето защо основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 след отмяната на Наредба № 8121з-407 от 11 август 2014 г. е нормата на субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата чл. 9, ал. 2.

Освен това на основание чл. 188, ал. 2 от ЗМВР „Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда“, т.е. по силата на тази препратка за неуредените въпроси на нощния труд в ЗМВР не само е допустимо, но задължително приложението на КТ, и в частност на НСОРЗ.

По изложените причини положеният от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляването му с коефициент 1,143 за претендирания период. Лишаването на ищеца от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд би го поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл. 67, ал.

7, т. 1 от ЗДСл и чл. 261 от КТ.

Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, безспорно разстройва биологичния ритъм на живота и нервната система, обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да е вреден за здравето, поради което следва да се 3 компенсира с адекватно допълнителното заплащане и различното отчитане на нощния труд.

Това съответства и на основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС.

Предвиденото в заповед на министъра заплащане от 0,25 лв./1,00 лв. на час нощен труд нито има характера на допълнително трудово възнаграждение, нито съответства по какъвто и да било начин на конституционното задължение трудовото възнаграждение да е съответно на положения труд. И в Решение от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по дело С262/2020, образувано по преюдициално запитване от PC- Луковит съдът е достигнал до заключението, че чл. 8 и чл. 12, б."а" от Директива 2003/88/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Посочено е, че Директива 2003/88/ЕО, макар да не налага да се приеме особена норма, която специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния труд, задължава държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на принципа за защита на безопасността и здравето на работниците, като в полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита.

Счита, че с оглед даденото в решението на СЕС разрешение нощният труд на служителите по чл. 142, ал. 1, т.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван, но в специалния ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не е предвидено такова обезщетение, което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд, нито пък има методология за изчисление на такова обезщетение, каквато е имало в отменената Наредба от 2014 г. В мотивите на решението се приема, че липсата на механизъм в посочените Наредби за преобразуване на нощните часове в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически характер, но подобен аргумент не може да се приеме, тъй като такива съображения от икономически, политически, социален или демографски порядък сами по себе си не представляват цел от общ интерес. В решението на СЕС е посочено, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различните категории работници, намиращи се в сходно положение би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националния съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.

4

С изменението на разпоредбата на чл. 187, ал. 1 и 4 от ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.

60/2020 г., в сила от 11.07.2020 г., с което е предвидено по ал. 1, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както и че според ал. 4, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент 1, а не с коефициент 1,143, както е по КТ и по ЗДСл, неравенството в третирането на държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1 т. 1, полагащи нощен труд, е закрепено законово, като не е съобразено с Директива 2003/88 ЕО, с Хартата на основните права на Европейския съюз, с практиката на СЕС, както и с разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, предвиждаща, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение и с разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР, която предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. По този начин посочените служители в МВР, полагащи нощен труд се поставят в неравностойно положение спрямо работещите по трудови договори по КТ и държавните служители по ЗДСл., полагащи нощен труд. В случая разликата в третирането на тази категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите, не се основава на обективен и разумен критерий, поставен от законодателя и не е свързана с допустима от закона цел, която да оправдае по-неблагоприятните условия за полагане на нощен труд от работещите в публичния сектор, каквито са полицаите и пожарникарите.