Присъда № 100 от 10.07.2023, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 100/10.07.2023 година по НОХД № 39/2023 година по описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с който срещу подсъдимия М. А. (M A), роден на **********г. в гр. Бенгази, Либия, гражданин на Либия, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 24.12.2022 г. в района на гранична пирамида № 234, находяща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на назначения му служебен защитник – адвокат В. Д., тъй като подсъдимият, редовно призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си.

Поради това и по аргумент на разпоредбата на чл.269, ал.1 от НПК, предвиждаща, че присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително по дела с обвинение за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, каквото повдигнатото против подсъдимия обвинение не е, съдът, приемайки, че участието на подсъдимия в производството не е задължително, както и че разглеждането на делото в негово отсъствие не би попречило за разкриване на обективната истина по делото и правото му на защита в производството е обезпечено, чрез участието на назначения му служебен защитник адвокат, явил се и участвал в производството, е дал ход и разгледал делото в отсъствието на подсъдимия.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия М. А. (M A) обвинение като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна стрА.. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и съдът му наложи наказание при условията на чл. 54 от НК, в размер на минималното предвидено в разпоредбата на чл.279, ал.1 от НК, а именно - три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК бъде отложено за срок от три години и глоба в минимален размер от 100.00 лв.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. В. Д. от АК – Ямбол в хода на съдебните прения изразява становище за доказаност на обвинението. Пледира за определяне на наказание на подзащитния й, при превес на смекчаващите вината му обстоятелства, в размер на минималното предвидено за престъплението по чл.279, ал.1 от НК наказание и прилагане на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства сочи, чистото съдебно минало на подсъдимия, оказаното от подзащитния й съдействие на разследването посредством направените самопризнания, с което е допринесъл за разкриване на обективната истина по делото и младата му възраст на подсъдимия.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа стрА. следното:

Подсъдим по делото е М. А. (M A), роден на **********г. в гр. Бенгази, Либия, гражданин на Либия, /регистриран в ДАБ при МС си имена М Б, гражданин на Мароко/.

Подсъдимият М. А. (M A), по неустановени по делото причини и по неизвестно време е влязъл на територията на република Турция. По време на престоя си в република Турция подсъдимия решил да напусне република Турция и се установи в друга държава на територията на Европа, като премине през република България. Тъй като подсъдимият не притежавал надлежно разрешение да влезе в Република България, решил да стори това не по установения за това начин, без съответното изискуемо се по закон разрешение. В изпълнение на намерението си подсъдимия се свързал с неустановено по делото лице, с което се договорил срещу парично възнаграждение това неустановено по делото лице да организира влизането му в република България, без необходимото за това разрешение и не 1 през определените за това места. В изпълнение на договореното подсъдимият М. А. (M A), бил придвижен в близост до турско - българската граница заедно с други шест лица вечерта на 23 срещу 24.12.2022 година. В ранните часове на 24.12.2022 година подсъдимият и спътниците му водени от неустановено по делото лице достигнА. до възпрепятстващото съображение на българо - турската граница. Около 04.00 часа на 24.12.2022 г. водача на групата направил отвор във възпрепятстващото съображение на границата на република България в района на гранична пирамида № 234, находяща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол, през които подсъдимия и спътниците му преминА.. По този начин на 24.12.2022 година подсъдимия, влязъл на територията на република България от република Турция в района на гранична пирамида № 234, находяща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол. След влизането си в стрА.та подсъдимия продължил движението си към вътрешността на република България заедно с остА.лите шест лица от групата.

На 24.12.2022 г., около 19.30 часа на обособена отбивка на пътя между главен път Е 79 и с. Мамарчево подсъдимия и спътниците му били забелязани да се качват в автомобил марка „Хюндай", с рег.№ *** управляван от българския гражданин М Т М от св. А. И. – полицай в РД „ГП“ – Елхово. Свидетелят А. И. извършил проверка на водача, пасажера на предната сделка в автомобила, подсъдимия и остА.лите шест лица от групата, с която М. А.

(M A), влязъл в република България. Подсъдимия, след като му били изискани документи от св. А. И. не представил такива. При извършената им проверка лицата от групата заявили, че са влезли незаконно през държавната граница. В последствие подсъдимия е бил задържан и отведен в ГПУ – Елхово.

Видно от извършения на подсъдимия обиск при задържането му, обективиран в протокол за обиск на лице от 24.12.2022 година, в подсъдимия не са били открити никакви документи.

Сутринта на 25.12.2022 година свидетелят Р. Д. мл. инспектор - ст. полицай в ГПУЕлхово към РДГП – Елхово извършил проверка на възпрепятстващото съображение в участъка от 231 до 256 гранична пирамида, с оглед установяване мястото на влизане на групата, в която е бил и подсъдимия. При проверката свидетелят установил, че групата е влязла през държавната граница в района на 234 гранична пирамида находяща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол, през отвор във възпрепятстващото съображение.

Видно от писмо рег. № РД12-183- С14/08.02.2023г. на ДАБ при МС подсъдимият М. А. (M A), е бил регистриран в Транзитен център – Пъстрогор, териториално поделение на ДАБ при МС на 11.01.2023 година като М Б, гражданин на Мароко. На 18.01.2023 г. последният самоволно е напуснал ТЦ – Пъстрогор.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че М.

А. (M A), не е осъждан. От извършената справка за съдимост на лице с имена М Б също се установява, че лицето не е осъждано.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите А. И. и Р. Д., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, в частта относно обстоятелствата относими към начина на влизането му и пребиваването му на територията на република България, както и относно времето на влизането му в стрА.та кореспондират с остА.лите доказателства, същите съдържат твърдения относно времето и механизма на извършване на деянието, както и относно формата на вината, поради което и доколкото не се опровергават от остА.лата 2 доказателствена съвкупност съдът ги цени с доверие. Обясненията на подсъдимия относно причините и мотивите за извършване на деянието не намират подкрепа в доказателствената съвкупност, поради което не се кредитират от съд. Подсъдимият пред органите на МВР и на ДАБ пред МС е посочил различни данни за самоличност – име и гражданство, което ведно с факта, че при влизането си в стрА.та подсъдимия не е носил документ за самоличност, сочи, че подсъдимия цели да укрие обстоятелствата свързани с произхода му и причините поради които е влязъл в република България. Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с остА.лите доказателства, дадени от лица незаинтересовани от изхода на делото, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия след влизането му в република България.

Писмените доказателствени източници като редовни от външна стрА. и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият М. А. (M A), роден на **********г. в гр. Бенгази, Либия, гражданин на Либия, /регистриран в ДАБ при МС си имена М Б, гражданин на Мароко/, е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 24.12.2022 г. в района на гранична пирамида № 234, находяща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл.Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.

От обективна стрА. подсъдимият М. А. (M A), е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в стрА.та ни, с оглед неговото гражданство, а именно на Либия. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница.

От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който същият е влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимата за това виза, както и документ за самоличност, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира крайната си цел - да достигне територията на трета държава преминавайки през Република България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който 3 текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Не са нА.це доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му по произход, както и в държавата, от където осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница, а именно в Република Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.